ГЕРБ е закъсняла твърде много с решението си за президентските избори и все по-трудно може да разчита на ефекта от изненадваща кандидатура в последния момент. Това е оценката на медийния експерт Нидал Алгафари, според когото времето за „зайче от ръкава“ почти е изтекло.
Паралелно с това доц. Диана Дамянова вижда друга голяма промяна - кандидатите все по-често предпочитат да стоят на дистанция от партийните централи, защото ярката партийна подкрепа вече може да им отнема повече, отколкото да им носи.
ГЕРБ закъсня
Нидал Алгафари постави най-остро въпроса за поведението на ГЕРБ преди президентския вот. Според него партията е отлагала решението си прекалено дълго и с всяка следваща седмица възможността да изненада избирателите намалява.
„ГЕРБ закъсняха толкова много, че вече, дали ще кажат или няма да кажат, дали ще издигнат или няма да издигнат, в последния момент да извадиш някакъв кандидат като зайчето от ръкава е трудно“, заяви Алгафари.
По думите му проблемът не е само в конкретното закъснение на една партия. Той вижда много по-широка промяна в българската политика - отслабване на доверието към самите партийни структури.
„Партиите едно време събираха по стотици хиляди по площадите. Тогава имаше някакво доверие в тях, имаше някакви надежди в тях. Сега няма партия, която да може да събере повече от пет хиляди души някъде, каквато и да е форма“, каза Алгафари.
Според него точно затова при президентски избори все по-голяма тежест ще имат личностите, а не само партийните програми и решенията на централите. Президентският вот по природа е мажоритарен и това допълнително засилва ролята на образа, поведението и личната разпознаваемост на кандидатите.
Кандидатите бягат от ярката партийна подкрепа
Диана Дамянова също вижда сериозно отдръпване от партийната марка, но според нея това не означава, че партиите изчезват от битката.
„Това не е тенденция, а логика. Най-после, след колко години преход, разбраха, че партията в днешна България е мръсна работа и че тя не среща подкрепата на хората“, коментира тя.
По думите й все повече кандидати предпочитат да изглеждат граждански и независими, защото силното обвързване с една партия може да ограничи подкрепата им извън нейното твърдо ядро.
„Не партиите бягат. Според мен кандидатите бягат от ярката партийна подкрепа, която повече им взима, отколкото им дава“, заяви Дамянова.
Тя обаче подчерта, че зад повечето претенденти стоят напълно разпознаваеми политически сили и структури. Външният образ може да бъде граждански, но организацията, мобилизацията и твърдият вот продължават да имат партиен характер.
„Всичко това е във визията, на пръв поглед, а пък зад всеки от кандидатите стоят ясни партийни структури“, каза тя.
Партийният вот няма да изчезне
Според Дамянова гражданската форма няма да промени изцяло начина, по който хората възприемат кандидатите. Избирателите знаят кой зад кого стои и връзката с дадена политическа сила трудно може да бъде скрита само чрез инициативен комитет.
„Всеки от тези кандидати се свързва с определена партия и партийният вот според мен ще доминира и в тези избори“, каза експертът.
Това означава, че президентската кампания ще бъде едновременно мажоритарна и партийна. Личността ще има огромно значение, но твърдите партийни ядра ще останат основен ресурс за стигането до балотаж.
Дамянова допуска и че дистанцията между кандидат и партия помага на политическите сили да ограничат щетите при поражение. Ако кандидатурата формално е гражданска, провалът по-трудно може да бъде представен като чист партиен провал. Но според нея избирателите не възприемат тези разграничения толкова формално.
Йотова влиза с натрупан политически опит
На този фон Илияна Йотова има различна стартова позиция. Тя е утвърдена политическа и институционална фигура и не тепърва трябва да изгражда публичен образ.
Георги Лозанов отбеляза, че да бъде представяна предимно през журналистическото й минало вече не отговаря на реалната й политическа биография. „Илияна Йотова отдавна е в политиката. Да говорим за нея вече като за журналист е малко реминисценция“, каза той.
Това я поставя в различна категория от кандидати, които тепърва трябва да убеждават избирателите, че имат подготовката и тежестта за президентската институция. При Йотова политическият опит и натрупаната разпознаваемост вече са налице.
Балотажът изглежда неизбежен
Диана Дамянова очаква президентският вот да стигне до втори тур. По думите й една от причините е свързана с избирателните списъци и традиционно ниската активност.
„Балотаж ще има, защото българските партии, за които по-рано казах, че са нефункционални, продължават да държат избирателни списъци, в които има 6 милиона и 700 хиляди избиратели и то в една държава, в която има 5 милиона жители“, заяви тя.
Според нея при подобна структура на списъците и при очакваната активност достигането на необходимия резултат още на първия тур е практически невъзможно.
Така вторият тур може да се превърне в истинската битка - не само между двама кандидати, а и между способността им да привлекат хора извън собственото си политическо ядро.
Преливането на гласове няма да е лесно
Дамянова е скептична, че партийните ръководства могат просто да наредят на своите избиратели кого да подкрепят на балотажа.
Политическите разделения през последните години са твърде дълбоки и механичното прехвърляне на вот от една формация към друга може да се окаже много трудно.
Тя даде пример с възможността избиратели на „Възраждане“ да бъдат насочени към кандидат, подкрепен от ПП-ДБ.
„Да накараш хората на „Възраждане“ с партийна воля да гласуват за ПП-ДБ, тук вече се иска доста голяма степен на магичност“, коментира Дамянова.
Лозанов също изрази съмнение, че гласовете между силно противопоставени политически лагери могат лесно да бъдат пренасочвани.
Негласуващите остават голямата неизвестна
Другият голям резерв са хората, които обичайно не стигат до урните. Те могат да променят цялата изборна сметка, но само ако някой кандидат успее да ги мотивира.
Дамянова засега не вижда подобен ефект. „Не виждам кампания, която по какъвто и да било начин може да накара негласуващия българин в момента да гласува. Засега тя го усмихва, и то в недобрия смисъл на думата“, заяви тя.
Така изборите все повече се очертават като сблъсък между две сили - от една страна, отслабналото доверие към партиите, а от друга, продължаващата им способност да мобилизират твърдите си ядра.
За Алгафари това е и причината закъснението на ГЕРБ да изглежда толкова важно. Когато партийната марка вече не е достатъчна сама по себе си, един кандидат има нужда от време, за да стане разпознаваем, да изгради собствен образ и да достигне до хора извън твърдата партийна подкрепа.
А в президентска кампания това време може да се окаже по-ценно от всяко „зайче от ръкава“.
