Държавата се връща към своите функции и „чадърът“ над определени фигури започва да пада. Това заяви в ефира на NOVA депутатът от „Прогресивна България" Димитър Петров, коментирайки разследванията на МВР от последните месеци, включително най-скорошният случай с откритият мощен заглушител на GPS сигнал в София.
„Моите първи впечатления и това, което каза и премиерът Румен Радев, е, че действително вече виждаме, че чадърът пада. Държавата се връща“, категоричен е Петров.
По думите му е необходимо разследването да установи дали има реални основания за притеснения от атентат или други подобни действия. Той обаче смята, че през предходните години е имало държавна защита за определени фигури, свързани със задкулисието. „Аз вярвам, че държавата ще продължи да се връща към своите функции и ще имаме и други такива разследвания“, каза депутатът.
Петров определи като важни последните действия на институциите и посочи, че очаква процесът да продължи, изтъквайки и работата на МВР под ръководството на министър Демерджиев.
Той коментира и предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет. Петров призова магистратите да участват активно и да гласуват по съвест. „Изключително важно е в този момент да имаме широко участие“, подчерта депутатът, който е и част от "Правната комисия" в НС.
Народният представител коментира и твърденията за прегрупиране в професионалната квота и опити за влияние върху магистратите. Според него подобни сигнали идват и от самите представители на съдебната система. „Не е случайно, че беше открита и гореща линия към министъра на правосъдието, за да се подават сигнали за неправомерно влияние върху тях с оглед на предстоящия избор“, каза Петров.
По думите му става дума за възможно привикване на магистрати по кабинети и опити за влияние върху избора. Той уточни, че не трябва да се говори за всички прокурори, а за определена част от системата, при която „досега са имали зависимости и тези зависимости се използват“.
Петров заяви, че политическите сили не трябва да се намесват пряко в избора на професионалната квота. Според него задачата на парламента е да създаде правила, които да гарантират прозрачен процес, а след това самите магистрати трябва да направят избора. „Ние като политически сили нямаме правото да се месим в избора на професионалната квота“, каза той.
Депутатът призова професионалната общност да се разграничи от фигури, свързвани с предишния модел на прокуратурата, като посочи Иван Гешев и Борислав Сарафов. „Аз вярвам, че в системата има достатъчно съвестни прокурори, следователи и съдии, които ще гласуват по чиста съвест и наистина ще има качествен подбор от професионалната квота“, категоричен е депутатът.
Той призна, че сегашният състав на ВСС е попречил на определени дисциплинарни производства, но изрази очакване новият състав да действа по различен начин. „За съжаление, с този състав - не. Но новият състав на Висшия съдебен съвет може със сигурност да разглежда по много по-различен начин. Ние тогава вече се надяваме тези дисциплинарни производства действително да имат ефект“, каза депутатът.
Петров съобщи и за подготвяни промени в Закона за съдебната власт, сред които по-високи критерии за назначаване и кариерно израстване на магистратите. Предвижда се и извънредно атестиране на административни ръководители в съдилищата и прокуратурите. Според него чрез подобна процедура трябва да се провери качеството на работата на административните ръководители и при необходимост да се преосмисли оставането им на съответните позиции.
Петров коментира и предстоящите промени, свързани с избора на главен прокурор. По думите му целта е процедурата да стане по-прозрачна и да даде възможност на доказани професионалисти да участват. „Ще се опитаме да осигурим един по-прозрачен и може би много по-резултатен избор на главен прокурор, с надеждата да се избере най-свестният, независим главен прокурор“, каза Петров. Той посочи, че решенията за избора трябва да съдържат ясни мотиви, за да бъде процедурата проследима и разбираема за обществото.
