Управляващите от „Прогресивна България“ подготвят мащабна реформа в МВР, която трябва да прекъсне практиката служители със зависимости да бъдат прикривани, премествани или издигани нагоре в системата. Председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Петър Тодоров обяви, че вече тече процес по отстраняване на хора, за които има данни за зависимости, а нов Закон за МВР трябва да въведе много по-тежки механизми за контрол.
„Нашата приоритетна задача е да чистим служители от МВР, за които има данни, след съответните процедури да бъдат отстранявани. А не само да ги разместваме от едно място на друго“, заяви Тодоров в интервю за Нова телевизия.
Нов Закон за МВР реже политическите зависимости
Една от най-големите промени трябва да дойде със съвсем нов Закон за МВР, планиран за следващата парламентарна сесия. Целта е не козметична промяна, а изграждане на механизми, които да ограничат политическата намеса и да поставят ръководния състав под много по-сериозен контрол.
„Политическото влияние в МВР е огромно и, за съжаление, се засили особено през последните години“, заяви Тодоров. По думите му през този период хора с икономически зависимости, компромати и политически обвързаности са успявали да достигат до ръководни позиции.
Именно този модел управляващите искат да прекъснат. Новата философия е израстването в МВР да зависи от професионалната надеждност и интегритета на служителя, а не от политически чадъри и лични връзки.
Полиграф още на входа
Сред най-сериозните предложения е кандидатите за работа в МВР да преминават тест за интегритет и полиграф още преди назначаването си.
Проверката няма да приключва след влизането в системата. Тест за интегритет ще се изисква и при всяко следващо повишение. Ако служителят не го издържи, няма да може да се изкачва в йерархията.
Така ръководните позиции трябва постепенно да бъдат затворени за хора, около които съществуват сериозни съмнения за зависимости или почтеност.
Предвижда се и мандатност за висшите ръководни длъжности, подобно на режима в ДАНС, ДАР и ДАТО. Това трябва да намали възможността за изграждане на трайни властови кръгове в отделни структури на министерството.
Всеки сигнал трябва да води до проверка
Друг важен елемент от реформата е персоналната отговорност на началниците. Според проекта ръководителите трябва задължително да започват проверка при всеки сигнал срещу техен служител.
Ако има данни за престъпление, материалите трябва да бъдат изпращани на прокуратурата. Когато доказателствата не са достатъчни за наказателно производство, няма просто да се затваря преписката - трябва да се проверява има ли основания за дисциплинарна отговорност, включително за уволнение.
Това е и една от най-съществените разлики спрямо практики, които Тодоров критикува - проблемните кадри да бъдат премествани между различни структури, вместо случаите им да бъдат довеждани докрай.
В България не трябва да има недосегаеми
Председателят на вътрешната комисия свърза новия курс и със случая в столичния квартал „Драгалевци“, където беше открито мощно устройство за заглушаване.
Според Тодоров трябва да бъде проверена и версията дали информация за действията на службите не е стигнала предварително до хора, свързани с обекта. Предстоят и експертизи, които да установят дали е намерено цялото устройство или от него липсват компоненти.
„В България вече не трябва да има недосегаеми лица“, подчерта той. Този принцип според него трябва да важи независимо от икономическото влияние, политическите контакти или връзките на проверяваните лица.
Сянката на „Осемте джуджета“
Тодоров припомни и старата операция за издирването на Петьо Петров-Еврото в същия обект в „Драгалевци“. По онова време той е бил главен секретар на МВР, а акцията е организирана от ГДБОП след оперативна информация, че Петров се намира на мястото. Той обаче не е бил открит.
Тодоров посочи, че не може да твърди дали тогава е имало изтичане на информация. След операцията служебният министър Иван Демерджиев е разпоредил проверка, чиито резултати не са били публично обявени. Сред дадените обяснения било, че в обекта е имало таен тунел, който служителите на ГДБОП не са знаели и съответно не са обезопасили.
Още тогава е извършена и проверка на полицейски патрули, които системно са стояли пред обекта, свързван с ресторанта „Осемте джуджета“. Служителите са били извадени от графика и срещу тях е предприето дисциплинарно производство. Обяснението, че мястото било удобно за установъчен пункт, според Тодоров не е звучало достоверно.
Удар по срастването между държава и престъпност
Според депутата особено опасен е моментът, в който престъпни интереси започнат да проникват в държавните структури. Именно подобно сливане позволява държавният ресурс да бъде използван в полза на организирани групи, а институциите вместо да ги преследват, да започнат да ги защитават.
Затова новият подход предвижда контрол не само при назначаването, но през цялата кариера в МВР - при повишенията, при сигнали и при съмнения за зависимости.
Прокуратурата също трябва да покаже воля
Реформата в МВР обаче няма да бъде достатъчна сама по себе си. Тодоров посочи, че по редица знакови случаи полицията продължава да събира информация, но резултатът зависи и от действията на прокуратурата.
Според него е необходима реална воля за работа по материалите, които МВР изпраща. Той свърза това и с предстоящите промени в съдебната система - избора на нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор.
Тодоров увери, че процедурата за новия ВСС върви прозрачно. Към момента вече има 26 номинирани кандидати, а предстои и Народното събрание да направи своите номинации.
Новият Закон за МВР трябва да бъде внесен в парламента още през следващата сесия, когато ще започне и същинският политически дебат за полиграфа, тестовете за интегритет, мандатността и новия режим за отговорност в системата.
