250 евро за обяд на четирима във Варна срещу 150 евро за същия брой хора в центъра на Дъблин. С това сравнение земеделският министър Пламен Абровски описа къде според него днес се усеща най-силно поскъпването в България. Той твърди, че при основните храни вече има успокояване и дори леко понижение през август, докато ценовият удар е много по-видим в ресторантите и услугите. В същото време министърът даде категорична заявка, че държавата няма да прави компромис с качеството и безопасността на храните, включително при вноса от трети страни.
250 евро във Варна срещу 150 в Дъблин
Абровски разказа за два свои обяда, които според него добре показват разминаването между цените в магазините и тези в заведенията. Във Варна сметката за четирима души със супи и риба стигнала 250 евро. По-късно в центъра на Дъблин подобен обяд за четирима му струвал 150 евро.
Именно затова министърът смята, че общественото усещане за силно поскъпване не идва единствено от хранителните магазини. По думите му ресторантьорският сектор е сред местата, където цените са тръгнали много по-рязко нагоре.
Абровски връща началото на ценовия натиск към 2024 г., когато според него разговорите за приемането на еврото са започнали да влияят върху поведението на пазара. „Цените започнаха неконтролируемо да се покачват началото на 2024 година, защото се заговори за приемане на еврото“, заяви той пред БНТ.
Според министъра 2025 г. е започнала с още по-сериозен ценови натиск, а тогавашната власт е закъсняла с ограничаването на необоснованото увеличение. След идването на правителството на „Прогресивна България“ действието на забраната е било удължено с една година.
Цените на храните не са се повишили
Абровски стигна и по-далеч в оценката си. „Цените на храните като цени на храните не са се повишили. Даже за миналия месец, за август, имахме и леко понижаване“, заяви той.
Според него вече трябва да се прави по-ясна разлика между движението на цените на основните хранителни продукти и общото усещане за поскъпване, което включва ресторанти, услуги, транспорт и други разходи.
Той защити и правителствената инициатива „Кошница с грижа“, която според данните на министерството продължава да привлича нови търговски вериги. Кампанията предвижда участие за минимум шест месеца, поне 30 основни продукта и намаление от минимум 15%, което не трябва да бъде прехвърляно върху производителя.
По думите на Абровски при някои стоки, включени в програмата, потреблението е скочило с до 65%. Анализите показвали, че продуктите от „Кошница с грижа“ попадат основно в покупките на хора, които оставят между 5 и 10 евро в магазина - тоест именно сред потребителите, за които всяка малка разлика в цената има значение.
„Кошница с грижа“ вече влиза и в регионалните магазини
Министърът подчерта, че инициативата не е ограничена до големите национални вериги. Към нея се присъединяват и регионални търговци, а част от компаниите доброволно са поели ангажименти за по-дълъг период, повече продукти или по-сериозни отстъпки.
Правителствената идея е намалението да бъде за сметка на търговците, а не да се изстискват производителите. Именно това е едно от условията, за които Министерството на земеделието настоява още от старта на инициативата.
Абровски реагира остро и срещу опитите програмата да бъде представяна като незначителна. Според него тя е насочена най-вече към по-уязвимите домакинства и вече има достатъчно данни, че част от намалените продукти действително се купуват повече.
Аржентинският слънчоглед отвори нов спор
Другата голяма тема в разговора бе контролът върху вносните земеделски продукти. Абровски посочи конкретно слънчогледа от Аржентина и заяви, че предишното служебно правителство е създало прецедент, като е допуснало вноса му.
По думите му след встъпването си в длъжност той лично е проверил как работи системата при пристигането на кораби със слънчоглед от трети страни. Министърът призна, че първоначално е заварил „малък хаос“, но твърди, че вече има ясна процедура.
Още през май БАБХ въведе 24-часово вземане на проби при разтоварването на всеки кораб със слънчоглед от трети страни. Контролът включва проследяване на пратката, запечатване и лабораторни изследвания, включително за остатъци от пестициди.
„В момента, в който дойде една малка семчица от Аржентина или откъдето и да е от трети страни, БАБХ е на място“, увери Абровски.
Министърът: Няма компромис с храната
Земеделският министър защити категорично работата на Българската агенция по безопасност на храните. Според него контролът вече се извършва на всички ключови места и всяка съмнителна пратка трябва да бъде проследявана до край.
„Това, с което няма да направим компромис, е качеството и безопасността на храната“, заяви той.
Абровски направи и разграничение между двете понятия. Един продукт може да не отговаря на нечии очаквания за качество, без непременно да е опасен, но когато има риск за здравето, държавата трябва да действа незабавно.
Той отхвърли и твърденията, че контролът по сухопътните граници е отслабен. Министърът посочи, че лично е инспектирал работата на ГКПП „Капитан Андреево“, където лабораторията е държавна. Министерството вече официално съобщи, че пробите там се вземат и изследват по начин, който според ведомството не позволява манипулиране.
Абровски разказа, че при посещението си е установил дори технически проблеми с компютрите, след което техниката е била сменена.
170 млн. евро за близо 50 000 земеделци
Наред с цените и контрола върху храните държавата подготвя и сериозна финансова помощ за земеделските производители. Правителството вече осигури 170 млн. евро за компенсиране на увеличените производствени разходи след кризата в Близкия изток и скока на цените на горивата и торовете.
Очаква се подкрепата да достигне до близо 50 000 стопани. От общата сума 100 млн. евро са предвидени за компенсиране на разходите за горива, а 70 млн. евро - за торове.
Помощта е свързана с рязкото увеличение на производствените разходи след кризата около Ормузкия проток и по-скъпите енергийни ресурси. Според Абровски целта е стопанствата да запазят конкурентоспособността си, вместо натрупаните разходи в крайна сметка да бъдат прехвърлени върху цените за потребителите.
Контрол без паника
Основното послание на земеделския министър е, че държавата трябва да бъде твърда при нарушенията, но да не създава излишен страх сред хората. Опасните продукти трябва да бъдат спирани и изтегляни, нарушителите - санкционирани, а информацията за риска - давана ясно.
В същото време Абровски настоява, че общественият разговор за цените трябва да се води с конкретни данни, а не само през усещането за поскъпване. За него сметката от 250 евро във Варна срещу 150 евро в Дъблин е именно илюстрация на този парадокс - храната в магазина може да се успокоява, докато един обяд навън продължава да кара хората да усещат, че животът става все по-скъп.
