След години, в които фирмите се надпреварваха за хора, българският пазар на труда започва да се променя. Безработицата още е рекордно ниска и масови съкращения няма, но обявите намаляват, свободните места се запълват по-бавно, а работодателите стават по-предпазливи. Най-силно промяната се усеща в информационните технологии, аутсорсинга, производството и в големите градове, където доскоро търсенето изглеждаше неудържимо.
Обявите намаляват, но хора пак не достигат
На пръв поглед числата изглеждат противоречиво. Данните на Агенцията по заетостта показват, че през първата половина на 2026 г. в бюрата по труда е имало средно над 24 000 свободни позиции месечно. Година по-рано те са били около 18 000. Това обаче е далеч от пиковите 33 000-35 000 места през 2021 и 2022 г., когато възстановяването след пандемията предизвика истинска надпревара за кадри.
По-важният детайл е друг. Новообявените места през 2026 г. са едва около 8000-10 000 месечно. Голямата разлика означава, че много позиции стоят отворени продължително, без работодателите да намират подходящ кандидат. Причината често не е липсата на хора изобщо, а разминаването между уменията на безработните, населеното място, предлаганата заплата и условията на труд.
„Свободните работни места ни казват какво ще се случва в близко бъдеще на пазара на труда, защото показват намеренията на работодателите да наемат хора“, обяснява икономистът Адриан Николов от Института по пазарна икономика.
Картината в онлайн платформите е по-тревожна. Данните на Jobs.bg, анализирани от ИПИ, показват спад на обявите с 15-20% спрямо върховите равнища от 2022 г. Свиването се ускорява през последната година и вече не е ограничено само до една или две професионални групи.
Една от големите компании за човешки ресурси отчита намаление на предложенията с близо една трета за година. Според управителя на JobTiger Светлозар Петров фирмите не освобождават непременно хора, но все по-често оставят незаето мястото на напуснал служител. „Броят на обявите навсякъде, където се публикуват, намалява. Това означава, че фирмите стават по-внимателни с наемането“, казва той.
IT секторът вече търси други хора
Най-голям е обратът в информационните технологии. Спрямо 2022 г. обявите в сектора са намалели с над 60 на сто. При човешките ресурси и развойните дейности спадът надхвърля 50%, а при маркетинга и аутсорсинга е над 35 на сто.
Част от този срив е връщане към по-нормални равнища. След пандемията технологичните компании наемаха изключително бързо, разширяваха екипи и привличаха хора дори без голям професионален опит. Търсенето беше толкова силно, че възнагражденията растяха с двуцифрени темпове, а кандидатите често избираха между няколко предложения.
Днес компаниите подбират по-внимателно. Технологичните промени и навлизането на изкуствения интелект позволяват част от рутинните задачи да бъдат автоматизирани. Това не означава изчезване на целия сектор, а по-малко позиции за начинаещи и по-силно търсене на хора с опит, специализирани знания и умение да работят с новите технологии. ИПИ определя промяната като преминаване към по-селективно наемане на висококвалифицирани кадри.
Светлозар Петров предупреждава, че кандидатите в информационните технологии вече трябва да правят повече компромиси със заплащането и условията. Според неговата прогноза заплатите през 2026 г. могат да нараснат средно с около 6% - значително по-бавно от двуцифрените увеличения през предишните години.
Разликата между отделните части на пазара остава огромна. Според статистиката средната заплата в сектора на информацията и комуникациите през първото тримесечие на 2026 г. е 3176 евро. Средното възнаграждение за страната е 1407 евро, а през март достига 1475 евро. Минималната заплата е 620,20 евро.
Работа има, но не тази, която хората искат
Докато добре платените офис позиции намаляват, фирмите продължават да търсят служители за чистотата, туризма, ресторантите, строителството, производството и транспорта. Това са работни места, при които трудът често е тежък, сезонен или на смени, а заплащането не винаги е достатъчно, за да привлече местни кандидати.
