На 30 август православната църква почита паметта на свети Александър, Павел и Йоан - цариградски патриарси, защитавали християнската вяра в различни исторически периоди. На същия ден се отбелязва и пренасянето на мощите на свети Александър Невски. В народния календар датата е свързана с дома, семейството, плодородието и знаците, по които хората някога са гадаели какви ще бъдат есента и следващата стопанска година.
Кой има имен ден?
На 30 август повод да почерпят имат носещите имената Александър, Александра, Александрина, Алеко, Сашо, Саша и Сашка, както и техни производни.
Трима патриарси защитават вярата
Свети Александър е сред големите църковни дейци от IV век. Като викарий на престарелия цариградски архиепископ Митрофан той участва в борбата срещу арианството и защитава решенията на Първия вселенски събор в Никея през 325 г.
След смъртта на Митрофан Александър застава начело на Църквата в Константинопол. Християнското предание го представя като твърд защитник на православната вяра в период на остри спорове между различните религиозни учения. Разказва се и за спора му с езически философ, който след срещата със светеца приема християнството.
Свети Александър доживява до дълбока старост и умира около 340 г. Паметта му остава свързана преди всичко с отстояването на църковното учение в един от най-сложните периоди от ранната история на християнството.
Заедно с него на 30 август се почитат и цариградските патриарси Павел и Йоан, които също се изправят срещу ереси и разделения в Църквата.
Почит и към Александър Невски
На този ден Църквата отбелязва и пренасянето на мощите на свети Александър Невски - князът и военачалник, чието име носи патриаршеската катедрала в София.
Александър Невски е роден през XIII век и остава в историята като владетел и пълководец, превърнал се по-късно в една от най-почитаните фигури на Православието. След канонизирането му неговите мощи са пренесени през 1724 г. по нареждане на руския император Петър I в Александро-Невския манастир в Санкт Петербург.
След поста идва богата трапеза
В народните представи 30 август идва непосредствено след строгия еднодневен пост на 29 август - Отсичане главата на свети Йоан Кръстител. Затова на следващия ден ограниченията отпадат и традицията допуска по-богата трапеза.
Стопанките приготвяли питки и различни ястия, а семейството се събирало около масата. Денят се приемал като подходящ и за подреждане и почистване на дома - символично освобождаване от натрупаното и посрещане на идващата есен с ред.
Семейните двойки, които желаели син, отправяли молитва към свети Александър Невски. Вярвало се, че искрената молитва на този ден носи благословия на дома и семейството.
Може да се посетят и гробовете на починали роднини и близки, като денят се свързва и със спомена за рода и предците.
Погледнете небето - то показва каква ще е есента
Много от старите поверия за 30 август са свързани с времето и природата. Червеният залез се приема като знак, че предстоят топли дни.
Ако птиците продължават да кръжат високо и не поемат към юг, народната метеорология предсказва дълга, слънчева и топла есен.
Многото звезди през нощта са добър знак - според поверието те обещават богата реколта през следващата година. Силният звездопад обаче се възприемал като предупреждение за трудна година, слаб добив и болести.
Наблюдавали се дори пчелите. Ако започнат плътно да запечатват кошерите си, това се приемало като знак, че студеното време наближава.
Не вкарвайте коте в дома
Една от любопитните народни забрани гласи, че на 30 август не бива да се прибира ново коте у дома, защото това може да донесе лош късмет. Съвсем противоположно е поверието за кучето - получаването или прибирането на кученце се смята за знак за бъдеща печалба и благополучие.
Не се препоръчва и започването на работа по огради, врати и ключалки. Според старите представи така човек символично „отваря“ дома си за крадци и неприятности.
Лъжата се връща при човека
Особено силна е забраната срещу измамата, клюките и злословието. На този ден не трябва да се лъже, преувеличава или да се разпространяват непроверени слухове. Народното вярване предупреждава, че казаната лоша дума може да се върне към човека, който я е изрекъл.
Не бива и да се търси отмъщение или умишлено да се причинява зло. Според традицията направеното на този ден се връща обратно към своя извършител.
Сред старите забрани е и подстригването на косата. Вярвало се, че то може да донесе разочарования и неуспехи през следващия период.
