Цинкът, металът, който обикновено остава в сянката на медта, златото и алуминия, внезапно се превърна в една от най-горещите суровини на световните пазари. Цената му в първите дни на септември достигна четиригодишен връх, складовете се изпразват, добивът на руда намалява, а индустрията се оказва в ситуация, в която проблемът вече не е просто колко струва металът, а дали достатъчно количество от него ще стигне до потребителите.
На 4 септември официалната котировка на цинка на Лондонската метална борса е около 4000 долара за тон. Само дни по-рано тримесечният договор достигна 3990 долара за тон, най-високото равнище от повече от четири години. Само през първата половина на годината пазарът премина от очаквано спокойно предлагане към реален натиск върху доставките.
Това не е обикновен борсов скок. Зад него стои криза по цялата верига - от мината през топилната фабрика до склада.
От очакван излишък до дефицит
Историята на тазгодишния цинков шок е особено любопитна, защото пазарът започна 2026 г. с напълно различни очаквания.
След възстановяването на добива през 2025 г. Международната група за изследване на оловото и цинка (International Lead and Zinc Study Group - ILZSG) очакваше през тази година световното производство на цинкова руда да нарасне. Вместо това през първото полугодие добивът е намалял с 2,6% на годишна база. Това обръща сметките.
През април ILZSG вече прогнозираше малък глобален дефицит от около 19 000 тона рафиниран цинк за 2026 г. Само няколко месеца по-рано пазарът очакваше излишък.
Проблемът е, че няколко големи мини започват да дават по-малко руда. В гигантската мина Antamina в Перу и в Red Dog в Аляска се работи с по-нискокачествени части на находищата. В Австралия и Швеция производството също е засегнато от оперативни проблеми и сеизмични събития.
Така се появява първият голям парадокс на цинковата криза: светът има топилни мощности, но няма достатъчно концентрат, който да ги захрани.
Цената лети, складовете се изпразват
На Лондонската метална борса запасите от цинк остават ниски. В края на август наличностите са били около 100 500 тона, като значителна част от тях вече е била предназначена за физическо изтегляне.
Именно това превръща борсовото движение в сигнал за реален недостиг. Когато складовете са пълни, цената може да се движи основно под влиянието на очакванията. Когато физическият метал започне да изчезва от складовете, пазарът става много по-чувствителен.
Още през юни цинкът достигна около 3658 долара за тон, като тогава беше поскъпнал с около 14% от началото на годината. През август котировките преминаха 3850 долара, а в началото на септември вече се приближиха до психологическата граница от 4000 долара.
Това означава, че само за няколко месеца пазарът премина от зона около 3200–3300 долара към около 4000 долара за тон.
Защо цинкът е толкова важен?
Цинкът е металът, който пази императора на индустрията и строителството - стоманата.
Около три четвърти от произведения цинк се използва като метал, като основното му приложение е поцинковането на стомана и желязо, което ги предпазва от корозия. Останалото намира приложение в месинг и бронз, леярски сплави, валцувани продукти и редица други промишлени изделия.
На практика това означава, че цинкът присъства навсякъде около нас, макар често да не го виждаме.
Поцинкована е стоманата в автомобили, покриви, огради, метални конструкции, електрически стълбове, мостове, пътна инфраструктура, тръби и множество промишлени съоръжения.
Цинкът не е просто материал. Той е своеобразен щит срещу ръждата.
А когато цената на щита расте, расте и цената на защитаваната инфраструктура.
Строителството е на първа линия
Тук се крие една от най-важните причини кризата да има значение далеч отвъд борсите.
Строителството е сред най-големите потребители на цинк заради огромното количество поцинкована стомана. Според анализ на Reuters повече от половината от световното потребление на цинк е свързано с конструкционната и строителната верига чрез поцинкована стомана.
Цинкът влиза в покриви, фасади, метални конструкции, огради, мостове, складове, производствени халета, електроразпределителни съоръжения и транспортна инфраструктура.
Причината е проста. Стоманата е евтина, здрава и лесна за обработка, но има един голям враг – корозията. Цинковото покритие удължава живота й, като поема удара на околната среда и предпазва основния метал.
Това прави цинка особено важен в период, когато светът инвестира огромни средства в инфраструктура, енергийни мрежи, транспорт, индустриални паркове и възобновяема енергия.
Колкото повече стомана се строи, толкова по-голяма е нуждата от цинк.
Автомобилът също зависи от него
Другият гигантски потребител е автомобилната индустрия.
Автомобилите използват значителни количества поцинкована стомана, именно защото купето трябва да издържи години на влага, сол, температурни промени и агресивна среда.
По-скъпият цинк не означава автоматично, че един автомобил ще поскъпне с размера на борсовото увеличение на метала. Цената на суровината е само една част от крайната стойност.
Но при огромните производствени серии дори малки промени в себестойността се натрупват.
Същото важи за производството на електроуреди, метални изделия, машини и инфраструктурно оборудване.
Новата енергетика също не може без него
Парадоксално, един от двигателите на бъдещото търсене на цинк може да бъде именно зеленият преход.
Соларни паркове, вятърни съоръжения, електропроводи, трансформаторни конструкции, подстанции и друга енергийна инфраструктура използват стомана, която трябва да бъде защитена от корозия.
