Златото може да се натрупва дълбоко под океанското дъно чрез сложен процес на многократно топене на земната мантия, установи екип от учени. Откритието обяснява началния етап от образуването на някои от най-богатите находища на благородния метал. Засега измерените количества са твърде малки за добив, но резултатите могат да насочат геолозите към нови перспективни райони и някой ден да извадят златодобива в океанските дълбини.
Изследването е представено от ScienceDaily и е ръководено от морския геолог д-р Кристиан Тим от Центъра за океански изследвания „Хелмхолц“ GEOMAR в германския град Кил. Резултатите са публикувани на 24 март 2026 г. в научното списание Communications Earth & Environment.
Златната следа под вулканите
Учените са изследвали островните вулканични дъги - вериги от вулкани, които се образуват над зоните на субдукция. Там една океанска тектонична плоча потъва под друга и пренася вода и различни химични съединения към земната мантия.
Подобни райони отдавна са известни със значителните си находища на злато, мед и други ценни метали. Не беше напълно ясно обаче защо магмите под вулканичните дъги понякога са необичайно богати на злато и как металът се освобождава от мантията.
Екипът на д-р Тим анализира 66 проби от вулканично стъкло, събрани от океанското дъно по протежение на островната дъга Кермадек и съседния басейн Хавре, североизточно от Нова Зеландия. Вулканичното стъкло възниква, когато подводната лава се охлади изключително бързо. Така в него се запазва химичният състав на първоначалната магма и то се превръща в своеобразен архив на процесите, протекли дълбоко в Земята.
В някои проби са открити до шест нанограма злато на грам скала - необичайно високо съдържание за магма, произлязла от мантията. Анализирани са също концентрациите на сребро, мед, селен и платина, чието поведение помага да бъде възстановен пътят на златото към повърхността.
Мантията работи като многостепенна фабрика
Резултатите показват, че обогатяването не се дължи на единично разтопяване. Златото се концентрира постепенно, когато богата на вода и силно окислена част от мантията преминава през няколко последователни етапа на топене.
„Топенето на богатата на вода мантия под островните дъги е основният двигател на обогатяването със злато“, обяснява д-р Тим. По думите му мантията действа като многоетапна система, която при всяко следващо разтопяване освобождава още от благородния метал.
Златото в земната мантия обикновено е заключено в сулфидни минерали. При по-слабо топене тези минерали остават сравнително непокътнати и металът не може да премине в магмата. Когато температурата и степента на топене се повишат достатъчно, сулфидите се разрушават и освобождават съдържащото се в тях злато.
Водата, пренесена надолу от потъващата океанска плоча, не добавя непременно значителни количества злато. Нейната основна роля е да улеснява топенето на мантията. Колкото по-интензивно и многократно протича този процес, толкова повече метал напуска сулфидните минерали и попада в издигащата се магма.
Така новото изследване променя първоначалното предположение, че течностите от потъващата плоча директно обогатяват магмата. Те по-скоро задействат поредица от процеси, които отключват вече присъстващото в мантията злато.
От златна магма до истинско находище
Откритието описва само началната фаза от дългия геоложки път към образуването на находище. След като златото премине в магмата, тя трябва да се издигне, да се охлади и да отдели богати на метали горещи течности. Те могат да проникнат през пукнатини в земната кора и постепенно да натрупат златото в по-концентрирани зони.
Само при подходящо съчетание от температура, налягане, химичен състав и геоложка структура се създава находище, което някога може да бъде използвано промишлено. Това означава, че откриването на злато във вулканичното стъкло не е равнозначно на намирането на нова мина.
Измерената максимална концентрация от шест нанограма на грам се равнява на едва около 0,006 грама злато в тон скала. Количеството е далеч под необходимото за икономически оправдан добив. Научната му стойност обаче е голяма, защото разкрива къде започва концентрирането и кои геоложки условия могат по-късно да доведат до образуването на значително по-богати залежи.
Данните могат да помогнат на геолозите да разпознават по-точно перспективни участъци във вулканичните островни дъги. Вместо да търсят само видими следи близо до повърхността, те ще могат да проследяват химичните признаци на многократно мантийно топене.
Какво би станало, ако добивът стане възможен
Ако в бъдеще бъдат открити много по-концентрирани залежи под океанското дъно и технологиите позволят достигането им, това би могло да отвори напълно нов фронт в световния златодобив. Държави и компании вероятно ще насочат вниманието си към вулканичните дъги, подводните планини и районите около хидротермалните системи.
Подобен добив обаче би бил значително по-сложен и скъп от разработването на находища на сушата. Златото, описано в изследването, не лежи свободно върху океанското дъно, а е свързано с магмени процеси в скалите под него. Извличането му вероятно би изисквало дълбоко сондиране, разрушаване на твърди скални маси и операции при огромно налягане.
Това би поставило и сериозни екологични въпроси. Научният консултативен съвет на ООН предупреждава, че дълбоководният минен добив може да предизвика дълготрайни и дори необратими последици - загуба на биоразнообразие, унищожаване на местообитания, облаци от седименти и освобождаване на токсични вещества.
Районите около подводните вулкани и хидротермалните извори поддържат уникални екосистеми, част от които все още са слабо изследвани. Евентуален златодобив там би изправил света пред трудния избор между стойността на благородния метал и опазването на едни от най-непознатите природни системи на планетата.
Засега подобен сценарий остава далечен. Изследването не открива готово за експлоатация находище, а разкрива механизма, който поставя началото на неговото формиране. Но именно разбирането на този механизъм може някой ден да промени местата, на които човечеството търси злато - и цената, която би било готово да плати за него.
