Премиерът Румен Радев заяви категорично от парламентарната трибуна, че България е реагирала адекватно на инцидента с дрон в Лайпциг и стои твърдо до Германия при всякакви хибридни атаки. В същото време той отправи силно предупреждение към Европа да не разглежда ескалацията едностранно и да отчита риска от удари с европейски оръжия дълбоко на руска територия. Радев повтори, че войната постепенно разширява пространствения си обхват и настоя час по-скоро да се търси път към преговори.
Премиерът говори по темата по време на блицконтрола в Народното събрание.
България застава редом до Германия
Радев определи случая в Лайпциг като „изключително тревожен“ и подчерта, че българското Министерство на външните работи е било сред първите институции, които са реагирали. Той отхвърли твърденията, че позицията на София е била недостатъчно категорична.
„Уверявам, че българското Министерство на външните работи отговори адекватно за инцидента с дрон в Лайпциг и ние категорично подкрепяме нашия съюзник Германия в отговор на хибридни атаки“, заяви премиерът.
„Ние категорично подкрепяме нашия водещ съюзник, икономически и инвестиционен партньор Германия и заставаме редом с Германия в отговор на всякакви хибридни и други атаки“, добави той.
Радев припомни, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте са определили случилото се като „безразсъдно действие от страна на Русия“. „За мен това наистина е безразсъдно действие“, заяви министър-председателят.
Защо България не назова директно Русия?
Премиерът обясни и защо в първоначалната българска реакция Москва не е посочена директно като извършител. По думите му при подобни случаи първо се правят политически оценки, а конкретните доказателства впоследствие се предоставят по линия на службите.
„Към момента българските институции не са получили такива данни“, каза Радев. Той припомни, че е обсъдил въпроса и с председателя на Европейския съвет Антонио Коща и заяви, че към България и външния министър Велислава Петрова не са отправяни критики или претенции.
„Няма абсолютно никакви претенции и тревоги към българската страна, нито към министъра на външните работи Велислава Петрова“, подчерта премиерът. Той посочи, че германското ръководство е направило извод за руска хибридна атака въз основа на събраната до момента информация около дрона.
Коща не е поставил никакви претенции към България
Радев разкри, че още предишния ден е обсъдил случая лично с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. По думите му европейският лидер не е изразил никакви притеснения нито от позицията на България, нито от действията на външния министър Велислава Петрова.
„Вчера обсъждахме този въпрос с председателя на Европейския съвет. Няма абсолютно никакви претенции и тревоги към българската страна, нито към министъра на външните работи Велислава Петрова“, заяви премиерът.
Радев подчерта и причината София да не избързва със собствено категорично обвинение срещу Москва. „Обикновено, когато се изразяват категорични позиции, след време се дават вече конкретни факти по линия на службите. Такива към нас все още не са постъпили“, каза той.
Премиерът посочи, че германските власти говорят за извод, който води към руска хибридна атака въз основа на направените до момента разкрития. „Това е директното цитиране на формулировката на висшето германско ръководство“, уточни Радев.
Радев постави другия голям въпрос
След категоричната подкрепа за Германия премиерът насочи вниманието към другата страна на ескалацията. Според него Европа трябва да обсъжда открито и риска от използването на произведени на континента далекобойни оръжия за удари дълбоко в Русия.
„Дали не е безразсъдно действие водещи държави от Европа да изпращат своите далекобойни оръжия, да се атакуват хиляди километри в дълбочина на руска територия - с оръжия, произведени в Европа, с използването им чрез информация от Европа и инструктори от Европа? Дали това също не е безразсъдно?“, попита Радев.
Той настоя този въпрос също да бъде оценяван внимателно. „Нека не си затваряме очите. И какво можем да очакваме, когато ние, с нашите оръжия, се атакува дълбоко в тила на друга държава. Дали тя ще стои спокойно, или ще отговори. Това е големият въпрос“, каза министър-председателят.
Европа трябва най-сетне да калкулира риска
Радев повтори и предупреждението си за опасността от опит Русия да бъде победена по конвенционален път, без да се отчита нейният ядрен потенциал и военните й възможности.
„Аз неслучайно казах и ще повторя: това, че колективният Запад се опитва да постигне конвенционална победа над Русия, без да отчитаме факта, че тя е най-голямата ядрена сила и не можем да противостоим на нейните хиперзвукови оръжия - това се вижда всяка нощ над Киев. Това увеличава риска“, заяви той.
Според премиера Европа трябва „най-сетне да започне да калкулира риска“, защото войната вече не остава затворена в първоначалните си географски рамки. „Трябва час по-скоро да се седне на масата за преговори, защото тази война разширява своя пространствен обхват и рискът расте с всеки изминал ден“, каза Радев.
Битката за европейския бюджет
В рамките на блицконтрола премиерът постави и друг стратегически въпрос за България - следващия бюджет на Европейския съюз. София ще настоява новите приоритети за конкурентоспособност, сигурност и отбрана да не бъдат финансирани за сметка на традиционните политики за сближаване и земеделие.
„Изпитанието, пред което сме изправени, е голямо и то е свързано с този бюджет. Нашите амбиции непрекъснато растат и са свързани с все повече и все по-важни цели, а в същото време бюджетът е ограничен като ресурси“, заяви Радев.
Според него предстоят трудни заседания на Европейския съвет, като стремежът е споразумението за бюджета да бъде постигнато до Нова година. Премиерът обаче предупреди, че не може да гарантира подобен срок.
Големият фонд крие риск за България
Като едно от най-сериозните предизвикателства Радев посочи планирания европейски фонд за конкурентоспособност. При него няма предварително разпределение на средствата между държавите, което според премиера създава възможност най-развитите икономики и най-силните компании да привлекат голяма част от ресурса.
„Тук ние трябва да бъдем изключително активни. Трябва да работим с българския бизнес, за да може той да се включи в големите европейски вериги на стойността и в големите европейски индустриални проекти“, каза Радев.
Той предупреди и за предложенията за нови собствени ресурси на европейския бюджет. Част от обсъжданите варианти могат пряко да намалят приходи, които в момента остават в националните бюджети.
Акцизите върху цигарите също на масата
Сред разглежданите възможности е част от постъпленията от акцизите върху тютюневите изделия да бъдат насочени към европейския бюджет. Радев предупреди, че за България подобно решение има пряко финансово значение.
„Знаете, че България е на челните места в Европа по тютюнопушене и това е сериозен приход за нашия бюджет. Част от тези акцизи, още не е ясно каква, да отиват в европейския бюджет. Това веднага ще се отрази на нашия национален бюджет“, заяви министър-председателят.
