Комбайните вече влязоха в слънчогледовите полета, но тази година жътвата не носи особен повод за радост. В Бургаско производителите очакват средно около 200-250 килограма от декар - далеч под добивите, които културата може да даде при добри условия. В същото време разходите за производство само за година са нараснали с около 30-40%, а изкупните цени остават почти там, където са били и преди. За много стопани проблемът вече не е колко ще спечелят, а дали изобщо ще успеят да продължат, съобщава Нова телевизия.
Дъждът помогна, после сушата отне всичко
Кампанията в Югоизточна България започна със закъснение след тежкото и сухо лято. До юни условията са били сравнително добри и валежите са дали надежда за силна реколта, но продължителната суша след това рязко е ограничила развитието на растенията. Най-засегнати са неполивните площи, а именно те са огромната част от масивите в региона.
Председателят на Съюза на зърнопроизводителите в Бургаско Александър Сотиров не очаква чудеса. „Добиви около 300-350 кг трудно ще бъдат достигнати. Около 200-250 кг мисля, че може да бъде средният добив тази година“, казва той. Стопани, които вече са приключили жътвата, потвърждават тези очаквания - при някои резултатът е около 200 килограма от декар.
Без вода земеделието става хазарт
Слънчогледът се отглежда основно в общините Карнобат, Айтос, Средец и Руен, но липсата на достатъчно поливни системи все по-силно превръща всяка реколта в залог върху времето. Ако пролетта е влажна, посевите тръгват добре. Ако след това дойдат седмици без дъжд, земеделецът може само да гледа как потенциалният добив изчезва.
Именно напояването е сред проблемите, които производителите поставят все по-настойчиво. Без ясни правила за земята и без сигурност за дългосрочното й използване инвестициите в поливна инфраструктура стават трудни и рискови. А при все по-дългите периоди на суша това вече не е въпрос на удобство, а на оцеляване на стопанството.
Разходите скачат, слънчогледът стои на същата цена
Още по-болезнената сметка идва след жътвата. В момента слънчогледът се изкупува приблизително по 470-480 евро за тон - ниво, което според производителите не се е променило съществено през последните години.
За същото време обаче почти всичко необходимо за производството е поскъпнало. Гориво, торове, препарати, резервни части, техника и труд струват все повече. По думите на Сотиров само през последната година производствените разходи са се увеличили с около 30-40%.
Така стопанинът продава продукцията си почти на старата цена, но я произвежда с много по-скъпи ресурси. А когато към това се добави и по-нисък добив заради сушата, маржът между приходите и разходите се свива още повече.
Вносът натиска още надолу
Производителите поставят и друг проблем - конкуренцията на вносната продукция. Когато на пазара влиза слънчоглед от други държави на конкурентни цени, възможността родните земеделци да договарят по-добро плащане за собствената си реколта се стеснява още повече.
Така натискът идва едновременно от две посоки - от полето чрез по-ниския добив и от пазара чрез ниската изкупна цена. Между тях остава производителят, който трябва да покрие значително по-високите си разходи и да намери средства за следващата сеитба.
За десет години стопанствата са с 30% по-малко
Най-тревожният знак вече не е само в отделната реколта. По данни на Областната дирекция „Земеделие“ в Бургас земеделските стопанства в региона са намалели с около 30% през последните десет години.
Зад тази цифра стоят реални семейни бизнеси и хора, които постепенно са се отказали от производството. Когато една година сушата отнеме добива, следващата цените не покриват разходите, а третата няма средства за нова техника или напояване, за част от стопаните решението в крайна сметка е просто да спрат.
Земеделците искат правила, не обещания
Останалите в сектора настояват за по-сериозна държавна подкрепа и най-вече за ясни правила, които да им позволят да планират години напред. Сред основните искания са приемането на Закон за браншовите организации и Закон за поземлените отношения.
Производителите свързват тези промени пряко и с възможността да инвестират в напояване. Без сигурност за земята и ясна регулация трудно може да се планира скъпа инфраструктура, която трябва да се изплаща дълго време. А в Бургаско тазгодишната жътва вече показва цената на липсата й - около 200-250 килограма слънчоглед от декар при потенциал за значително повече.
