Почти цялото злато на Земята се намира на място, недостъпно за хората - дълбоко в ядрото на планетата, на около 3000 километра под повърхността. Геохимици от университета в Гьотинген обаче съобщават за нови химически доказателства, че материал от ядрото може да се смесва с мантийния шлейф, който захранва вулканите на Хавай. Учените не са открили злато в хавайската лава, а необичаен изотопен сигнал на рутений, който насочва към произход от границата между ядрото и мантията. Откритието е важно за науката, но не означава, че на повърхността се появяват нови находища за добив.
Най-големият трезор е недостъпен
Съвременните оценки показват, че повече от 99,999% от златото и други ценни метали на Земята са заключени в металното ядро. Това се е случило преди повече от 4,5 милиарда години, когато младата планета е била гореща и вътрешните й слоеве са се разделяли. Тежките метали, включително злато, платина и рутений, са потънали към центъра.
Затова златото в земната кора е сравнително малко и трудно за добив. Проблемът не е, че планетата няма достатъчно злато, а че почти цялото е твърде дълбоко. Университетът в Гьотинген описва това като най-големия златен резерв на Земята, скрит под хиляди километри твърда скала.
Какво всъщност са открили учените
Екипът не е измерил злато в лавата, а следи от благородния метал рутений със специален изотопен състав. Става дума за рутений-100 - химически отпечатък, който според изследователите се различава в ядрото и мантията. В хавайските базалти е открит по-висок сигнал на този изотоп в сравнение с обичайната мантия.
Данните са комбинирани и с изотопни стойности на волфрама. Според публикацията в Nature тази комбинация е показателна за принос от ядрото към източника на хавайските вулканични скали. Хавай е особено важен за подобно изследване, защото вулканите там се свързват с дълбок мантиен шлейф - гореща колона от материал, която може да започва близо до границата между ядрото и мантията.
„Когато дойдоха първите резултати, осъзнахме, че буквално сме ударили злато“, казва д-р Нилс Меслинг от университета в Гьотинген. По думите му данните потвърждават, че материал от ядрото, включително злато и други ценни метали, „изтича“ към мантията над него.
Защо това не е златна треска
Авторите на изследването подчертават, че резултатите не означават наличие на достъпни запаси от злато в хавайската лава. В изследваните скали не е открито повишено съдържание на злато или платина. Това е ключовата разлика между научното откритие и представата за ново находище.
Една от вероятните хипотези е, че към мантията не преминава директно самият метал от ядрото. Възможно е става дума за тънък слой оксиди, образуван по външната граница на ядрото, който носи изотопен сигнал, но не е обогатен със злато. В Nature се посочва, че подобен модел може да обясни защо сигналът се вижда в рутения и волфрама, без да има съответно увеличение на злато и платина.
Процесът е и изключително бавен. Дори ако материал от дълбините постепенно достига до повърхността чрез мантийни шлейфове, това става за милиони години. Такава динамика не може да създаде бързо или практично достъпни залежи за промишлен добив.
Какво променя откритието
По-важният извод е, че границата между ядрото и мантията може да не е толкова изолирана, колкото се е смятало. Проф. Матиас Вилболд от Гьотинген посочва, че данните показват и огромни обеми свръхнагорещен мантиен материал, които тръгват от тази граница и се издигат към повърхността, за да изграждат океански острови като Хавай.
Това помага на учените да разберат по-добре вътрешната динамика на планетата. Ядрото не е просто недостъпен метален център, заключен завинаги под мантията. Между най-дълбоките пластове и повърхността може да има бавен обмен на материал, който оставя химически следи във вулканичните скали.
Откритието остава фундаментално научно, а не минно. То няма да промени златодобива и няма да превърне Хавай в нова зона за търсене на ценни метали. Но показва, че планетата е по-жива и по-свързана в дълбочина, отколкото изглежда от повърхността. Най-големият златен резерв на Земята остава недостижим, но химическите му следи вече дават нов език, с който науката чете процесите под краката ни.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
