Бизнес

Течното злато размести света. Турция и Тунис излизат на върха

Една суша в Андалусия се усеща на всяка трапеза в Европа

Течното злато размести света. Турция и Тунис излизат на върха

В продължение на хилядолетия маслиновото дърво е символ на мира, богатството и цивилизацията. Днес неговият плод се превърна в част от новата световна битка за ресурси. След кафето, какаото и подправките, зехтинът се оказа "течното злато", което разтърси пазарите.

Една бутилка екстра върджин зехтин вече не е просто продукт от средиземноморската кухня. Тя е резултат от сложна геополитическа игра, в която участват климатът, водата, земеделието и борбата между старите производители и новите сили.

След рекордното поскъпване през последните години пазарът постепенно се успокоява, но зехтинът остава далеч над историческите си нива. На международните пазари цените на едро на висококачествения екстра върджин зехтин се движат приблизително около 4000–5000 евро за тон, като стойностите зависят от произхода, качеството, реколтата и търсенето.

В магазините обаче потребителят плаща много повече. Между цената на производителя и тази на рафта стоят преработка, бутилиране, транспорт, търговски вериги и марката. Така зехтинът се превърна в един от продуктите, при които разликата между суровината и крайната цена е огромна.

Климатът преначерта маслиновата карта

Причината за ценовия шок е природата. Маслиновото дърво е едно от най-издръжливите растения, но дори то има граници.

Последните години донесоха поредица от суши, рекордни горещини и липса на вода в Средиземноморието. Маслиновите градини в Южна Европа бяха поставени на изпитание за издържливост. Високите температури по време на цъфтежа намаляват добивите, а продължителното засушаване отслабва дърветата и прави реколтите непредвидими.

Най-големият проблем вече не е само колко маслини ще се родят, а дали ще има достатъчно вода за тях.

Това превръща зехтина в част от голямата война на XXI век - войната за климатично устойчиво земеделие и контрол върху водните ресурси.

Здравословната революция превърна зехтина в лукс

На този фон зехтинът получи още един мощен двигател за растеж - глобалният завой към здравословния начин на живот. Все повече хора, особено младите, го възприемат не просто като мазнина за готвене, а като символ на дълголетие, чисто хранене и средиземноморска култура.

Научните изследвания за ползите от средиземноморската диета, популярността на екстра върджин зехтина и интересът към естествените продукти превърнаха зехтина в лукс. Това ново потребителско поведение увеличава натиска върху ограниченото предлагане и допълнително подклажда цените. Така едно от най-древните масла в света се превърна в модерен символ на добрия живот, а търсенето му расте по-бързо, отколкото маслиновите дървета могат да дадат нова реколта.

Испания превзе трона на Италия

Дълго време светът свързваше зехтина с Италия. Италианската традиция, марките и културата на хранене създадоха легендата около италианското маслиново масло.

Но пазарът има свой собствен закон - количеството и ресурсът определят силата.

Днес Испания е безспорният гигант на световния зехтин. Страната произвежда значителна част от глобалните количества, а Андалусия е истинската столица на маслиновото масло. Огромните маслинови масиви, модерното земеделие и индустриалният мащаб превърнаха Испания в държавата, която диктува ритъма на пазара.

Испанският успех обаче има и своята цена. Именно там климатичните удари се усетиха най-силно. Когато испанските реколти се свиват, целият свят плаща повече.

Италия остава символ на качество и престиж, но вече не е центърът на производството. Страната дори разчита на внос на суровина, която след това често се превръща в продукт с италианска марка.

Това е една от големите иронии на пазара - държавата, която създаде най-силната легенда около зехтина, вече не държи най-голямата част от маслиновите богатства.

Гърция пази древното злато на Средиземноморието

Ако Испания е индустриалната сила, а Италия е символът, то Гърция е душата на зехтина.

Страната е сред най-важните производители в света и има особено място заради високия дял на екстра върджин зехтина. На остров Крит, в Пелопонес и други региони маслиновите дървета са част от начина на живот от хиляди години.

Гръцкият зехтин се цени заради качеството, традиционните сортове и малките семейни производители. Но страната има и свой проблем - често продава суровината си на големи международни компании, които след това печелят повече от брандирането и дистрибуцията.

Гърция притежава едно от най-ценните богатства - качество и история, но битката е дали ще успее да превърне това богатство в по-голяма икономическа сила.

Турция и Тунис атакуват върха

И тук се появяват новите играчи - пазарът не търпи празно място. Докато старите лидери се борят с климатичните промени, две държави започват да пренареждат картата.

Турция се превърна в една от най-интересните сили на пазара. Благодарение на огромните си маслинови райони, благоприятния климат и инвестициите в производството страната увеличава ролята си в световната търговия. Турските производители виждат възможност да превърнат зехтина в стратегически експортен продукт и да заемат мястото на държави, които губят позиции заради климатичните рискове.

Особено силна е позицията на Тунис. Страната от години е сред големите износители, а нейното предимство е комбинацията от огромни маслинови площи, по-ниски производствени разходи и ориентация към международните пазари.

Тунизийският зехтин все по-често намира място в Европа и Северна Америка. Страната успява да използва това, което Европа губи - повече земя, по-ниска себестойност и опит в износа.

Новата битка вече не е само кой произвежда най-много, а кой може да осигури стабилни доставки в свят с променящ се климат.

България в голямата игра?

Не. И в тази битка България няма сили да участва. С промяната на климата у нас мнозина виждат потенциална ниша, но още е много рано за това. Колкото и затоплянето у нас да провокира опитите за отглеждане на маслини в южните райони на страната, времето в България все още не е приятел на тези дръвчета.

България остава зависима от вноса. Когато сушата удари Средиземноморието, цената на зехтина в българските магазини скача. Защото в глобалната хранителна икономика днес една суша в Андалусия се усеща на всяка трапеза в Европа.

Новата ера на течното злато

Зехтинът показва как изглежда новата война за ресурси. Тя не се води само за петрол, газ и метали. Тя се води за вода, земя и храна.

Маслината е оцеляла през империи, войни и промени на цивилизации. Но днес пред нея стои най-голямото предизвикателство - климатът. А държавите, които успеят да произведат качествен зехтин при новите условия, няма просто да продават храна. Те ще държат част от бъдещото богатство на света.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай