Една от най-дълбоките геополитически промени, предизвикани косвено от войната в Украйна, се развива непосредствено до южните граници на Русия. Китай методично разширява позициите си в Централна Азия и вече навлиза в област, която Москва десетилетия приемаше почти като свое запазено пространство - доставките на оръжие и военно оборудване, пише „Форбс“.
Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан не скъсват с Русия, но все по-настойчиво разширяват отношенията си с Пекин и други сили. Особено показателен е Узбекистан, който през август официално показа най-малко шест нови китайски изтребителя J-10CE - мощен символ, че руското военно господство в региона вече не е безалтернативно.
От търговски гигант към стратегическа сила
Икономическата основа на китайското настъпление вече е огромна. Търговският обмен между Китай и петте централноазиатски републики достигна рекордните 106,3 млрд. долара през 2025 г. - около 12% повече спрямо предходната година. По китайски данни Пекин вече е най-големият търговски партньор не само на региона като цяло, а и на всяка от петте държави поотделно.
За сравнение търговията на Русия с Централна Азия през 2025 г. е била около 51 млрд. долара. Това не означава автоматично, че Москва е изтласкана от региона - връзките й остават дълбоки в политиката, сигурността, миграцията, транспорта и езика. Но икономическата тежест вече очевидно се измества.
И тенденцията продължава. Само през първото полугодие на 2026 г. китайската търговия с региона е достигнала 52,94 млрд. долара - ръст от 6,5% на годишна база. Особено силно растат отношенията с Казахстан и Узбекистан, двете най-големи икономики на Централна Азия.
Но истинската промяна вече се вижда в оръжието
Доскоро Москва можеше да приеме китайските кредити, железници, тръбопроводи и търговия като икономическо съперничество, което не засяга непременно сърцевината на руското влияние. Военните доставки обаче са съвсем друга категория.
През по-голямата част от постсъветския период армейските структури на Централна Азия бяха изградени около съветска и руска техника, руски стандарти, обучение и резервни части. Именно този модел започва да се пропуква. Eurasianet определя процеса директно - Китай вече оспорва дългогодишната хватка на Русия върху регионалния оръжеен пазар.
Казахстан още преди години започна да купува китайска техника - ударни безпилотни самолети Wing Loong-1 и военнотранспортни Y-8F-200. Тези сделки показаха, че Астана е готова да излиза извън традиционната руска система за доставки.
Узбекистан направи много по-голямата крачка
Най-силният сигнал дойде това лято от Ташкент. В края на август Узбекистан официално показа китайските многоцелеви изтребители J-10CE в състава на своите военновъздушни сили. На кадрите се виждат най-малко шест машини, което направи страната едва втория потвърден чуждестранен оператор на този тип след Пакистан.
Доскоро узбекската бойна авиация разчиташе основно на съветски конструкции като МиГ-29, Су-27 и Су-25. Затова появата на J-10CE не е просто поредната покупка. Тя означава навлизане на различна технологична екосистема - китайски радари, обучение, техническо обслужване, въоръжение и бъдещи модернизации.
Именно тук оръжейната сделка придобива геополитическо значение. Изтребител не се купува за няколко години. Веднъж приета такава платформа, държавата обикновено изгражда около нея десетилетни отношения с производителя - от резервните части до ракетите и обучението на пилотите.
Русия плаща и цената на войната в Украйна
Една от основните причини за отварянето на този пазар е отслабването на руската способност да изнася оръжие. Според последните данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира - SIPRI, руският износ на основни оръжейни системи е спаднал с 64% между периодите 2016-2020 и 2021-2025. Делът на Русия в световния оръжеен износ е паднал до 6,8%.
Тенденцията е започнала още преди пълномащабното нахлуване в Украйна, но войната я е ускорила рязко. Москва трябва да насочва огромна част от производството към собствената си армия, докато санкциите усложняват достъпа до определени компоненти и технологии. Паралелно с това държави, които преди купуваха почти автоматично от Русия, вече търсят други доставчици. SIPRI посочва именно войната, санкциите и необходимостта Русия да приоритизира собствените си въоръжени сили сред причините за спада.
Китай попада идеално в отворилата се ниша. Той притежава огромна отбранителна индустрия, произвежда от дронове и бронирани машини до системи за ПВО и модерни изтребители и, за разлика от Русия, може активно да предлага тези продукти на държавите в региона.
Пекин вече мисли за Централна Азия като за стратегически пояс
Китайското настъпление далеч не се ограничава до отделни сделки. През юни 2025 г. Си Цзинпин и лидерите на петте централноазиатски държави подписаха в Астана договор за „вечно добросъседство, приятелство и сътрудничество“. Пекин едновременно инвестира в транспортни коридори, енергетика, суровини и железопътни проекти като линията Китай-Киргизстан-Узбекистан.
Това изгражда цяла архитектура на зависимост и взаимна свързаност. В миналото Москва контролираше голяма част от изхода на Централна Азия към външния свят - търговски маршрути, енергийни трасета, военни доставки. Днес страните от региона имат все повече алтернативи.
Но Централна Азия не заменя Русия с Китай
Това е важната уговорка. Казахстан, Узбекистан и съседите им не изглеждат готови просто да заменят една зависимост с друга. По-скоро стратегията им е да използват конкуренцията между големите сили.
Те развиват отношения едновременно с Китай, Русия, Турция, Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Южна Корея и държавите от Персийския залив. Само през следващата седмица лидерите на петте страни ще участват в първата среща на върха Южна Корея-Централна Азия в Сеул, насочена към търговия, инвестиции, енергетика, критични суровини и вериги за доставки.
Тъкмо това е новата геополитика на региона - не непременно преминаване от руски към китайски лагер, а опит за максимална свобода на действие.
Москва все още има огромни козове
Русия остава сила, която никой в Централна Азия не може да пренебрегне. Казахстан, Киргизстан и Таджикистан са членове на Организацията на Договора за колективна сигурност, Москва разполага с военни съоръжения в региона, а милиони централноазиатски граждани работят или имат тесни икономически връзки с Русия.
Освен това значителна част от въоръжените сили на петте държави продължава да използва съветска и руска техника. Смяната на подобна система струва огромни средства и отнема десетилетия.
Но вече се променя нещо фундаментално - Москва губи правото да бъде единственият естествен избор.
Войната отвори врата, Китай влиза през нея
Най-голямата геополитическа опасност за Русия не е една китайска сделка за самолети или дронове. Тя е в натрупването на десетки подобни решения - нова железница тук, китайски инвестиции там, система за ПВО, изтребители, инфраструктура, кредити, търговски маршрути.
Пекин не е необходимо да измести Москва изведнъж. Достатъчно е всяка година да става малко по-незаменим.
А войната в Украйна ускорява точно този процес. Докато Русия концентрира военни, икономически и политически ресурси на западния си фронт, Китай укрепва позиции в пространство, което Кремъл дълго приемаше за част от собствената си стратегическа периферия.
Затова китайските J-10CE на узбекска писта са повече от нови самолети. Те са знак за новата Централна Азия - регион, в който Москва все още е силна, но вече не е сама, а Пекин постепенно превръща икономическата си мощ и във военно влияние.
