Европейското животновъдство трябва да стане по-ефективно, по-малко зависимо от външни ресурси и по-добре подготвено за натиска върху разходите. Това послание отправи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Дъблин. Според него научните изследвания и иновациите имат смисъл само ако водят до по-ниска себестойност, по-добро използване на ресурсите и реално повишаване на продуктивността във фермите.
По-малко зависимост от външни суровини
„Важно е научните изследвания в подкрепа на секторите на животновъдството и протеините да бъдат ориентирани към намаляване на производствените разходи и зависимостта от външни ресурси“, заяви Абровски. По думите му усилията трябва да бъдат насочени и към по-ефективно използване на фуражите, водата и енергията, както и към подобряване на здравния статус и продуктивността на животните.
Министърът постави специален акцент върху развитието на местни и алтернативни източници на протеини. Това според него би ограничило зависимостта на ЕС от вносни фуражни суровини и би направило стопанствата по-устойчиви при резки движения на международните пазари.
Науката трябва да стига до фермата
Абровски подчерта, че Европа не трябва да се ограничава само до разработването на нови технологии. Наред с това е необходимо да се изграждат местна научна инфраструктура, експертиза и капацитет, които да превръщат иновациите в практически решения за земеделските производители.
Според него подкрепата трябва да бъде насочена към технологии, които могат реално да увеличат производствения потенциал, да подобрят условията на труд и да помогнат за изпълнение на екологичните цели. Така научните разработки няма да остават само в лабораториите, а ще имат пряко отражение върху икономиката на стопанствата.
Малките производители не бива да останат извън технологичната промяна
Един от най-сериозните проблеми според земеделския министър е достъпът до финансиране. Именно по-малките стопанства срещат най-големи трудности при внедряването на нови технологии, защото първоначалната инвестиция често е твърде тежка за тях.
Затова Абровски настоя на европейско ниво да бъде осигурен достатъчен финансов ресурс, който да дава реална възможност за модернизация. „Публичната подкрепа трябва да обхваща целия процес на внедряване на новите технологии и иновативните практики в стопанствата“, подчерта той.
По думите му това означава помощта да не приключва с отпускането на средства. Необходими са предварителна оценка на нуждите, обучение, инвестиционна подкрепа и последваща техническа помощ, за да може новото оборудване или практика действително да работи ефективно.
Стопаните трябва да знаят кога инвестицията се изплаща
Абровски постави акцент и върху практическата информация, която земеделците получават. Според него фермерът не трябва да знае само как работи една технология, а и колко ще му струва, какви икономически ползи може да донесе и за какъв период инвестицията би се възвърнала.
Това е особено важно при малките и средните стопанства, където грешно избрана инвестиция може да натовари сериозно бюджета. Затова министърът настоя консултантските услуги да бъдат достъпни, независими и съобразени с конкретния тип и размер на фермата.
Европейски пари, но според местните условия
Българската позиция е, че държавите членки трябва да запазят достатъчна свобода да насочват подкрепата според собствените си условия. Различните животновъдни системи, размерът на стопанствата и местните икономически реалности изискват различни решения, а еднакъв модел за целия ЕС трудно би работил навсякъде.
„Необходимо е европейските инициативи да бъдат придружени от ясна бюджетна перспектива и средносрочен план за внедряване“, заяви Абровски. Крайната цел според него е иновациите действително да достигнат до производителите и да подобрят конкурентоспособността им.
Заболяванията по животните също влязоха в дневния ред
В рамките на срещата в Дъблин Абровски разговаря и с министрите на земеделието на Румъния, Гърция и Кипър - Барна Танцош, Маргаритис Скинас и Кристос Сенекис. Четиримата обсъдиха проблемите пред животновъдите, свързани с различните заболявания по животните и последствията за сектора.
Темата допълва по-голямата картина, очертана от българския министър - животновъдството в ЕС е изправено едновременно пред натиск от високи производствени разходи, зависимост от външни ресурси, необходимост от модернизация и рискове за здравето на животните. Именно затова според Абровски науката, финансирането и практическата помощ трябва да работят заедно, ако Европа иска по-силен и устойчив сектор.
