Златото в банковите трезори, бижутата и венчалните халки има произход, който започва далеч преди появата на Земята и Слънцето. Според Space Daily благородният метал е свързан с едни от най-екстремните събития във Вселената - сблъсъци на неутронни звезди, при които се раждат тежки елементи.
Ключовият пример е космическата катастрофа GW170817, наблюдавана на 17 август 2017 г., когато две неутронни звезди се сливат в далечна галактика. При този взрив, според изчисленията, са се образували около 200 земни маси злато и почти 500 земни маси платина.
Обикновените звезди не могат да създадат злато
Обикновените звезди, които се виждат на нощното небе, не могат сами да произведат злато. Причината е в границите на стандартния термоядрен синтез в звездните ядра.
Този процес може да създава елементи до желязо, но след това вече не освобождава енергия, а изисква огромно външно енергийно вливане. Затова за появата на злато, платина и други тежки елементи са нужни много по-екстремни условия.
Учените посочват т.нар. r-процес - бързо улавяне на неутрони. Той е възможен при изключително висока плътност и огромна енергия, каквито възникват при космически сблъсък, известен като килонова.
GW170817 и раждането на благородните метали
На 17 август 2017 г. астрономите регистрират събитие с кодово име GW170817. То е резултат от сливане на две неутронни звезди - изключително плътни остатъци от масивни звезди, които са завършили живота си.
Сблъсъкът продължава части от секундата, но освобождава колосална енергия. Именно в такава среда неутроните могат да бъдат улавяни толкова бързо, че да се образуват тежки елементи, невъзможни за създаване в обикновена звезда.
Според изчисленията експлозията е произвела приблизително 200 земни маси злато и почти 500 земни маси платина. Това превръща събитието в едно от най-ярките доказателства, че част от богатството на Вселената се ражда при катастрофи между мъртви звезди.
Как златото е стигнало до Земята
Златото на нашата планета е създадено преди раждането на самото Слънце. Облакът от междузвезден прах, от който по-късно се е образувала Слънчевата система, вече е съдържал останки от древни космически експлозии и сблъсъци.
Когато Земята е била млада и разтопена, голяма част от златото е потънала към ядрото заедно с други тежки елементи. Затова металът, който хората добиват днес, не е основно от първоначалните запаси в повърхностните слоеве.
Според учените златото в земната кора е попаднало там по-късно. След образуването на ядрото планетата е била подложена на интензивно бомбардиране от астероиди, които са донесли допълнителни количества благородни метали в по-достъпните слоеве.
Неутронните звезди може да не са единственият източник
Въпреки силните доказателства от GW170817 учените все още обсъждат дали сливанията на неутронни звезди са единственият източник на злато във Вселената. Част от астрофизиците смятат, че подобни сблъсъци може да са твърде редки, за да обяснят напълно голямото количество благородни метали в космоса.
Затова се разглеждат и други възможни източници. Сред тях са колапсари - екстремни събития, свързани с колапса на масивни звезди, както и гигантски магнетари.
Тези процеси също могат да осигурят условия за образуване на тежки елементи. Засега обаче сблъсъкът GW170817 остава едно от най-важните наблюдения, които свързват златото на Земята с древни космически катастрофи.
Бижу със следа от Вселената
Откритието променя начина, по който се гледа на един от най-ценените метали в човешката история. Златото не е просто символ на богатство, власт или красота, а материален остатък от събития, случили се далеч отвъд Слънчевата система.
Всеки грам от него носи история за експлозии, неутронни звезди, междузвезден прах и астероидни удари. В този смисъл златната халка или кюлчето в трезора са не само земно богатство, а частица от бурната история на Вселената.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
