На 22 август православната църква почита св. мъченици Агатоник, Зотик, Теопрепий и техните другари, св. мъченица Евлалия девица и преподобна Антуса. Денят е свързан с паметта на християни, приели мъчения и смърт, вместо да се откажат от вярата си. Народните поверия добавят съвсем друг пласт - пазене на хамбарите, страх от гората и знаци в природата, по които някога се е гадаело какви ще бъдат есента и зимата. Особено значение се отдава на добрите дела и упорития труд, които според традицията се връщат на човека с добро.
Агатоник не се отказал от вярата
Свети Агатоник живял в Никомидия по време на гоненията срещу християните. Той произхождал от знатен род, познавал добре Свещеното писание и привличал езичници към християнската вяра. Заради проповедите си бил заловен заедно със Зотик, Теопрепий, Акиндин, Севериан и други християни.
Задържаните били поведени към Тракия, където трябвало да бъдат изправени пред властта. Раните от изтезанията били толкова тежки, че Зотик, Теопрепий и Акиндин не успели да продължат пътя и били убити, а по-късно същата съдба сполетяла Севериан. Агатоник издържал пътуването до Силиврия, където бил осъден на смърт и приел присъдата с молитва.
Църквата помни и Евлалия и Антуса
Официалният календар на Българската православна църква отбелязва на 22 август и паметта на св. мъченица Евлалия девица и преподобна Антуса. За Антуса преданието разказва, че била дъщеря на богати родители от Селевкия, приела кръщение и прекарала 23 години в пустинята. Епископ Атанасий, който я кръстил, и двамата й слуги Харисим и Неофит също пострадали за християнската вяра.
Така църковният смисъл на деня е свързан преди всичко с твърдостта във вярата и отказа тя да бъде заменена със спокойствие, привилегии или спасение на всяка цена.
Старото поверие пази хамбарите
Народната традиция отвежда 22 август далеч от градовете и към нивите, сеното и хамбарите. Според старите вярвания точно тогава горският дух обикалял около селата и можел да развърже снопите и да разпилее сеното, ако стопаните не пазят реколтата си. Затова мъжете връзвали кърпи на главите си и очертавали защитен кръг около хамбарите, отвъд който не трябвало да излизат.
С гората е свързано и едно от най-силните предупреждения на деня. Според поверието не е добре човек да навлиза навътре сред дърветата, защото може да загуби посоката си и трудно да намери обратния път.
Доброто се връща тройно
На св. Агатоник народните поверия насърчават човек да върши повече добри дела и да го прави без корист. Смятало се, че стореното от чисто сърце ще се върне тройно, а усърдната работа на този ден носи благополучие и успех в започнатото.
Специален обичай бил свързан с жените - според традицията те сядали за първото си хранене едва след залез слънце. Вярвало се, че така могат по-дълго да запазят младостта и красотата си.
Подаръците и далечният път носят предупреждение
Старите поверия не препоръчват на 22 август да се дават или приемат подаръци, защото се смятало, че това може да донесе неприятности. За неблагоприятни се приемали и далечните пътувания, както и започването на ново голямо начинание.
Тези забрани принадлежат към народната традиция, докато църковната памет на деня е насочена към мъчениците и силата на тяхната вяра.
Погледнете мъглата, птиците и ядките
Природата също е част от календара на 22 август. Слънчевото време предсказва топла есен, а студеният и влажен ден - ранна и мразовита зима. Ако в гората има малко гъби, но много ядки, старото поверие вещае снежни и студени месеци.
Мъглата сутрин се приема за знак, че топлото време ще се задържи още дълго. А ако птиците летят високо в небето, това според народните наблюдения предупреждава за студена зима.
