Гроздоберът вече е в разгара си, но тази година за българските лозари празникът идва с горчив привкус. Реколтата е добра, грозде има, но купувачите не достигат. Производителите предупреждават, че част от продукцията може да остане по лозята, ако не бъде намерен пазар за нея.
В района на Плевен стопаните отчитат добра година, но вместо спокойствие заради богатата реколта са изправени пред сериозен проблем с реализацията, разказа bTV.
„Грозде има, но проблем пак има. Секторът е сериозно и системно неглижиран“, заяви лозарят Димитър Харалампиев от село Горни Дъбник.
По думите му лозарите са притиснати от две страни – от природата и от пазара. Когато сушата и градушките ударят насажденията, реколтата страда. Когато климатът е по-благосклонен и гроздето е в изобилие, идва другият проблем – няма достатъчно купувачи.
„Когато климатичните изменения са в ход – суши, градушки и други, реколтата не е добра. Когато обаче реколтата е добра, пазарът не е добър“, коментира Харалампиев.
Вносното грозде притиска българското
Лозарите посочват като един от основните проблеми вноса на грозде и вино от други държави. Според тях на българския пазар се предлага субсидирана продукция от съседни страни, с която местните производители трудно могат да се конкурират.
„Не може да се позволява внос на грозде, докато има грозде на българските лози“, категоричен е Харалампиев.
Същата позиция защитава и производителят на биогрозде Албена Симеонова от Никополско. Тя разказва, че през района преминават цистерни с гроздова мъст, предназначена за винпроми.
„Той вече е залят“, казва тя за българския пазар.
По думите ѝ продукция се внася от Румъния, Молдова, Северна Македония и Гърция.
За производителите въпросът не е просто кой ще изкупи тазгодишната реколта. Те виждат в ситуацията по-сериозен проблем – ако българското грозде постепенно бъде изместено от вносно, това поставя под въпрос бъдещето на самите лозови стопанства.
И българското вино трудно стига до масата
Проблемите не приключват с гроздобера.
Дори когато продукцията бъде изкупена и преработена във вино, българските производители отново се сблъскват с трудности при реализацията.
„Влезте във всеки ресторант или туристически комплекс и вижте дали има българско вино. В повечето случаи са вносни вина, евтини, които се купуват от цял свят“, посочи Симеонова.
Според лозарите така се затваря порочен кръг – местният производител отглежда грозде, но трудно го продава, а готовото българско вино също се изправя пред конкуренцията на по-евтината вносна продукция.
Тази година няма и de minimis
На този фон производителите поставят под въпрос и държавната политика към сектора.
Лозарите, отглеждащи винено грозде, тази година не са включени в схемата за държавна помощ de minimis.
Председателят на Националното сдружение на българските лозари Атанас Василев посочва, че секторът практически никога не е получавал подобна подкрепа, с изключение на период, в който помощта е била предоставена на всички сектори в земеделието.
Преди около месец и половина представители на лозарите са се срещнали с Министерството на земеделието и са представили проблемите си.
„Получихме уверение, че ще се намери начин и да бъдем подпомогнати. Чакаше се обаче бюджетът да бъде ясен – с колко пари, кой и как може да бъде подпомогнат“, обясни Василев.
Месец по-късно обаче лозарите разбрали, че средствата са насочени към други сектори.
Затова сега те искат от Министерството на земеделието ясни критерии – защо едни земеделски производители получават държавна подкрепа, а други остават извън нея.
„Ние не искаме специално отношение. Искаме обаче да е ясно всичко – да е равнопоставено на различните сектори, да е ясно кой, как и какво взима“, заяви Атанас Василев.
Добра реколта, лоша перспектива
Ситуацията изглежда парадоксална – лозите тази година са дали добра реколта, но стопаните не знаят дали ще успеят да я продадат.
А за един лозар гроздето не е просто продукция, която може да бъде оставена за по-добри времена. Ако не бъде обрано и реализирано навреме, то просто ще остане на лозето и ще бъде загубено.
Производителите предупреждават, че ако държавата не предприеме мерки за защита на сектора и за създаване на по-равнопоставени условия за българската продукция, много стопанства могат да се окажат пред сериозен риск.
А лозарите вече дават знак, че търпението им се изчерпва. Ако проблемите не бъдат решени, те са готови да излязат и на протест.
