Българското зеленчукопроизводство дава признаци на съживяване, но един стар проблем заплашва да задуши растежа - напояването. На места производителите увеличават площите с домати и чушки, докато най-малките стопанства постепенно изчезват, защото не могат да осигурят достатъчно вода.
Показателен пример е област Добрич, където площите с чушки на открито са нараснали с една трета, а тези с домати са се удвоили, но фермерите предупреждават, че водоизточниците намаляват и новите сондажи са скъпи и затъват в дълги процедури. Проблемът е национален на фона на официалните данни, според които през 2025 г. производството на домати в България е намаляло с 18%, а на пипер - с 13% спрямо година по-рано.
Ръстът на площите не означава сигурно производство
Последната пълна статистика на Министерството на земеделието показва 105 235 тона произведени домати и 49 800 тона пипер през 2025 г. От открити площи са реколтирани 2312 хектара домати и 2412 хектара пипер. Данните показват и колко уязвим остава секторът - докато средният добив от домати се е увеличил с 5%, общото им производство е паднало с 18%, а при пипера спадът е 13%.
Точно затова сегашното увеличение на площите в отделни райони не успокоява производителите. В Добруджа зимните и пролетните валежи временно подобряват водните запаси, но земеделците казват пред Нова телевизия, че това не решава дългосрочния проблем.
„Прогресивно в последните години водата намалява във водоизточника, който използваме, и въпреки дъждовете кладенецът ни е все още на много ниски нива“, разказва пред Нова телевизия зеленчукопроизводителят Галин Господинов.
Сондажът може да отнеме две години
Господинов обработва няколко декара зеленчукова градина и разчита на кладенец на около 100 години. Именно заради него преди 14 години купува имот в село Опанец.
„При нас дълбочината е 20 метра на първия воден слой, който използваме. На тази дълбочина по принцип водата не е сигурна. Трябва да се изградят сондажи на по-голяма дълбочина, но там инвестицията е много скъпа, разрешителните и процедурата са много тромави. От колеги, които са започнали такава процедура, знам, че е около 2 години“, казва той.
Водата обаче не чака административните срокове. Стопанството вече се отказва от част от традиционните си култури.
„Тази година спряхме голяма част от културите. Имаме 50 декара полско производство, неполивно. Отглеждахме боб, но и той от тази година не е в нашето сеитбообращение, защото горещините и малката влага водят до ниски добиви. Произвеждаме полско производство - лук и чесън“, обяснява Господинов.
Малките изчезват, големите имат същия проблем
Кризата не приключва с дребните производители. В село Вранино Маргарит Стефанов отглежда 450 декара лук и 200 декара пипер, но описва почти същите проблеми.
„Имам чувството, че има някакъв геноцид към производството на зеленчуци в България. Всичко възможно се прави от институциите - „Напоителни системи“, Басейнова дирекция, за да не се дава възможност да се напоява, за да не се дава възможност да се произвеждат зеленчуци, да не се създават работни места“, заявява той.
Думите са крайни, но зад тях стои спорът за инфраструктура, изграждана преди десетилетия и днес до голяма степен неизползвана. Производителите настояват държавата да излезе от ролята на „злата мащеха“ и да позволи поне част от старите съоръжения да бъдат възстановени с техни средства.
Системи има, но фермерите казват, че не могат да ги ремонтират
В Добруджа някога е съществувала широка мрежа за напояване. Част от съоръженията използват вода от голяма дълбочина и вече са на около половин век.
„Ние като производители сме склонни да ги възстановим, но не ни разрешават, защото били тяхна собственост. И след като са тяхна собственост, когато има пари, тогава ще бъдат възстановени. Да, но времето върви, годините минават“, казва Стефанов.
Според данните, цитирани от производителите, за цялостно възстановяване на напоителната инфраструктура са необходими над 6 млрд. евро. Те дават за пример Румъния, където според тях площите с напояване се разширяват и се използва вода от Дунав.
Докато се откажем
Фермерите сравняват условията и с Турция, където модерните оранжерии на хидропоника увеличават производството.
„В Турция няма субсидии, но консумативите им са с пъти по-евтини, водата им е безплатна, а при нас всичко е по-скъпо и тенденцията е да се увеличават разходите, да се намалят приходите, докато се откажем“, твърди Маргарит Стефанов.
На този фон официалната картина за 2025 г. също показва колко трудно се задържа националното производство. България е произвела общо 574 хил. тона зеленчуци, от които 93 хил. тона в оранжерии. Домати, картофи и пипер остават сред водещите култури, но при няколко от тях продукцията е под равнищата от предходната година.
12 производители стигнаха до общо сдружение
В опит сами да решат проблема 12 земеделски производители във Вранино създават сдружение за напояване. Те подписват договори с държавните институции за стопанисване на помпена станция и водоем до 2032 г.
Миналия август обаче идва нов проблем. Според земеделците Басейновата дирекция определя използваната вода като минерална заради температура малко над 20 градуса.
„Дойдоха с един термометър, сложиха го в една кофа, измериха температурата и казаха: „Готово, вие можете да приключвате да работите“, разказва Йордан Стефанов.
„Температурата на водата се оказа, че е с 2,5 градуса над 20 и оттам тръгна сагата само с едно мерене“, допълва Маргарит Стефанов.
Производителите предупреждават, че при неблагоприятно развитие могат да загубят достъп до водата, от която зависят стотици декари зеленчукови площи. В същото време актуалните данни на Министерството на земеделието показват, че Североизточна България е произвела 7743 тона пипер през 2025 г., което я прави съществен район за тази култура в национален мащаб.
