Въпреки че българските производители имат добра реколта, потребителите продължават да плащат високи цени за плодове и зеленчуци. Според експерти проблемът не е в производството, а в огромните търговски надценки и недостатъчния контрол върху пазара.
Темата беше коментирана в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS от председателя на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков и икономиста проф. Косьо Стойчев.
Според Цветан Цеков засиленият контрол по границите срещу нелегалния внос е правилна, но закъсняла мярка.
„Това трябваше отдавна да бъде нормална практика за държава, която е външна граница на Европейския съюз“, заяви той.
По думите му проверките не трябва да се ограничават само до големите гранични пунктове.
„Каквито и проверки да се извършват на външната граница, те трябва да бъдат повсеместни, за да могат да се хванат именно онези партиди, които влизат с камиончета под 3,5 тона както от северната, така и от южната граница и не се контролират“, подчерта Цеков.
Според проф. Косьо Стойчев действията на държавата идват твърде късно.
„Мярката е малко закъсняла, тя е реактивна. Можеше да се предвиди, че заради галопиращата инфлация все повече малки търговци ще търсят по-евтина земеделска продукция от съседни държави, за да реализират по-високи печалби“, коментира икономистът.
Той предупреди, че ограничаването на вноса точно в разгара на туристическия сезон може да има обратен ефект.
„Възможно е, намалявайки вноса, държавата да стане причина за допълнително увеличаване на цените на плодовете и зеленчуците“, каза проф. Стойчев.
По думите му дори самото съобщение за по-строг контрол върху вноса може да стимулира поскъпване на пазара.
Най-сериозният проблем според производителите обаче остава огромната разлика между цената, на която продават продукцията си, и тази, която плаща крайният потребител.
„В момента има изключително сериозно производство, същевременно невъзможност да реализираме собствената си продукция и висок внос. Трябва да се замислим къде става изкривяването на пазара“, заяви Цветан Цеков.
Според него без регламентирани търговски надценки спекулата ще продължи.
„Докато няма регламентирана търговска надценка, ще виждаме изключително изкривяване и спекула. Средноевропейските надценки за бързооборотните стоки са между 20 и 25%, а в България достигат между 100 и 150%“, посочи той.
Проф. Косьо Стойчев допълни, че българските производители трудно достигат директно до клиентите.
„Българските производители нямат пряк, бърз достъп до крайния потребител. Винаги по средата има някой трети, който държи пазарното място“, каза икономистът.
