България трябва да стане инициатор на европейска „Коалиция за мир“, да участва активно в дипломатическите канали, включително с Русия, и да престане да се държи като държава, която чака решенията да бъдат взети вместо нея. Това беше едно от най-силните послания на президента Илияна Йотова в речта й пред учредителите на инициативния комитет, който издигна нея и Кирил Вълчев за президент и вицепрезидент на изборите на 25 октомври. Йотова категорично отхвърли участие на България в „Коалицията на желаещите“, ако тя предполага военно присъствие в Украйна, и заяви, че страната трябва да има собствен глас в Европа. „Ние сме в центъра на Европа. В нея ние не сме гостите, ние сме домакините“, каза тя.
България трябва да създаде Коалиция за мир
Йотова постави външната политика и войната в Украйна сред централните теми на своето обръщение. Според нея Европа не може да остане обикновен наблюдател на процесите, а България трябва активно да участва в изработването на европейските предложения и в дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта.
„България трябва да бъде инициатор на друга коалиция - Коалиция за мир. Европа не може да бъде просто наблюдател, България трябва да вземе активно участие в изработването на европейските предложения, а не да се крие зад другите. Да се включва в дипломатическите канали, включително тези с Русия“, заяви Йотова.
Тя настоя страната да действа със самочувствието на пълноправен член на Европейския съюз. „Ние началници в Брюксел нямаме, ние сме тези, които определят европейската администрация и плащаме за нея. Държим златна карта в ръцете си и трябва да я изиграем с моженето и страстта на цялата нация“, каза президентът. Според нея, когато една държава е само „съгласна или безгласна“, тя престава да бъде забелязвана.
Йотова заяви, че вижда положителна промяна във външнополитическото поведение на България - към повече самочувствие и суверенитет. Според нея страната трябва да участва в европейските решения „без снишаване и криене“, защото националният интерес не може да се защитава чрез мълчание.
Войната в Украйна няма военно решение
Президентът остана категорична и по една от позициите, които президентската институция защитава още от началото на войната. „Войната в Украйна няма военно решение - това е позицията на президентската институция още от февруари 2022 г.“, заяви Йотова.
По думите й увеличаването на количеството оръжия и наливането на милиарди във войната означават повече човешки жертви и все по-голям риск конфликтът да излезе извън сегашните си граници. Тя подчерта, че България вече усеща последиците непосредствено - чрез напрежението в Черно море, случаите с дронове и тежките икономически ефекти.
„България не може да участва в Коалиция на желаещите, която готви военно присъствие в Украйна, защото така ще бъдем въвлечени във войната, а аз няма да позволя това“, категорична бе Йотова. Според нея подобен въпрос заслужава обсъждане в Консултативния съвет за национална сигурност, защото засяга пряко сигурността на страната.
Държавата трябва да работи за българите - отбор, а не сглобка
Йотова започна речта си с благодарност към хората, които са застанали с имената и авторитета си зад кандидатурата на двойката Йотова-Вълчев. Тя посочи, че инициативни комитети вече са създадени и в страната, а през последните месеци е получила хиляди послания от граждани.
„Обединението ни в този комитет показва каква трябва да бъде президентската институция - място за диалог и цели, много по-големи от партийните нагласи“, заяви тя. Според президента събралите се не застават зад „поредното състезание“, а зад по-дългосрочна идея за държавността.
Йотова благодари специално на БСП, като определи подкрепата й и като лична връзка със собственото си политическо начало. „Там научих, че солидарност и равенство не са само думи от учебниците, а зад тях стоят много човешки съдби“, каза тя.
Тя постави особен акцент и върху „Прогресивна България“, която по думите й се е родила не от партийна договорка, а от обществено недоволство и желание за промяна. „Подкрепиха я милиони, които мислят различно, но искат едно и също - държава, която да работи за българите. Отбор, а не сглобка“, заяви Йотова. Тя подчерта, че приема тази подкрепа не като подарък, а като сериозна отговорност.
Лили Иванова получи специална благодарност
Сред хората в залата беше и примата на българската музика Лили Иванова, която участва в инициативния комитет. Йотова се обърна към нея лично и с видимо вълнение.
„Скъпа Лили, благодаря ти не само за подкрепата. Благодаря ти, че си от хората, които най-много ми дават кураж. Изключително много ценя това“, заяви президентът. Тя припомни и че сред първите обществени организации, които са издигнали кандидатурата й, е Съюзът на тракийските дружества.
