Гроздоберът е в разгара си, реколтата е добра, а качеството на гроздето тази година радва производителите. Вместо оптимизъм обаче по лозята се усеща тревога. Десетки декари остават необрани, защото няма кой да купи продукцията или предлаганите цени са толкова ниски, че на стопаните не им излиза сметката дори да наемат хора за беритбата. Винарските изби са пълни с непродадено вино, българските производители губят позиции както навън, така и на вътрешния пазар, а браншът вече обяви стачна готовност.
Добра реколта, но няма пазар
Особено парадоксална е ситуацията във Великотърновско, където производителите отчитат качествено грозде и очакват висок добив. Добрата година обаче не носи сигурност, защото проблемът вече не е колко ще родят лозята, а дали продукцията изобщо ще бъде реализирана.
От сектора посочват, че търсенето на български вина намалява за поредна година, а вносът от големите европейски производители допълнително сваля цените.
„През последните 2-3 години няма такова търсене на български вина и това се обуславя от прекомерния внос. Италиански, френски вина, също имаме голямо засилване на наливните вина. Франция, Испания, Италия, най-вече Испания - на такива цени, на които ние и да бягаме срещу тях, не можем да ги стигнем - 60-70 евроцента за литър вино“, коментира пред бТВ Атанас Василев, изпълнителен директор на „Винпром - Свищов“ и председател на Националното сдружение на българските лозари.
Резултатът вече се вижда по масивите. Гроздето е узряло, но част от него остава по лозята. „Това, което сега го гледаме, е бяло грозде, което не е намерило реализация на пазара. Те, хората, при тези ниски изкупни цени не намират смисъл да влязат в лозята си и да берат грозде, защото трудно се покриват разходи за самия гроздобер“, обясни Василев.
Беритбата вече излиза твърде скъпо
Към ниските изкупни цени се добавя и друг сериозен проблем - работната ръка. Берачи се намират все по-трудно, а надниците растат. „Цената на работната ръка се повишава, от друга страна все по-малко хора има желаещи да работят. В някои наши съседни държави - Гърция и Румъния, там лозарите са освободени от осигуровки, тоест държавата подпомага работниците, тази временна заетост“, посочи собственикът на винарска изба Димитър Димов.
За лозарите сметката става все по-трудна - трябва да плащат за обработка, препарати, гориво, техника и работници, а накрая няма гаранция, че гроздето ще бъде купено на цена, която покрива вложеното.
Българското вино губи позиции
Проблемът не приключва с гроздобера. Винарските изби също срещат трудности да реализират произведеното вино. От сектора твърдят, че родните марки губят позиции на международните пазари, а на българския пазар конкуренцията от Италия, Франция и Испания става все по-силна.
Допълнителен натиск създава и нерегламентираната търговия. „В България все още съществува и нерегламентирано производство на домашно вино, което обаче под знака „домашни“ продава, търгува с вина. В момента това е един от най-слабо подпомогнатите отрасли. Годишно лозарите получават около 14 евро на декар“, заяви Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите и изпълнителен директор на „ЛОВИКО - Сухиндол“.
21 евро помощ при разходи до 600 евро
От бранша очакват държавата да предприеме по-сериозни мерки. Засега е обещана т.нар. „украинска помощ“, която за лозарите е 21 евро на декар.
Според производителите обаче това е крайно недостатъчно, тъй като реалните им разходи могат да достигнат около 600 евро на декар. Разликата между помощта и себестойността според тях показва колко трудно секторът може да остане конкурентоспособен спрямо други европейски държави.
„Когато приключим кампанията, ние сме заявили стачна готовност и тя ще бъде такава, за да се обърне внимание на нашия сектор и да вървим в правилна посока“, предупреди Атанас Василев.
И Станимир Стоянов настоява държавата и производителите да работят заедно, ако искат секторът да оцелее. „Нашата задача е заедно с помощта на държавата да направим българското винарство и лозарство един отрасъл, който да бъде достатъчно конкурентен на останалите държави“, каза той.
Надеждата е и в българския потребител
Лозари и винопроизводители виждат част от решението и в по-силна подкрепа за родното производство от ресторантьорството, туристическия сектор и самите потребители.
Сред обсъжданите идеи е по-ниско ДДС за българските вина, предлагани в ресторантите, както и данъчни облекчения за други храни от местно производство. Целта е родните продукти да получат по-добър шанс в конкуренцията с по-евтиния внос.
Засега обаче картината остава тревожна - лозята са пълни, избите също, но купувачите не стигат. А когато една добра реколта се превръща от повод за радост в проблем, за бранша това вече е сигнал, че кризата е много по-дълбока от една лоша година.