„Ние станахме по-богата европейска държава, не толкова, колкото ни се иска, но има позиции, за които българите не искат да работят и за тях внасяме персонал от чужбина“, обяснява Светлозар Петров.
Вносът на работници вече не е изключение. Само до края на май 2026 г. достъп до българския пазар на труда е разрешен на над 28 000 граждани от държави извън Европейския съюз. За последните три години броят им надхвърля 108 000. Чужденци се наемат най-вече в туризма, строителството, промишлеността, транспорта и други отрасли, които от години не успяват да намерят достатъчно местни служители.
Работодателските намерения също показват странен разлом. Проучване на Агенцията по заетостта оценява потенциалната необходимост от над 231 000 назначения за година, но това е с около 12 процента по-малко от предишното изследване. Най-търсени остават машинните оператори, строителните работници, сервитьорите, барманите, готвачите и шивачите. Голям е недостигът и на учители, шофьори, медицински сестри и лекари.
Работодателите заявяват потребност от 54 000 души без квалификация, което е увеличение с над 8 процента. В същото време очакваното търсене на специалисти с висше образование или правоспособност намалява с 18 процента. Пазарът не остава без работа, а постепенно се измества към позиции, които по-трудно се автоматизират, преместват или изпълняват дистанционно.
Големите градове усещат промяната първи
Намаляването на обявите се вижда почти в цялата страна, но е най-силно в големите икономически центрове. София, Варна и Русе отчитат спад с около 20-25% спрямо върха през 2022 г. В Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е между 10% и 15 на сто.
Причината е, че именно в големите градове са съсредоточени технологичните компании, аутсорсингът, корпоративните офиси и голяма част от онлайн наемането. Когато тези работодатели натиснат спирачката, промяната веднага се вижда в сайтовете за работа.
Данните на бюрата по труда показват друга картина - ръст на свободните места в Благоевград, Плевен и Смолян. Разминаването идва от различните хора и компании, които използват двата канала. В Jobs.bg по-често публикуват големи работодатели от водещите градове, докато бюрата по труда работят повече с нискоквалифицирани кандидати, местни фирми и програми за заетост.
Ниската безработица също прикрива огромни регионални различия. В София тя е около 1,7 процента, докато в 117 общини надхвърля 10 процента. Това са предимно малки, отдалечени и застаряващи места със слаби инвестиции и малко частни работодатели.
Безработица няма, но идва битка за доходите
Охлаждането все още не е стигнало до масови загуби на работа. През юни 2026 г. безработицата в България е 3% - най-ниската в Европейския съюз заедно с тази в Кипър. Без работа са около 92 000 души, докато година по-рано показателят е бил 3,6 процента.
НСИ отчита 2,35 милиона наети по трудово или служебно правоотношение в края на март. Броят им почти не се променя за година, но движението между секторите е показателно. Преработващата промишленост е загубила 14 600 наети, а здравеопазването и социалната работа са добавили 12 600 души.
Това означава, че опасността не е внезапен срив, а бавно обръщане на силите. През последните години недостигът на хора позволяваше на служителите по-лесно да сменят работа и да настояват за по-висока заплата. При по-малко обяви работодателите получават повече избор, а кандидатите започват да приемат по-умерени условия.
По-бавният ръст на заплатите може да се пренесе директно върху магазините, услугите и жилищния пазар. Когато хората не са сигурни, че лесно ще намерят по-добра работа, харчат по-внимателно и отлагат големи покупки. Именно вътрешното потребление беше един от основните двигатели на българската икономика през последните години.
Пазарът на труда не е в криза, но вече не е същият. Работа продължава да има, безработицата е изключително ниска, а заплатите още растат. Първите сигнали обаче показват, че времето на лесното наемане, честата смяна на работодатели и автоматичните големи увеличения на възнагражденията постепенно отминава. Следващите месеци ще покажат дали става дума за нормално успокояване след силните години, или за началото на по-дълбоко икономическо забавяне.
