Черно море се превърна в най-смъртоносния корабоплавателен маршрут на планетата, изпреварвайки дори страховития Ормузки проток. Над 570 плавателни съда са били атакувани от началото на годината, а най-малко 40 моряци са загубили живота си. Войната вече не се ограничава до украинските и руските пристанища - смъртоносните удари достигнаха непосредствено до България и Румъния. Тревожната картина разкрива британският „Файненшъл таймс“ в мащабно разследване.
Черно море изпревари Ормуз по жертви
Според данните на компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация през 2026 г. в Черно море са загинали най-малко 40 моряци. За сравнение, в района на Ормузкия проток, където напрежението също достигна критични размери, потвърдените смъртни случаи са 24. Въпреки огромното международно внимание към Близкия изток най-смъртоносната зона за търговското корабоплаване вече се намира на прага на Европа.
Само между юли и септември са поразени 387 кораба, повече от пет пъти над броя през предходното тримесечие. Средната интензивност на нападенията е над четири на ден, като експертите предупреждават, че реалните мащаби на пораженията може да са още по-големи.
„За мен навлизането в Черно море и посещаването на украински пристанища граничи със самоубийство“, заявява пред „Файненшъл таймс“ Олег Григорюк, председател на украинския Профсъюз на работниците в морския транспорт. По думите му моряците вече живеят с постоянното усещане, че всеки курс може да се окаже последен.
Русия стои зад 90% от последните атаки
Морската война между Москва и Киев навлезе в изключително опасна фаза. Украинските сили засилиха ударите срещу руски плавателни съдове, включително танкери и кораби, превозващи зърно. През септември украинският командир Роберт Бровди съобщи, че за 11 седмици са поразени над 300 руски плавателни съда.
Русия отвърна с масирани атаки срещу корабите, посещаващи украинските пристанища. Според изчисленията на Ambrey именно руските сили са отговорни за около 90% от нападенията срещу търговското корабоплаване през последните 45 дни.
Особено тревожна е промяната в характера на ударите. Все по-често пораженията попадат върху мостиците и помещенията на екипажите, където се намират моряците. Това поставя въпроса дали някои от атаките не целят не просто повреждане на корабите, а причиняване на човешки жертви.
„Ако ударите жилищните помещения на едно и също място два пъти, намерението е да убиете“, заявява пред британското издание Салваторе Адорно от корабната компания Sicilship.
Войната достигна българския бряг
За България тази статистика вече не е далечна международна новина. На 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани с дронове на около 70 морски мили източно от Бяла, в българската изключителна икономическа зона. Единият, ALFA WATAN, потъна, а другият, ABLE, получи тежки поражения. Неговите 18 моряци бяха спасени и транспортирани до Варна.
Само седмица по-късно нови удари разтърсиха района. Корабът HS Dignity потъна на около 17 морски мили от Шабла, като петима моряци бяха спасени, а други 11 останаха в неизвестност. Край Бяла беше атакуван и CHELSEA-3, чийто екипаж оцеля.
Правителството определи нападенията като абсолютно недопустими, а премиерът Румен Радев поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването им. Министерството на отбраната засили наблюдението на морската зона, включително с безпилотни летателни апарати.
Опасността продължава да нараства и край Румъния. На 23 октомври товарният кораб Khoryv беше поразен от дрон и потъна близо до Констанца. Един моряк загина, а трима останаха в неизвестност. Румънският президент Никушор Дан обвини Русия, че пренася ескалацията на войната в непосредствена близост до територията на НАТО.
Корабособствениците бягат, остават старите кораби
Последиците вече се измерват и в огромни финансови загуби. Според „Файненшъл таймс“ застраховките срещу военен риск могат да достигнат 15% от стойността на корпуса на кораба - почти двойно повече от тарифите за опасните маршрути в Персийския залив.
Много големи корабни компании отказват да изпращат съдовете си в Черно море. На тяхно място навлизат все по-стари кораби, някои на възраст до 50 години, които трудно намират работа по други маршрути.
Най-високата цена обаче плащат екипажите. Британското издание разкрива договори на сирийски моряци, които получават едва 800 долара месечно, за да плават в един от най-опасните райони на света. За всеки ден във военната зона са предвидени допълнителни възнаграждения, а обезщетенията за смърт варират между 25 000 и 50 000 долара.
Някои моряци, пожелали да напуснат корабите след навлизането в Черно море, дори са били заплашвани от работодателите си с финансови санкции за предсрочно прекратяване на договорите.
Ударът вече се усеща и на световните пазари
Морската война застрашава един от най-важните маршрути за доставка на зърно, петрол и други суровини. По данни на най-големия частен пристанищен оператор в Украйна TIS през последния месец през пристанищата в района на Одеса са преминали по-малко от 10 кораба. През юли броят им е бил около 400.
Това означава не само огромен удар върху украинския износ, но и риск от поскъпване на храните в държавите, които зависят от черноморското зърно. Особено уязвими са пазарите в Африка и Азия.
Към ракетите и дроновете се прибавят плаващите мини и смущенията в сателитната навигация. Капитаните все по-често са принудени да разчитат на традиционни морски карти, докато плават през води, в които опасността може да се появи от всяка посока.
„От години следя въздействието на войната върху морската търговия и никога не съм виждала нещо подобно“, признава Бриджит Диакун, директор по проучванията в Lloyd's List Intelligence.
Черно море, което доскоро беше сред най-важните търговски артерии между Европа и Азия, днес се превръща в маршрут, от който дори най-опитните моряци се страхуват. А най-страшното е, че тази война вече се води не някъде далеч, а на десетки мили от българските брегове.
