Между 500 000 и 700 000 българи могат да се откажат от участие в президентските избори заради непознаването на машините, предупреди проф. Михаил Константинов. Той определи поредното прекрояване на изборните правила като проява на самоувереността на политиците, които според него погрешно смятат, че разбират от избори. Математикът очаква сигурен балотаж, но и чувствително по-ниска активност от отчетената на 19 април. Румяна Дечева не споделя прогнозата му и смята, че проблемът е в липсата на предварително обучение, а не в самите машини.
Парламентът окончателно реши в секциите с над 300 избиратели да се гласува само машинно, като хартиената бюлетина остава за по-малките секции и за изрично определени изключения. Президентският вот е насрочен за 25 октомври, а при очаквания балотаж вторият тур ще бъде на 1 ноември - Деня на народните будители.
Константинов: Политиците страдат от абсолютна болест
Михаил Константинов отправи тежка критика към начина, по който депутатите променят изборното законодателство непосредствено преди поредния вот. „Това е една абсолютна болест на българските политици. Всички мислят, че много разбират от избори, а не е така“, заяви той пред бТВ.
Според него сред последните промени почти няма решения, които действително подобряват изборния процес. Единственото положително изключение е създаването на постоянно звено към Централната избирателна комисия за обучение на членовете на изборната администрация. „Такова звено винаги е имало, просто сега ще бъде постоянно действащо. И с това се изчерпва хубавото“, коментира Константинов.
До 700 000 души могат да се откажат
Най-тревожната му прогноза е свързана с хората, които не познават машинния вот или не се чувстват достатъчно уверени да използват устройствата без чужда помощ. „Между 500 и 700 хиляди души ще се откажат да гласуват именно заради това, че не познават машините“, предупреди математикът.
По думите му връщането към почти изцяло машинно гласуване в големите секции може да отблъсне част от възрастните избиратели и хората с ограничени дигитални умения. Това създава риск не просто от по-ниска активност, а от фактическо ограничаване на достъпа до вота за голяма група граждани.
Константинов прогнозира, че избирателната активност ще бъде значително по-ниска в сравнение с тази на изборите на 19 април. „За съжаление ще видим една доста ниска избирателна активност в сравнение с тази, която видяхме на 19 април“, заяви той.
Машините трябва да говорят и да се усещат
Константинов обърна специално внимание и на избирателите с увреждания. Според него държавата отдавна им дължи реална възможност да гласуват самостоятелно, без да разчитат на придружители или членове на секционните комисии.
Той настоя машините да бъдат оборудвани с аудиотактилни устройства, които да улесняват незрящите и хората с други зрителни затруднения. „Ние дължим на тези хора това. Нека депутатите свършат поне нещо полезно и за следващите избори машините вече да разполагат с аудиотактилни устройства“, призова професорът.
Парламентарната комисия подкрепи подобни улеснения, но прилагането им беше отложено заради липсата на техническа готовност.
Неудобен балотаж на Деня на будителите
Математикът не одобрява и избраната дата за президентския вот. Първият тур ще бъде на 25 октомври, а почти сигурният според него балотаж ще съвпадне с Деня на народните будители на 1 ноември. „Лично за мен тази дата е неудобна, защото вторият тур съвпада с Деня на народните будители. Не е хубаво да натоварваме този ден политически“, каза Константинов.
Той припомни, че президентските избори традиционно се провеждат в края на октомври или началото на ноември, но смята, че националният празник на духовността не трябва да се превръща в ден на остро партийно противопоставяне.
Въпреки критиките си Константинов призова гражданите да не се отказват от правото си на глас. „Със сигурност ще имаме втори тур. Нека да се гласува - това са хубави избори, за държавен глава. И най-лесните - за да си върнем компютърните умения отпреди пет години“, заяви той.