За Йотова широкото присъствие на хора от политиката, науката, културата, спорта и обществения живот е доказателство за една от основните й тези - че президентската институция трябва да бъде по-широка от партийните граници.
Държавните институции бяха станали без държавност
Особено остра беше частта от речта, посветена на състоянието на институциите. Йотова цитира думите на игумена на Бачковския манастир отец Сионий, че „истинската отговорност започва там, където свършва удобството да не забелязваш“.
„Държавните институции бяха станали без държавност“, заяви тя. Според президента държавността изисква институциите да работят според Конституцията, а не да я променят според моментния политически интерес или за да водят война срещу държавния глава.
„Конституцията не заслужава такава гавра. Държавността изключва злоупотребата с власт, сглобките“, каза Йотова. Тя добави, че гражданите дълго време не са се чувствали истински защитени от институциите и именно това е стояло зад общественото напрежение през последните години.
Според нея протестният гняв не е бил само срещу отделен бюджет. „Това беше бунт и гняв на хората срещу самодоволството и арогантността на властта“, заяви президентът. Тя обвини предишни управляващи, че са се отнасяли към гражданите като към поданици и даде като пример липсата на достатъчно обществен дебат около въвеждането на еврото.
България не може да бъде държава на два свята
Социалните неравенства също заеха значително място в обръщението. Йотова заяви, че познава хората, които всеки ден произвеждат, създават, преподават и поддържат обществото, и именно в тях вижда надеждата за страната.
Тя предупреди за „бруталното разделение“ между малките и големите градове, между развитите региони и местата, в които хората вече не виждат перспектива. Йотова разказа и за разговори с млади хора, при които в анкета сред най-често срещаните думи се появила „глад“.
Според нея младите често биват обвинявани, вместо да бъдат чути. „Те искат повече свързаност, доходи, да са самостоятелни, да са господари на себе си“, каза президентът и даде личен пример със собствените си деца Криси и Марин.
„Не е вярно, че младите не са конкурентни. Вярвам им и ги подкрепям във всяка инициатива. Не ги деля на умни и красиви, и на останалите“, заяви тя. Според Йотова, когато младите не виждат в родителите и институциите опора и пример, лесно могат да бъдат привлечени от „фалшиви герои“.
Училището и спортът като национална сигурност
Йотова свърза бъдещето на младите с училището и спорта. Тя припомни, че професионалният й път е започнал като учител и че знае каква отговорност носи тази професия.
„Винаги ще бъда на страната на учителите“, заяви президентът. Според нея образованието трябва да бъде основният инструмент срещу несигурността и страха, които усещат младите хора.
Тя постави спорта на сходно равнище. „Едно от най-силните лекарства е спортът“, каза Йотова и настоя той да достигне до всяко дете. По думите й спортът учи на уважение, екипност и дисциплина и е едно от най-сигурните средства срещу изолацията зад екраните. „Той е национална сигурност“, обобщи тя.
Армията трябва да се модернизира и да привлича млади хора
Като обща задача на всички институции Йотова определи модернизацията и превъоръжаването на Българската армия, както и привличането на повече млади хора в редиците й.
Според президента сигурността вече не е абстрактна тема, а фундаментално условие за развитието на държавата. Глобалните конфликти, войните и новите заплахи поставят България пред необходимостта едновременно да изгражда собствен отбранителен капацитет и да избягва решения, които могат да я въвлекат във военни действия.
Именно в този контекст Йотова защити едновременно модернизирането на армията и отказа от участие в чужди военни мисии, които според нея могат да превърнат България в страна по войната.
Никакъв компромис за Северна Македония
Категорична беше позицията й и по отношенията със Северна Македония. Йотова заяви, че няма да направи компромис с българските условия и със защитата на хората с българско самосъзнание.
„Те са наши братя и сестри, няма място за омраза“, каза тя. Според нея именно благодарение на усилията на президентската институция въпросът за българите в Северна Македония е поставен на европейско равнище.
Йотова обеща да използва всички правомощия на държавния глава за защита на българския интерес, историческата истина и правата на българите там.
Няма да позволя да пренаписват българската история
Президентът отправи силно послание и по отношение на историческата памет. Тя заяви, че не приема опитите да бъде отричано влиянието на руската култура върху България или да бъде пренаписвана историята на Руско-турската освободителна война.