Особено интересен е пазарът на цинкови аноди за катодна защита. Те се използват при кораби, морски съоръжения, тръбопроводи и офшорна инфраструктура. Очакванията са този сегмент да расте с няколко процента годишно през следващото десетилетие, подкрепен от развитието на офшорната вятърна енергетика и необходимостта от защита на подводните метални конструкции.
Така цинкът попада в един и същи инвестиционен кръг с енергийния преход, инфраструктурата и индустриалното обновяване.
Китай държи ключа
Ако има една държава, чието име трябва да бъде запомнено в цинковата история, това е Китай.
Китай е световният лидер по добив на цинкова руда. По данни на Геоложката служба на САЩ - USGS, през 2025 г. страната е произвела около 4,1 млн. тона, при световен добив около 13 млн. тона. Това означава приблизително една трета от световното производство.
След него се нареждат Перу с около 1,5 млн. тона, Австралия с около 1,1 млн., Индия с около 870 000 тона и Мексико с около 780 000 тона. Русия, Боливия, САЩ, Казахстан и Швеция също са важни производители.
Но истинската китайска сила не е само в мините.
Тя е в преработката.
Според USGS Китай е произвеждал около 5,43 млн. тона рафиниран цинк, което му дава приблизително 77% от световния износ по съответната статистическа оценка за периода 2020–2023 г.
Именно тук се променя геополитическата картина.
Китай вече не иска да бъде само купувач
През последните години Китай инвестира сериозно в топилни мощности и преработка.
Резултатът е впечатляващ. През първата половина на 2026 г. производството на рафиниран цинк в Китай е нараснало с 5,9%, докато производството извън страната е намаляло с 3,4%. Китайските вносители увеличават доставките на концентрат, а страната постепенно се приближава към самодостатъчност при рафинирания метал.
В същото време китайският внос на рафиниран цинк през първата половина на 2026 г. се е сринал с 79% на годишна база, до около 38 000 тона. Това е силен знак, че страната все по-малко зависи от външни доставки на готов метал.
Получава се нова зависимост: Китай купува руда и концентрат от света, преработва ги и има все по-голяма възможност да определя къде ще отиде готовият метал.
Западът има метален проблем
Докато китайската преработвателна индустрия увеличава производството, западните топилни предприятия са под силен натиск.
Таксите за преработка на цинковия концентрат са се сринали. Спот таксите за вносен концентрат в Китай са стигнали до отрицателни стойности – около минус 113 долара за тон през август според данни, цитирани от Reuters.
Това звучи абсурдно, но означава нещо много просто: топилните предприятия са готови да плащат, за да получат достатъчно концентрат за преработка.
Към това се добавят високите цени на електроенергията, които правят европейските и други западни топилни предприятия още по-неконкурентоспособни.
Така кризата се задълбочава на две места едновременно – в мините има недостатъчно руда, а в част от Запада преработката на рудата става икономически все по-трудна.
Големите конкуренти на Китай
Китай обаче не е единственият фактор.
Перу е изключително важен играч благодарение на огромните си залежи и гигантските мини. Австралия също има силна позиция както с добива, така и със значителни запаси.
Индия увеличава ролята си, а Мексико е сред водещите производители. Русия и Казахстан също са важни за световната карта.
Особено интересен е американският проект Red Dog в Аляска. Мината е сред най-големите цинкови находища в света и е ключова за американската позиция на пазара. Но и там има проблем – рудата постепенно става по-нискокачествена, което поставя под въпрос бъдещото равнище на добива.
Това е проблем, защото разработването на нова голяма цинкова мина не става за една година. От откриването на находище до реалния промишлен добив често са необходими много години, огромни инвестиции, инфраструктура и разрешителни.
Светът има много цинк, но не и достатъчно евтин цинк
Тук се крие най-важното разграничение.
Цинкът няма да „свърши“ утре.
USGS оценява световните идентифицирани ресурси на около 1,9 млрд. тона, а икономически отчетените запаси са около 240 млн. тона.
Следователно днешната криза не е геоложки край на цинка.
Тя е криза на добива, качеството на рудата, инвестициите, преработката, енергията и логистиката.
Точно това я прави опасна.
Може да има милиони тонове цинк някъде под земята, но ако мината не е разработена, ако рудата е с ниско съдържание на метал или ако няма достатъчно евтина енергия за преработката, този цинк не помага на завода в Европа, който трябва да произведе поцинкована стомана утре.
Ще продължи ли поскъпването?
Прогнозата е за висока волатилност и запазване на натиска върху пазара, а не за лесно връщане към старите ценови равнища.
От едната страна е търсенето. Индустрията, строителството, автомобилите, инфраструктурата и енергийният преход продължават да използват огромни количества стомана и съответно цинк.
От другата е предлагането. Световният добив през първата половина на 2026 г. се е свил, а част от големите мини работят с по-нискокачествена руда. В същото време западният капацитет за рафиниране е под натиск.
Има обаче и фактор, който може да охлади цените – Китай.
Ако китайските производители продължат да увеличават производството и износа, те могат да внесат допълнителен метал на световния пазар и да намалят напрежението. През август китайски доставки вече започнаха да постъпват в складове на Лондонската метална борса в Хонконг.
Но това едва ли ще реши проблема трайно, ако добивът на руда продължи да изостава.
Цинкът става стратегически метал
Истинската история зад цената от 4000 долара не е една борсова цифра.
Това е предупреждение.
