Правителството ще работи за изграждането на автомагистрала „Черно море“ и трасето Русе-Маказа, но само чрез свободни и открити процедури, заяви премиерът Румен Радев по време на парламентарния контрол. Той разкри, че след спорни сигнали за разговори с Турция е поискал проверка от регионалното министерство и са открити конкретни документи, включително проект на споразумение от 2 декември.
Радев категорично отрече лично да е договарял магистралата с турския президент Реджеп Тайип Ердоган или с транспортния министър на Турция. След инфраструктурната тема премиерът премина към състоянието на бюджета, европейските средства, минималната заплата и енергийната политика.
„Черно море“ ще се строи, но без скрити договорки
Радев заяви, че идеята е двата големи инфраструктурни проекта - АМ „Черно море“ и направлението Русе-Маказа - да бъдат реализирани чрез публично-частно партньорство и концесии, но при прозрачна конкуренция. Той беше категоричен, че по време на неговите разговори с Ердоган и с турския транспортен министър магистралата изобщо не е била предмет на обсъждане.
„По абсолютно никакъв начин при срещата ми с президента Ердоган, при срещата ми тук в България с министъра на транспорта на Турция, и това винаги в присъствието на делегации, думата „магистрала“ и думата „Черно море“ не са споменавани, заяви премиерът. По думите му самият той е бил изненадан, когато след срещата в Министерския съвет турският транспортен министър обявил, че работата по проекта продължава.
Радев съобщи, че впоследствие е поискал от Министерството на регионалното развитие да провери има ли конкретни документи и правно основание за тези разговори. Проверка показала, че представители на ведомството са били командировани два пъти в Турция и са обсъждали параметри за концесиониране. „Има драфт агриймънт от 2 декември, където вече подробно са изложени всички параметри“, каза премиерът.
Реалният дефицит за 2025 г. не е 3%
След инфраструктурата премиерът премина към състоянието на публичните финанси. Той заяви, че реалният бюджетен дефицит за 2025 г. в момента се преизчислява от Министерството на финансите и Европейската комисия и оспори официалната стойност от 3%.
„Никакви разпоредби на никой съд не могат да напълнят обратно хазната и да направят бюджета на 3%, след като реално той е докаран до 5,7% от предишното управление“, заяви Радев. Той подчерта, че целта на кабинета е бюджетна консолидация и постепенно намаляване на дефицита, като обвърза по-ниското му ниво към август с ограничаването на разходите.
„Това, че към август дефицитът е по-нисък, е резултат от драстичното спиране на безумни харчове, които бяха заложени в бюджета“, каза премиерът. По думите му правителството е спряло редица обществени поръчки и предстои да представи конкретна информация за тях и за планираните средства.
Минималната заплата ще чака Бюджет 2027
Радев отказа да назове отсега конкретен размер на минималната работна заплата за 2027 г. Според него решението може да бъде взето едва когато станат ясни всички параметри на бюджета, капиталовите програми на министерствата, текущите разходи и наличният резерв.
„Когато станат ясни всички параметри на Бюджет 2027, тогава ще можем да кажем каква ще бъде и минималната работна заплата“, каза той. „Искам да видя, както и финансовият министър, първо капиталовата програма на всички министерства, текущите разходи, какъв резерв ще имаме. Възможно е да има промени и по заплащането“, допълни Радев.
България влиза в тежка битка за парите на ЕС
От националния бюджет Радев премина към следващата финансова рамка на Европейския съюз. Позицията на България е новите приоритети за конкурентоспособност, сигурност и отбрана да не бъдат плащани чрез орязване на кохезионната и селскостопанската политика.
„Ние напълно разбираме тези приоритети. Те са изключително важни за нашето бъдеще и има консенсус между държавите членки. Но в същото време ние, така наречените приятели на кохезията, настояваме новите приоритети да не бъдат за сметка на традиционните - кохезията и селскостопанската политика“, заяви премиерът. Според него предстоят няколко трудни заседания на Европейския съвет и не е сигурно, че държавите ще успеят да постигнат споразумение до Нова година.
Радев предупреди специално за бъдещия голям фонд за конкурентоспособност, при който няма предварително разпределение на средствата между отделните държави. „Най-конкурентоспособните компании, най-конкурентоспособните държави ще могат свободно да привличат огромните средства от този фонд“, каза той и припомни, че България досега е успяла да привлече около 0,4% от средствата по програмата за конкурентоспособност.
Премиерът отново защити идеята си за „индустриална кохезия“, която да гарантира по-равноправен достъп на по-слабо развитите държави и по-малките компании до европейските индустриални проекти. „Трябва да имаме равноправен достъп на всички европейски държави и най-вече на по-малко развитите държави и европейските компании“, подчерта Радев.
Той предупреди и за предложенията за нови собствени приходи на ЕС. Един от обсъжданите варианти е част от акцизите върху тютюневите изделия да бъдат пренасочвани към европейския бюджет, което според премиера би намалило пряко приходите в българската хазна.
Радев не се отказва от директния руски петрол
В икономическата и енергийната част на блицконтрола премиерът заяви, че не е отстъпил от намерението България отново да получи възможност да внася петрол директно от Русия. По думите му той лично е поставил въпроса пред генералния секретар на НАТО и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„България може да допринася много повече за своята икономика, за нашите съседи и за съюзниците, ако ние внасяме петрол директно от Русия“, заяви Радев. Като аргументи той посочи транспортните разстояния при алтернативните доставки, необходимостта от по-голям логистичен капацитет и техническите особености на българската рафинерия, която по думите му е проектирана за петрол тип „Уралс“.
Премиерът уточни, че при други сортове се налага суровините да бъдат смесвани и инсталациите да се пренастройват. В същото време той подчерта, че България не може сама да вземе подобно решение, защото като член на ЕС е обвързана с общата санкционна политика спрямо Русия.
И странният случай със заглушителя в „Драгалевци“
В края на различните теми от парламентарния контрол Радев коментира и издирването на заглушаващо устройство в София. По думите му първи към предполагаемия източник на смущенията са стигнали служители на Комисията за регулиране на съобщенията, защото именно те разполагат с необходимата апаратура.
Техниката ги отвела до конкретен ресторант в „Драгалевци“, където те обяснили на излезли от заведението хора, че търсят заглушител. Едва след това, по думите на Радев, били уведомени службите и МВР. „А това време е ценно, защото в това време могат да се направят много неща. Това са фактите към момента, колкото и да са смешни, но това е положението“, заяви премиерът.
Радев уточни, че не може категорично да се твърди дали е имало изтичане на информация и от кого, но според него последователността на действията поставя въпроси за координацията между институциите.
