Отказът от задължителните детски ваксини е не само личен избор на едно семейство, защото последствията могат да стигнат до други деца, включително до бебета, които още са твърде малки, за да бъдат напълно защитени. Това предупреди педиатърът и неонатолог проф. Боряна Слънчева, която определи отказа от имунизация като безотговорен. Тя посочи морбили, паротит и рубеола като заболявания, чието завръщане при нисък ваксинационен обхват може да доведе до тежки усложнения, и категорично отхвърли твърдението, че ваксините причиняват аутизъм.
Антиваксърските настроения не почиват на обективни данни
„Аз съм категоричен привърженик на ваксините. Добре е родителите да са информирани“, заяви проф. Слънчева пред Нова телевизия. Според нея обществената дискусия трябва да се води чрез факти и достъпна информация, защото страховете около имунизациите често се разпространяват много по-бързо от обясненията за самите заболявания.
Тя подчерта, че при ваксините срещу морбили, паротит и рубеола става дума не само за предотвратяване на няколко дни температура и неразположение. Морбили може да доведе до пневмония и възпаление на мозъка, а Световната здравна организация го определя като силно заразно и потенциално тежко заболяване.
Паротитът може да остави последици и след оздравяването
Проф. Слънчева обърна специално внимание и на паротита, който през последните години остава в сянката на по-честите предупреждения за морбили. При спад на имунизационния обхват обаче и това заболяване може отново да се превърне в сериозен проблем.
При момчета и млади мъже една от възможните усложнения е възпаление на тестисите. Световната здравна организация посочва орхита сред характерните усложнения на паротита при младите мъже, наред с менингит, енцефалит и увреждане на слуха.
Рубеолата може да удари нероденото дете
Още по-драматични могат да бъдат последствията от рубеола при жена без имунитет, която се зарази в началото на бременността. Тогава вирусът може да премине към плода и да причини спонтанен аборт, вътреутробна смърт или вроден рубеолен синдром.
СЗО предупреждава, че при инфекция в ранна бременност рискът за плода е най-висок, а оцелелите деца могат да се родят с увреждания на слуха, очите и сърцето, както и със забавяне в развитието. При инфекция през първия триместър вероятността вирусът да достигне плода може да бъде изключително висока.
Митът за аутизма продължава да плаши родители
Проф. Слънчева категорично отхвърли едно от най-устойчивите твърдения на антиваксиналните движения - че детските ваксини причиняват аутизъм. Този страх продължава да влияе върху решенията на част от родителите въпреки натрупаните през десетилетията научни данни.
Последният голям преглед на Световната здравна организация, публикуван през декември 2025 г., отново заключи, че няма причинно-следствена връзка между ваксините и разстройствата от аутистичния спектър. Анализът обхваща 31 основни научни изследвания от периода 2010-2025 г. и потвърждава предишните оценки на експертния комитет на СЗО.
Неваксинирано по-голямо дете може да занесе инфекцията при бебето
Социалният проблем става особено видим в семейства с новородени. Проф. Слънчева разказа за случаи, при които по-големи неваксинирани деца са се превръщали в риск за най-малките членове на семейството. Сред инфекциите, с които лекарите са се сблъсквали, е и коклюшът.
Новороденото няма как само да вземе решение дали хората около него да бъдат имунизирани. То зависи изцяло от възрастните, а при недоносените и тежко болните бебета тази уязвимост е още по-голяма. Именно затова проф. Слънчева настоява информационните кампании да не бъдат формални, а да обясняват на родителите както ползите от ваксините, така и реалните последствия от заболяванията.
Те са беззащитни, но толкова жизнени
Поводът за разговора с проф. Слънчева беше 50-годишнината от създаването на Клиниката по неонатология в „Майчин дом“. За половин век през нея са преминали поколения недоносени и тежко болни новородени, за чието оцеляване понякога се води битка ден след ден.
„Всяко дете за мен е предизвикателство“, казва проф. Слънчева. Най-силните моменти според нея са тези, в които екипът вижда как бебе в тежко състояние постепенно получава шанс да живее. „Те са наистина беззащитни, но толкова жизнени“, споделя неонатологът.
Гласът на майката и бащата също е част от грижата
В „Майчин дом“ работи кенгуру сектор за бебета, които вече са достатъчно стабилни. Там родителите могат да прекарват време непосредствено до тях, докато децата остават под постоянно мониторно наблюдение и контрола на медицинските екипи.
Проф. Слънчева подчертава значението на близкия контакт - бебетата разпознават гласовете на майката и бащата и трябва да бъдат галени, докосвани и да им се говори. За много родители първите срещи с толкова малко и крехко дете са изпълнени със страх, но постепенно те придобиват увереност и се подготвят за момента, когато семейството ще остане само у дома.
Недоносените излизат от болницата, но не и от риска
Един от проблемите, които проф. Слънчева поставя особено остро, започва именно след изписването. България все още няма единен национален електронен регистър, чрез който да бъде проследявано развитието на недоносените деца през следващите години.
Идеята й е подобна система да съдържа информация за децата, заболяванията и лечението им, а проследяването да продължава поне до 2-3-годишна възраст и по възможност до предучилищния период. Така специалистите биха могли да знаят как се развиват бебетата след напускането на неонатологията и навреме да откриват проблеми, които не винаги са видими при изписването.
„За съжаление, към момента не виждам такава опция на хоризонта“, призна проф. Слънчева. Екипът в „Майчин дом“ продължава да проследява голяма част от своите малки пациенти, но няма възможност да обхване всички.
Клиниката разполага и с нова медицинска апаратура, осигурена благодарение на инициативата „Българската Коледа“. По думите на проф. Слънчева техниката вече е въведена в ежедневната работа на екипа.
