Геоложка сензация от недрата на Колския полуостров разтърси научния свят, защото намери истинско розово диамантче в ковчега на скъпоценностите в недрата на планетата.
Полуостровът, известен с голямата концентрация на редки минерали, се намира почти изцяло зад Полярния кръг, а най-големият град наблизо е Мурманск.
Точно там съвместен екип от Руската академия на науките и Санктпетербургския държавен университет извади от рудник „Киров“ невиждано природно чудо – „Колски ашкрофтин“ (Kola Ashcroftine), съобщи РБК.
Находката веднага бе призната за абсолютно нов за науката минерален вид, засенчвайки по цена дори най-чистото злато.
На черния пазар за колекционери и научни образци цената на новия минерал достига колосалните 145 долара само за един милиметър налеп върху скалната порода.
Ашкрофтинът се среща в толкова микроскопични количества, че от него е физически невъзможно да се добие дори килограм. Природата го създава само като фини, розови игловидни кристали в пукнатините на скалите.
В цялата история на планетата Земя има само три места, където природата през вековете е успяла да създаде условия за зараждането на семейството на този минерал.
Първият е платото Нарсарсук в Гренландия, където през 1933 г. бе открит първият аshcroftine, богат на итрий.
Меката на редките метали - масивът Монт Сент Илер в Канада, също пази този в недрата си този минерал.
Хибинският масив на Колинския полуостров в Русия, е третото място, в което бе открит Kola Ashcroftine, като това е нови вид, защото е доминиран от церий.
Уникалното в ашкрофтина е, че той няма директно приложение в нито един завод, не се преработва и от него не се правят детайли.
Неговото истинско, безценно приложение е ролята му на геоложки индикатор, защото там, където неговите розови иглички се появят, под земната кора са протичали уникални процеси.
За геолозите и правителствата това е указател, че наблиза за заровени милиони тонове стратегически суровини“ - итрий, церий, лантан.
Откритието в завода „Киров“ за пореден път доказва, че Арктика е бъдещето на планетата и дава отговор защо великите сили днес водят безмилостна война за Гренландия и Арктическия шелф.
Който контролира териториите с ашкрофтин, той притежава ключа към суровините на бъдещето - магнитите за двигателите на електромобилитге и гигантските вятърни турбини, микроелектрониката за смартфони, квантови компютри и лазери.
Затова и битката за технологичното господство на планетата през следващия век няма да се води в Силициевата долина, а в ледените депа на Арктика.
