Контролът върху цените на храните, по-справедливото разпределение на средствата по веригата и реформите в земеделието остават сред основните приоритети на правителството. Това заяви депутатът от парламентарната група на „Прогресивна България“ Явор Гечев пред БНТ, където коментира първите 100 дни на кабинета „Радев“ и подготовката на бюджета за 2027 г. По думите му ограничаването на ценовите дисбаланси няма как да стане с еднократни мерки и трябва да продължи като постоянна държавна политика. Във финален етап са и нови наредби, които трябва да дадат по-силен инструментариум на контролните органи.
Това е процес, не работа за един месец
Гечев отхвърли разбирането, че за първите 100 дни на едно управление могат окончателно да бъдат решени проблемите с цените, инфлацията и отношенията по хранителната верига. Според него става дума за постоянен процес, при който държавата трябва едновременно да защитава земеделските производители и потребителите.
„Това е процес. Тоест, това не е нещо, което можеш да свършиш примерно за един месец и след това да го забравиш. Гарантирането на социалната справедливост, особено по отношение на дебалансите на пазара, несправедливостта и към земеделските производители, и към потребителите, е постоянен процес“, заяви депутатът. По думите му вече е свършена немалко работа, но темпото трябва да бъде запазено.
След септември цените традиционно тръгват нагоре
Гечев обърна специално внимание на идващите месеци, когато по традиция част от хранителните продукти започват да поскъпват. Според него самото увеличение не е непременно проблем, ако е обосновано от сезонните процеси, разходите и пазара, но държавата трябва да следи дали няма спекулативни движения.
„След септември по отношение на хранителните продукти по принцип се забелязва определено покачване до някъде около Нова година. Въпросът е то да не е спекулативно. Въпросът е да бъде овладяно и, ще използваме израза, справедливо“, каза Гечев.
Той подчерта, че именно затова е важно държавата да разполага с много по-пълни данни за формирането на цените по цялата верига - от производителя, през преработката и дистрибуцията, до големите търговски вериги и крайния потребител.
Държавата още няма пълната картина за цените
Гечев призна, че България все още не разполага с достатъчно надеждна и подробна база данни, която да показва как точно се формира цената на един хранителен продукт на всяка стъпка от веригата. Според него без подобна информация е трудно да се определи къде има обективно увеличение на разходите и къде се появяват необосновани ценови разлики.
Като пример той посочи Франция и Германия, където действат специализирани структури, анализиращи цените и разходите в земеделието и хранителния сектор. По думите му България също трябва да изгради модел, който позволява на регулаторите да работят върху реални данни, а не само върху отделни сигнали.
Гечев отхвърли и обвиненията, че държавата се е фиксирала единствено върху големите търговски вериги. Според него действията трябва да бъдат насочвани там, където конкретните данни показват нарушения или пазарни аномалии.
Нови правила дават повече сила на регулаторите
Депутатът припомни, че Народното събрание вече е приело редица законодателни промени, свързани с контрола върху хранителния сектор. След изтичането на необходимите срокове са подготвени и съответните наредби, които според него се намират във финален етап на обсъждане.
„Те дават много повече, не просто права, а много повече арсенал в ръцете на регулаторните органи, които да могат да правят ефективни проверки“, заяви Гечев.
Сред институциите, които трябва да получат по-сериозни възможности за контрол, той посочи Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните. По думите му КЗК вече е установявала нарушения и е налагала санкции, а новите промени трябва да направят проверките по-ефективни и резултатите от тях по-прозрачни.
Земеделският сектор е „насипен“ като представителство
По повод критиките от част от земеделските производители, че не са били включени в обсъждането на реформите, Гечев посочи друг структурен проблем - липсата на достатъчно ясно и единно представителство на сектора.
„Един от проблемите в българското законодателство е, че секторът е насипен като представителство. Без система няма как да стигнеш до всички. Тоест, не можеш да стигнеш до всички 60 000 земеделски производители и когато питаш някой от тях, с когото не е воден разговор, той да ти каже: „С нас не е воден разговор“, а всъщност да са водени разговори с огромна част от браншовите организации“, обясни депутатът.
Той заяви, че лично провежда постоянни срещи с представители на различните части от сектора. По думите му в Министерството на икономиката са организирани няколко публични обсъждания с браншови организации на производители, преработватели и големи търговци по наредбите, които се подготвят.
Производители, търговци и потребители трябва да видят резултата
Гечев постави акцент върху справедливото разпределение на стойността по хранителната верига. Според него реформите нямат смисъл, ако крайният резултат не бъде усетен както от земеделските производители, така и от хората, които купуват храната в магазина.
„Това обаче накрая трябва да придобие усещането на хората за справедливост. Иначе, ако хората не го виждат, няма смисъл в един момент“, заяви депутатът.
Той свърза тази задача и с подготовката на бюджета за 2027 г., както и с по-дългосрочните промени в земеделието. Според него отношенията между производители, преработватели и търговци трябва да бъдат подредени така, че държавата да може да проследява по-добре движението на цените и да реагира при установени нарушения.
