Бившият служебен премиер Андрей Гюров официално влиза в битката за президент, а бившият и.ф. главен секретар на МВР Георги Кандев ще бъде негов кандидат за вицепрезидент. Двамата представиха проекта си в родния им Гоце Делчев с обещания за справедлива, модерна и силна държава, която работи за хората и спазва еднакво закона.
Зад красивите формулировки обаче още в първия ден се появи очевидното политическо противоречие - кандидатите се представят като граждански и независими, докато подкрепата на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ беше публично заявена още преди официалното им излизане на терена.
Другият проблем е още по-съществен. В стартовите им послания имаше много за „можещите хора“, справедливостта, зависимостите и мечтата за държава, с която гражданите да се гордеят, но твърде малко конкретни отговори какво точно двамата ще правят с конституционните правомощия на президента - във външната политика, националната сигурност, отбраната, отношенията с правителството, правото на вето и назначенията в ключови институции. Така първата заявка прилича повече на общ политически манифест, отколкото на програма за президентската институция.
Независими, но вече с партийна подкрепа
„Инициативният ни комитет не е политическа централа“ и „на никого нищо не дължим“ е една от най-силните линии в изявлението на Гюров. Само че политическата реалност е по-сложна. ПП и ДБ вече заявиха, че застават зад кандидатпрезидентската двойка, а самият Гюров беше депутат и водещо политическо лице на „Продължаваме промяната“ преди преминаването си в БНБ.
Няма нищо необичайно кандидат, издигнат от инициативен комитет, да получава партийна подкрепа. Но тогава претенцията за политическа дистанция трябва да бъде обяснена далеч по-убедително. Кандидатурата може да бъде формално гражданска, но трудно може да бъде представяна като политически необвързана, когато две парламентарни формации предварително са обявили, че ще работят за нея.
Още по-странно прозвуча заявката на Гюров, че двамата не били „кабинетни политици“. Именно Гюров е бил народен представител, подуправител на БНБ и служебен министър-председател, тоест политическата и институционалната му биография е всичко друго, но не и външна за властта. Кандев пък достигна до най-високата професионална длъжност в МВР.
Неудобният казус от БНБ
Към Гюров закономерно се връща и най-уязвимата част от биографията му - отстраняването му от ръководството на БНБ. През 2024 г. антикорупционната комисия установи несъвместимост заради участие в дружество и в управлението на две сдружения, а Управителният съвет на БНБ прие, че са налице основания той да бъде предсрочно освободен като подуправител.
Казусът обаче не позволява лесни присъди. Административният съд в София впоследствие обяви решението на антикорупционната комисия за нищожно, а спорът около решението на самата БНБ продължи пред ВАС и Съда на ЕС. През март тази година генералният адвокат на Съда на ЕС даде становище, неблагоприятно за Гюров, но то не представлява окончателно съдебно решение. През април ВАС отказа да прекрати делото и прие, че Гюров продължава да има правен интерес от него.
Точно затова политическият проблем остава. Кандидат, който поставя в центъра на кампанията прозрачността, отговорността и признаването на грешките, неизбежно ще трябва подробно да обясни собствената си история в БНБ - как се е стигнало до несъвместимостта, какво смята, че самият той е направил правилно или неправилно и защо избирателят трябва да приеме този случай като приключен.
Кандев и „един закон за всички“
Георги Кандев избра друга силна формула - законът трябва да важи еднакво за всички. Тя звучи убедително за човек, прекарал около три десетилетия в МВР, но и тук биографията оставя въпроси.
Кандев напусна поста и.ф. главен секретар на МВР на 8 юни с многозначителното обяснение, че не може да избира между поста и принципите си и че е „разбрал посланието“. Тогава вътрешният министър Иван Демерджиев публично отрече Кандев да е бил възпрепятстван и заяви, че е получавал подкрепа. Така и не стана напълно ясно какво точно е било „посланието“, кой го е изпратил и за какви действия Кандев твърди, че е бил принуден да мълчи.
През юли срещу него бяха отправени и тежки обвинения за подкуп и рекет от Юлиян Янков, известен като Картофа. Те не са доказани, идват от човек, който според публикациите е бил обявен за издирване, и не могат да бъдат представяни като установен факт. Самият Кандев категорично ги отрече и заяви, че никога не е вземал подкуп, не е рекетирал и ще защити името си по съдебен път.
Но кандидатурата за вицепрезидент неизбежно връща и този казус. При положение че Кандев сам поставя законността и липсата на „втори план“ като своя политическа визитка, от него вече ще се очаква максимална публичност за всички обвинения и проверки около професионалния му път.
„Държава на можещите“, но как точно
Гюров изгради голяма част от речта си около тезата, че България има успешни граждани, но държавата не използва достатъчно техните способности. Той обеща институции, които обясняват решенията си, признават грешките си и не карат гражданите да плащат за лошо планиране и зависимости.
Тук обаче започва най-слабата част от президентската заявка - почти всяка политическа сила би могла да подпише подобни изречения. Да бъдеш за законност, модерна България, успели граждани и честна държава не очертава политическа идентичност, докато не се отговори на трудните въпроси.
Каква трябва да бъде българската позиция за войната в Украйна? Как трябва да се развиват отношенията с Русия? Каква роля трябва да има президентът в отбраната? Кога би използвал вето? Как би назначавал членове на регулатори и други институции от президентската квота? Как вижда отношенията със Северна Македония? Какво би направил при нова политическа криза и необходимост от служебно правителство?
По тези теми от представянето не се появи същата конкретика, с която кандидатите говориха за собствените си качества.
Любопитен тандем от служебната власт
Гюров и Кандев се опитват да представят тандема като съчетание между икономика и сигурност - единият познава финансите, икономиката и науката, другият знае как решенията се изпълняват „на терен“.
Но двамата не се събират за първи път около президентската кампания. Те работиха заедно именно в служебната власт през тази година, а през април Гюров като премиер публично застана зад Кандев в момент на напрежение около ръководството на МВР.
Следователно пред избирателите стои съвсем конкретен въпрос - ако този управленски тандем вече е бил тестван, какви негови резултати могат да бъдат посочени днес? Кандидатите говорят много повече за характера и намеренията си, отколкото за измеримото наследство от времето, в което вече са държали властови позиции.
Още участници в битката
Два месеца преди президентските избори на 25 октомври кандидатската картина постепенно се запълва. Президентът Илияна Йотова влиза в надпреварата чрез инициативен комитет и получи подкрепата на „Прогресивна България“ и БСП, като все още не е обявила кандидата си за вицепрезидент.
В понеделник кандидатура обяви и лидерът на Българска социалдемокрация - Евролевица Александър Томов. Той заяви, че ще се противопоставя на ограничаването на президентските правомощия и ще надгражда усилията на правителството срещу корупцията.
БЗНС издига Николай Ненчев за президент и Цвета Кирилова за вицепрезидент. В надпреварата влиза и бившият служебен министър на земеделието Иван Христанов, който все още не е представил своя партньор.
Инициативният комитет „Народна сила“ номинира доц. Георги Димов за държавен глава и генерал Димитър Шивиков за вицепрезидент. Лидерът на МЕЧ Радостин Василев също се включва в битката за „Дондуков“ 2, като негов партньор е Красимир Манов.
Крайният срок за регистрация на кандидатите е 22 септември. Дотогава ще станат ясни останалите двойки и позициите на формациите, които все още не са направили окончателния си избор. А за Гюров и Кандев истинският тест започва сега - след големите думи за независимост, законност и модерна държава идва далеч по-трудната част: конкретните отговори.
