Септември може да постави началото на по-осезаем преход към есенно време, показват последните дългосрочни анализи на атмосферната циркулация и развитието на полярния вихър. Според представените прогнози на ECMWF за стратосферата на 10 hPa, през началото и първата половина на септември над голяма част от Европа се запазват отрицателни температурни аномалии във високата атмосфера, пише "Метео Балканс".
Важно е да се уточни, че температурата на 10 hPa не е директна прогноза за времето на земната повърхност. В края на лятото полярният вихър в Северното полукълбо тепърва започва да се възстановява и връзката между стратосферната циркулация и времето в България е по-слаба, отколкото през зимните месеци. Въпреки това разпределението на геопотенциала и температурните аномалии може да даде полезен сигнал за по-общия характер на циркулацията.
Към момента моделите насочват към по-динамичен септември, с редуване на топли периоди и нахлувания на по-хладен въздух. Не се очаква месецът да бъде постоянно студен, но вероятността за продължителни горещини постепенно намалява.
Какво показва развитието на полярния вихър?
В края на август и началото на септември над Арктика се наблюдава постепенно оформяне на новия сезонен полярен вихър. На картите на ECMWF се вижда сравнително обширна област с отрицателни температурни аномалии на 10 hPa, която обхваща голяма част от Европа и северните ширини.
Това е интересен сигнал, но трябва да бъде интерпретиран внимателно.
През септември стратосферният полярен вихър все още не е достатъчно развит, за да определя самостоятелно времето на Балканите. По-важна остава тропосферната циркулация – положението на антициклоните и циклоните над Европа, Атлантика и Средиземноморието.
Въпреки това моделите подсказват, че над Европа може да се задържи по-хладна въздушна маса, а атмосферната циркулация да бъде по-динамична. За България това означава по-голяма вероятност от резки промени между топли и прохладни периоди.
Първо десетдневие: 1–10 септември
Началото на септември вероятно ще запази известна част от летния характер на времето, но горещините ще бъдат по-ограничени във времето.
В първите дни са възможни периоди със слънчево и топло време, особено в низините и южните райони. Температурите в някои дни могат да достигат 29–35°C, а локално и малко по-високи стойности.
Постепенно обаче се очаква атмосферата да стане по-неустойчива. При преминаване на атмосферни фронтове и навлизане на по-хладен въздух ще се увеличава вероятността от валежи и гръмотевични бури.
Особено интересни могат да бъдат следобедните часове, когато локалното нагряване все още е достатъчно силно за развитие на купесто-дъждовна облачност.
Валежи
Не са изключени краткотрайни, но интензивни валежи, придружени от гръмотевици и временно усилване на вятъра.
Рискът няма да бъде еднакъв за цялата страна. По-голяма вероятност за валежи може да има в Западна и Централна България, планинските райони и северните части на страната, докато в Югоизточна България и по Черноморието по-често ще се запазват сухи периоди.
Температури
Температурите през първото десетдневие се очаква да бъдат около или малко над климатичните норми в началото, след което постепенно да се понижават.
В края на периода максималните температури в много райони вече по-често могат да бъдат в диапазона 23–29°C.
Второ десетдневие: 11–20 септември
Именно средата на септември изглежда като един от по-интересните периоди на месеца.
На последната предоставена карта за 14 септември се вижда ясно изразена област с отрицателни температурни аномалии на 10 hPa над Европа и значителна част от северното полукълбо.
Това не означава автоматично студено време на земята, но е в съответствие с тенденцията към по-слабо летен и по-есенен характер на атмосферната циркулация.
През този период е възможно да има по-чести нахлувания на въздух от север и северозапад, а при подходяща синоптична конфигурация – и от североизток.
По-хладни нахлувания
Това може да доведе до осезаемо понижение на температурите след преминаването на атмосферните фронтове.
В някои дни максималните температури могат да останат около 20–26°C, а при по-сериозно нахлуване – и по-ниски.
Сутрините вече ще стават чувствително по-хладни. В котловините и високите полета минималните температури могат да се понижават до 8–13°C, а при ясно и тихо време локално и под тези стойности.
В планините есента ще започне да се усеща още по-осезаемо.
По-динамично време
Второто десетдневие може да се окаже и по-влажната част от месеца.
При навлизане на средиземноморски циклони е възможно да се формират значителни валежни процеси над Южна България, Родопите, Странджа и южните райони на страната.
В същото време при преминаване на студени фронтове ще има условия за краткотрайни, локално силни валежи и гръмотевични бури.
Не е изключено времето да се променя бързо – от топло и слънчево към облачно, дъждовно и значително по-хладно в рамките на 24–48 часа.
Трето десетдневие: 21–30 септември
Последната третина на септември е с по-ниска прогнозна сигурност, тъй като предоставените стратосферни карти достигат приблизително до средата на месеца. Затова тази част от прогнозата трябва да се разглежда като ориентировъчна тенденция, а не като конкретна дневна прогноза.
Въпреки това сигналите насочват към продължаване на по-динамичното време, характерно за прехода между лятото и есента.
Възможни са нови топли периоди, но вероятността за трайно установяване на горещо време вече ще бъде сравнително малка.
В отделни дни температурите отново могат да достигнат 25–30°C, особено при пренос на по-топъл въздух от юг.
След преминаване на фронт обаче температурите бързо ще се понижават.
Постепенно навлизане на есента
Към края на месеца все по-често ще се усеща есенният характер на времето.
Сутрините ще стават по-хладни, а в котловините и високите полета са възможни стойности около 5–10°C.
В планините температурите ще бъдат значително по-ниски, като при нахлуване на студен въздух са възможни и първи по-сериозни зимни прояви по най-високите части на планините.
По Черноморието морето ще продължава да оказва омекотяващо влияние и температурите там ще се понижават по-бавно.
Валежите през септември
Един от интересните моменти в прогнозата е потенциално по-неравномерното разпределение на валежите.
Не се очаква непременно целият месец да бъде дъждовен. По-скоро са възможни кратки периоди с интензивни валежи, разделени от няколко дни със сухо и слънчево време.
Особено внимание трябва да се обърне на ситуациите с южна или югозападна циркулация, когато влажният въздух от Средиземноморието може да достигне Балканите.
При подобна конфигурация Южна България и планинските райони могат да получат значителни количества валежи за кратък период.
В същото време северните части на страната могат да останат с по-малко валежи при определени синоптични ситуации.
