Берат, известен като „Градът на хилядата прозорци“, е сред най-живописните и древни градове в Албания, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разположен в подножието на планината Томор и по протежение на река Осум, той впечатлява с над 2400-годишна история и уникално съчетание от илирийско, византийско, българско и османско наследство.
Архитектурният му облик се отличава с характерните бели османски къщи, разположени стъпаловидно по хълмовете, чиито множество големи прозорци сякаш са подредени един върху друг. Градът се състои от няколко емблематични квартала: традиционния мюсюлмански Мангалем, християнския Горица (свързани от известния каменен мост Горица) и Крепостта (Каладжа). За разлика от повечето исторически цитадели, крепостта на Берат е обитаема и днес, като във вътрешността ѝ се намират живописни византийски църкви, османски паметници и Музеят на иконите „Онуфри“. Богатото историческо минало, съчетано с близкия каньон на река Осум и съседния национален парк, превръщат Берат в една от най-важните културни и туристически дестинации в региона.
Връзките между Берат и България имат дълбоки исторически и духовни корени, датиращи още от Средновековието. През IX век, при царуването на хан Пресиан и княз Борис I, градът е присъединен към пределите на Първото българско царство и запазва стратегическото си значение като важна крепост и през управлението на цар Симеон Велики и цар Самуил. Именно през този период той получава славянското си име Белград (по-късно изписван като Белград Албански), от което чрез фонетична zmяна впоследствие произлиза и днешното албанско название Berat.
Освен политическо, градът има и ключово духовно значение за българската история. Като част от историческата област Кутмичевица, Берат е свързан с делото на учениците на светите братя Кирил и Методий - Светите Петочисленици. Районът е арена на просветната и покръстителска дейност на св. Климент Охридски, а според преданията Берат е крайният дом на св. Горазд и св. Ангеларий. В местната катедрала „Успение Богородично“ векове наред се съхраняват техни мощи, превръщайки града във важен център за българската православна памет. Това общо културно-религиозно наследство се допълва и от съхранените в региона средновековни богослужебни ръкописи и иконописни традиции, отразяващи общото балканско православно изкуство, оформено през вековете на българско духовно влияние.