Йотова се обяви срещу всеки опит за саботиране на честванията за 150-годишнината от Освобождението на България. Според нея съвременните геополитически конфликти не дават право на политиците да променят историческите факти според моментната конюнктура.
Особено емоционална беше тя и по темата за кирилицата. Йотова заяви, че никога няма да приеме твърдението, че българската азбука пречи на модернизацията или отдалечава страната от Европа. „Не просто писменост - създали сме език и цяла една цивилизация, славянската, на базата на която милиони изграждат своята култура“, каза президентът.
Защо избра Кирил Вълчев
Йотова отдели специална част от речта си на кандидата за вицепрезидент Кирил Вълчев. По думите й той е естествен партньор в работа, която вече е започнала.
Тя припомни дългогодишните усилия за създаване на единен български културен институт, който да представя страната зад граница. „Останахме последната държава в ЕС“, каза Йотова и благодари на премиера Румен Радев, че е подкрепил инициативата.
„Кирил Вълчев е честен, упорит и доказан професионалист. Човек на словото и правото. И двамата имаме ясен и последователен публичен път“, заяви тя.
Тезата за „трети мандат на Радев“
Президентът коментира и критиките, че евентуалният й нов мандат би представлявал фактически продължение на управлението на Румен Радев. Тя отхвърли подобна интерпретация.
„Че ако бъда избрана за президент, това означава трети мандат за Румен Радев - така могат да разсъждават само хора, които имат проблеми със собствените си мечти и професионален път“, заяви Йотова.
Тя подчерта, че през деветте години като вицепрезидент е имала свобода за собствени позиции и идеи, но същевременно е получила сериозна подкрепа от Радев. Според нея бъдещото институционално партньорство между президент и правителство може да бъде полезно за страната.
„За мен това не са яйца в една кошница, а Кубратов сноп - по-важно е яйцата да са здрави и кошницата да е една“, каза Йотова. Тя заяви, че би била президент, който подкрепя усилията на правителството за възстановяване на държавността, но няма да се откаже от собствените си позиции.
Ще бъда президент със собствен глас
Една от най-категоричните политически заявки в речта дойде именно в края. Йотова обеща да не се включва в политически език на омраза и постоянна конфронтация.
„За политика ще говоря с познания и аргументи. Не приемам малодушието, двойните стандарти и липсата на мъжество“, каза тя.
„Ако получа доверие, ще бъда президент със собствен глас, преценка и ясна отговорност - моя и на моя екип“, заяви Йотова. Така тя се опита едновременно да подчертае приемствеността с Румен Радев и да постави граница между собствената си политическа идентичност и неговата.
Най-лесно е да опиташ да смачкаш една жена
Финалът на речта имаше и силно личен тон. Йотова заговори за атаките срещу нея като жена в политиката и за натиска, който идва с голямата публична отговорност.
„Най-лесното на този свят е да опиташ да смачкаш една жена. Грозното оръжие на слабите - но това ме прави по-силна“, заяви тя. По думите й една жена може едновременно да бъде поставена пред трудни държавни решения и вечер да бъде съпруга и майка.
Йотова благодари и на съпруга си Андрей Йотов. „Най-стабилната подкрепа винаги идва от дома, от хората, които знам, че винаги ще бъдат до мен. Благодаря на моя Андрей, затова че ми даде най-важното - знанието за човечност. Само пред него си позволявам понякога да бъда слаба“, каза президентът.
Не ви обещавам президент без противници
Йотова завърши с призив за висока избирателна активност и с обещание, че няма да търси удобство или политическо безконфликтие на всяка цена.
„Не ви обещавам президент без противници. Давам си сметка, че всяко мое послание, дума или действие е отговорност пред авторитета на президентската институция“, заяви тя.
Според нея хората, застанали зад кандидатурата й, са предоставили не само подкрепата, но и имената си, което я задължава да пази тяхното доверие. „Днес продължавам по този път, не към поредната победа, а към държава, богата с нас, хората. България е нашият дом, аз ще продължа да бъда една от вас - за България“, завърши Илияна Йотова.
С речта си тя очерта далеч по-широка рамка от обикновена президентска кампания - мир вместо военно въвличане, по-силен национален глас в Европа, връщане на доверието в институциите, защита на историческата памет, повече перспектива за младите и президентство, което според нея трябва да бъде едновременно партньор на изпълнителната власт и независим коректив.
