България може ударно да влезе на пазара на редки метали. Страната ни заема стабилни позиции в добива на редица стратегически ресурси, но страната притежава и допълнителни неразработени находища, които могат да разширят ролята ѝ в световния добив на критични суровини.
Темата коментираха в ефира на Nova директорът на Геоложкия институт към Българската академия на науките проф. Светослав Георгиев и доц. Стефан Велев от Факултета по геология и география на Софийския университет.
По думите на проф. Георгиев на територията на страната вече се развива сериозен добив на материали като мед и барит, но е от ключово значение да продължи проучването и усвояването на ресурси, дори в определени периоди те да не попадат в списъците с критични суровини.
Той поясни, че списъкът се определя и обновява периодично според европейското законодателство, като към момента обхваща 49 елемента и минерала, групирани в 34 категории, сред които попадат и редкоземните елементи.
Критичните и редкоземните елементи са фундаментален компонент за високотехнологични сектори като електрониката, компютърните технологии и смартфоните, както и за военната, медицинската и химическата индустрия. Тяхното стратегическо значение нараства непрекъснато поради стремежа на държавите да гарантират сигурността на веригите за доставки за индустриалното си производство.
“Логична стъпка е да се преизчислят тези запаси“, подчерта доц. Стефан Велев, посочвайки като конкретни примери находищата на барит в различни райони на страната, волфрам в Родопите и манган във Варненска област.
Според него актуализирането на данните за наличните залежи ще даде реална представа за минералния потенциал на страната и е пряко обвързано с осигуряването на икономическа, суровинна и енергийна независимост.
