Пациентите не са длъжни да осигуряват кръводарители, за да бъдат приети в болница или оперирани. Министерството на здравеопазването излезе с категорична позиция срещу практиката лечебни заведения да поставят дарителска бележка като предварително условие за лечение. Ведомството подчертава, че кръводаряването в България е доброволно и безвъзмездно и недостигът на кръв не може да бъде прехвърлян като проблем върху болния и неговото семейство.
Позицията може да удари и един от най-грозните странични ефекти на системата - черния пазар на платени кръводарители около болниците.
Когато болният е принуден да търси хора, идват посредниците
Черният пазар на кръв не е нов проблем. Националният център по трансфузионна хематология публично е признавал съществуването на „търговци на кръв“, а специалисти от години свързват процъфтяването на тази практика именно с недостига на доброволни дарители и необходимостта близките сами да търсят хора. Законът обаче е категоричен - даряването е доброволен и безвъзмезден акт, а кръвта и кръвните съставки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка извън строго определените от закона изключения.
БНР е документирало и конкретни цени на този черен пазар. В репортаж от 2022 г. се посочват неофициални суми от 200 до 500 лева според кръвната група и спешността, като за София цените са били дори по-високи. Механизмът е прост - семейство, притиснато от предстояща операция и неспособно бързо да намери доброволци, се оказва готово да плати на човек, който да дари и да предостави необходимата бележка.
Кръвта не може да бъде условие за операция
Официалната позиция на здравното министерство идва след сигнал на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването. От ведомството подчертават, че лечебните заведения не могат да задължават пациентите или техните близки да осигуряват определен брой кръводарители като предварително условие за хоспитализация или планова операция.
Министерството отхвърля и друга спорна практика - дарителска бележка да бъде отказвана само защото кръвта е дарена в друг регион. Действащата нормативна уредба не въвежда общо правило, според което дарението за конкретен пациент задължително трябва да бъде направено в определен град или област.
Пациентът преживява допълнителен стрес
Повод за реакцията е конкретен случай, при който е било поставено изискване пациентът да представи бележка за двама кръводарители, като са били посочени определени градове, от които документът ще бъде признат.
„Поставя се изискване пред пациентите да предоставят медицинска бележка за това, че имат двама кръводарители и то изискването е да бъде от определени градове - София, Кюстендил, Пловдив, и не приемат тази бележка, всъщност от Стара Загора, трябва да е от точно определени градове. В случая пациентът, на който му е казано, че му предстои операция, преживява един допълнителен стрес и трябва да търси бързо кръводарители“, заяви Николай Недялков, заместник-председател на Асоциацията на пациентите „Активни в здравеопазването“.
Министерството обещава проверка
МЗ заявява готовност да проследи конкретния сигнал. Асоциацията на пациентите също ще следи дали лечебните заведения ще получат ясни указания за прекратяване на подобни практики. Според организацията недостигът на кръв е реален проблем, но решението му не може да бъде пациентът преди операция да организира собствена кампания сред роднини, приятели и колеги.
Именно премахването на подобен натиск може да има и втори ефект - да свие търсенето на платени кръводарители. Докато отчаяни семейства са принудени сами и в последния момент да осигуряват хора, черният пазар получава готови клиенти. Ако необходимата кръв се осигурява през законната система, а доброволното кръводаряване бъде насърчавано системно, пространството за посредниците, които печелят от страха на болните, става значително по-малко.
