Храната, която стига до трапезата ни, има много по-голям климатичен отпечатък, отколкото изглежда. Оказва се, че значение има не само какво ядем, но и как храната е произведена, преработена и транспортирана до нас.
Това показва мащабно изследване на учени от Лайденския университет, предава БТА, цитирайки Phys.org. Изследователите са анализирали 12 228 градски центъра в 159 държави, за да проследят емисиите на парникови газове, свързани с храненето.
Резултатите, публикувани в списание Environmental Research Letters, показват значителна концентрация на хранителния въглероден отпечатък в сравнително малък брой градове.
200 града са отговорни за почти половината емисии
Според проучването 200-те града с най-голям хранителен въглероден отпечатък генерират 45,6% от свързаните с храненето емисии във всички изследвани градски райони.
В същото време в тях живеят 39,8% от градското население в изследваните райони.
Общите емисии, свързани с храненето в анализираните градове, възлизат на около 5,15 гигатона въглероден диоксид годишно.
Причините обаче са различни. В някои градове основният проблем са хранителните навици на населението, докато в други голям дял от емисиите идва от начина, по който храната се произвежда, преработва и доставя.
Какво ядем или как храната стига до нас?
Учените установяват, че хранителните модели обясняват около 48% от различията в емисиите между градовете.
Още 48% са свързани с ефективността на хранителните вериги за доставки. Останалите 4% се дължат на демографски фактори, включително възрастовата структура на населението.
Това означава, че няма един-единствен начин градовете да намалят хранителния си въглероден отпечатък.
Париж и Берлин – проблемът е в менюто
Сред градовете, при които най-голям ефект би имала промяна в хранителните навици, са Париж и Берлин.
Там хранителните вериги са сравнително ефективни, но населението консумира повече продукти с висок климатичен отпечатък – особено месо и млечни продукти.
Затова според изследователите именно промяната в менюто може да бъде най-ефективната мярка за ограничаване на емисиите.
Джакарта и Дака имат друг проблем
При градове като Джакарта и Дака ситуацията е различна.
Там храненето е сравнително ориентирано към растителни продукти, но производството и доставката на храната са свързани с високи емисии.
В тези случаи по-голям ефект би имало подобряването на хранителните вериги за доставки, а не толкова промяната на хранителните навици.
При градове като Лима и Сао Пауло са необходими действия и в двете направления – както промени в храненето, така и подобряване на производството и доставката.
За Кайро няма достатъчно данни
Кайро е посочен като пример за град, при който наличната информация не позволява да се определи достатъчно ясно откъде идва основният дял от емисиите.
Това затруднява и избора на най-ефективните мерки за ограничаването им.
Няма универсална рецепта
Изводът на учените е, че не съществува една универсална стратегия за намаляване на емисиите, свързани с храненето в градовете.
Мерките трябва да бъдат съобразени с местните хранителни навици, икономическите условия и начина, по който функционират системите за производство и доставка на храни.
За тази цел е разработена онлайн платформата MATILDA-City, чрез която градовете могат да бъдат сравнявани и да се проследява хранителният им отпечатък.
Според изследователите подобни данни могат да помогнат на местните власти да установят кои храни и кои етапи от хранителната верига имат най-голямо въздействие върху климата и къде насочените мерки биха дали най-добър резултат.
