Проф. Даниел Вълчев няма да участва в предстоящите президентски избори нито като кандидат за държавен глава, нито като вицепрезидент. Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет сложи край на продължилите месеци спекулации около името му. Той обяви решението си по-рано от планираното заради засилващия се политически шум. Вълчев посочи Илияна Йотова като естествения кандидат на Румен Радев и предположи, че Андрей Гюров също се подготвя за битката.
Категоричен отказ от битката
„В предстоящите президентски избори аз няма да участвам“, заяви Вълчев в интервю за БНТ. Той призна, че първоначално е възнамерявал да обяви решението си в началото на септември. Множеството версии и политически конфигурации, в които името му беше поставяно, обаче го накарали да прекрати спекулациите още сега.
„Моето име се завъртя в какви ли не конфигурации, в какви ли не чудесии. Ползвам повода, че сте ме поканили, за да кажа, че аз действително мислех някъде в началото на септември да кажа какво смятам да правя, но доколкото твърде много шум има в говоренето по тези въпроси, пък и ми се струва редно да кажа по-ясно какво смятам да правя“, обясни професорът.
След това той произнесе окончателната си присъда над всички сценарии: „И съвсем ясно да кажа - в предстоящите президентски избори аз няма да участвам. Нито като вицепрезидент, нито като председател на ЦИК, като никакъв няма да участвам. Благодаря за доверието, което много хора изразиха, няма да ги разочаровам.“
Отказът идва, след като само преди няколко месеца Вълчев не отхвърляше категорично възможността да се включи в надпреварата. През май той заяви, че през септември ще стане ясно „кой какво ще прави“, оставяйки вратата към президентската битка отворена. Междувременно представители на СДС и ГЕРБ публично заговориха за него като възможна обединяваща кандидатура.
Кандидат на Радев, Борисов и ДПС
Проф. Вълчев определи като несериозни твърденията, че може да бъде издигнат или подкрепен от различни, често противопоставящи се политически сили. „За мен казваха, че съм кандидат и на Радев, и на Борисов, и на ДПС и т.н. То излезе някак си като в оня виц - в едно село имало само един българин, всички останали били цигани и му викали Бай Иван Циганина“, коментира той.
Според него политическият разговор е стигнал до абсурдна ситуация, при която ясно разпознаваеми партийни фигури се представят като независими, а хора извън активната партийна политика биват пришивани към различни формации. „Сега всички излязоха граждански кандидати. Изведнъж хора като мен излязоха партийни кандидати. Това е изключително смешно. Честно казано, малко и тъжно“, заяви Вълчев.
Йотова е естественият кандидат на Радев
След като изключи собственото си участие, професорът насочи вниманието към останалите имена в президентската надпревара.
Според него кандидатурата на Илияна Йотова е напълно логична и очаквана. „Няма нищо по-естествено от това Илияна Йотова да се кандидатира. Тя е действащ вицепрезидент, с възможност за следващ мандат, тя видимо прави кампания. Естественият кандидат на г-н Радев е г-жа Йотова“, посочи Вълчев.
Той изрази и предположение, че Андрей Гюров се подготвя за участие в президентския вот. Името на Гюров вече беше споменато публично от представители на Продължаваме промяната като възможна кандидатура, която формацията би могла да подкрепи.
Машините ограничават грешките
Проф. Вълчев коментира и поредните промени в Изборния кодекс. Според него законодателните поправки могат да подобрят отделни елементи на процеса, но не са способни сами да решат най-тежките проблеми - купения и контролирания вот, неточностите в избирателните списъци и дълбокото недоверие към институциите.
Той защити машинното гласуване като средство за ограничаване на грешките и неправилното отчитане на гласовете. „Машините до голяма степен решават този въпрос. Проблемът беше, че темата беше много лошо комуникирана и това разколеба част от избирателите“, заяви деканът.
Парламентът предприе връщане към модела от 2021 г., при който в секциите с над 300 избиратели основният начин за гласуване е чрез машина, а хартията остава за определени изключения.
Близо 30 ремонта на изборните правила
Вълчев обърна внимание и на непрекъснатото пренаписване на изборното законодателство. „От 2014 година досега Изборният кодекс е изменян близо 30 пъти. Единствената година, в която не беше променян, е 2025 г.“, каза той.
Според професора честите промени създават усещане за нестабилност и засилват съмненията, че правилата се нагласят според моментните интереси на политическите сили.
Истинската криза обаче е още по-дълбока и не може да бъде преодоляна само чрез нови текстове в закона. „По-големият въпрос е доверието в изборния процес и въобще доверието в представителната демокрация. Това не е само български проблем - парламентите в цяла Европа губят доверие. Тук има по-дълбок проблем според мен“, заключи Вълчев.
