Съединените щати може да разполагат с огромен вътрешен ресурс от литий, способен на теория да компенсира стотици години сегашен внос. Геоложки оценки на древни скални формации в Апалачите сочат около 2,3 млн. метрични тона възстановим литий, съобщава Futura-Sciences.
Откритието идва в момент, когато САЩ внася повече от половината от необходимия й литий и разполага само с една действаща местна мина. Голямата неизвестна обаче е колко от този ресурс може да бъде добит икономически изгодно и при приемливи екологични разходи.
Литият се превърна в стратегическа суровина
Литият е основен материал за производството на батерии за електромобили, системи за съхранение на енергия и голяма част от съвременната електроника. Затова контролът върху добива и особено върху преработката му придобива все по-голямо икономическо и геополитическо значение.
Австралия, Чили и Китай са сред водещите производители, но Китай има особено силни позиции при рафинирането и последващата обработка. Именно концентрацията на голяма част от капацитета за преработка в Китай е една от причините Вашингтон да определя лития като критичен минерал и да търси собствени източници.
2,3 милиона тона в две части на Апалачите
Оценката се основава на две големи регионални проучвания. В Южните Апалачи, главно в Северна и Южна Каролина, са идентифицирани около 1,43 млн. метрични тона литиев оксид. Според изчисленията това количество само по себе си е сравнимо с приблизително 201 години от последните нива на американския внос.
В Северните Апалачи, основно в Мейн и Ню Хемпшир, оцененият ресурс е около 900 000 метрични тона. Събрани заедно, двата региона дават мащаба от приблизително 2,3 млн. тона възстановим литий.
Металът е заключен в скали на 250 милиона години
Литият в Апалачите се намира в едрозърнести магмени скали, известни като пегматити. В тях ценният метал е концентриран основно в минерала сподумен, който често има характерен светлозелен оттенък.
Тези геоложки формации са се образували преди повече от 250 млн. години. Именно древната геоложка история на Апалачите е създала условия за натрупването на литий, който днес придобива ново значение за индустрията на батериите и електромобилите.
Огромен ресурс не означава лесна мина
Голямото число обаче не означава, че целият литий може бързо и евтино да бъде изваден от земята. Пегматитовите находища обикновено не представляват един огромен концентриран залеж, а множество по-малки и разпръснати тела.
Това увеличава необходимите инвестиции, усложнява логистиката и може да направи част от залежите икономически неизгодни. Освен това разработването на нови мини в Апалачите би поставило и сериозни въпроси за водните ресурси, земеползването и въздействието върху местните екосистеми.
Истинската битка е и за рафинериите
Дори при успешен добив САЩ трябва да решат още един проблем - преработката. Голям дял от световния рафинериен капацитет за литий е концентриран в Китай, което означава, че наличието на суровина само по себе си не гарантира независима верига за доставки.
Затова американската стратегия включва не само търсене на нови находища, но и изграждане на мощности за преработка, производство на активни материали и батерии. Апалачите могат да дадат значителен собствен ресурс, но превръщането му в реална индустриална алтернатива ще зависи от инвестициите, разрешителните процедури, инфраструктурата и цената на добива.
