Ивайло Мирчев реши да превърне заседанието на комисията по отбрана в изпит по евроатлантическа твърдост, но този път изпитваният не остана длъжен. Депутатът от „Да, България“ атакува военния министър Димитър Стоянов за позицията му по войната в Украйна и ролята на България в НАТО, а в отговор получи предложение сам да „нарамва пушката“, ако толкова настоява за по-решителни действия. Последва спор кой действително е носил оръжие, кой е виждал война и кой пречи на Алианса, а финалът дойде с репликата на Стоянов: „От сглобкаджии съвети не искам“.
Мирчев започна с НАТО, стигна до Путин
Поводът за словесната престрелка беше заседанието на комисията по отбрана, която малко преди това одобри на първо четене проекта за закупуване на три минни ловци. Предложението мина убедително с 16 гласа „за“ и само един „против“, но вместо корабите централна тема постепенно стана спорът между Мирчев и Стоянов.
Напрежението продължи и след заседанието. Докато министърът даваше брифинг пред журналисти, Мирчев остана наблизо и започна да задава въпроси и да репликира. Според депутата България не получава корабите „заради сините си очи“, а защото войната е в Черноморския регион и от страната се очаква да изпълнява задълженията си като член на НАТО.
„Да не стане така - ние да вземем тези кораби и в момента, в който украинската страна има нужда от съдействие, да не й помогнем. Вие казахте, че в Украйна въпросът трябвало да се реши по мирен път. Това сериозно ли е? Отидете го кажете на Путин. За какви мирни преговори говорите?“, попита Мирчев.
Стоянов върна въпроса с една пушка
Военният министър първо заяви, че не е разбрал какъв точно е въпросът, а след това реши да отговори по начин, който моментално измести всичко останало от разговора.
„Г-н Мирчев, като е готов, да нарамва пушката и да ходи там, където иска. Другото не ме интересува“, каза Димитър Стоянов.
Министърът отхвърли и внушенията, че България може да се превърне в своеобразен „троянски кон“ в НАТО. По думите му подобни твърдения не помагат на страната, а я злепоставят пред съюзниците.
Мирчев обаче не се отказа и върна нова реплика. „Нямам проблем, но ако дойдете с мен. На коя страна ще бъдете вие? Да не отидете при Путин - това ме притеснява“, заяви депутатът.
26 години в армията срещу политически реплики
Тук Стоянов вече извади собствената си военна биография. Той подчерта, че е носил оръжие 26 години, служил е в Българската армия и е участвал във военна операция в Ирак, където по думите му е видял войната „от първо лице“.
„За разлика от г-н Мирчев, аз съм носил пушка 26 години и съм служил не на друга държава, а на България. И ако нарамя пушката, пак ще го направя за България. Не ми вкарвайте думи за кого ще отида да се бия. Ходил съм в Ирак, бил съм във военна операция там и съм видял войната от първо лице“, заяви министърът.
Така опитът на Мирчев да постави Стоянов в обяснителен режим за отношението му към Русия се сблъска с доста по-личен аргумент - реалната военна служба на министъра и участието му в операция зад граница.
Мирчев също се сети, че е носил пушка
Депутатът от „Да, България“ не остави сравнението без отговор и напомни, че също е минал през армията. „И аз съм носил пушка - не във военно училище, а в армията“, каза Мирчев, след което отново върна спора към НАТО.
Този път обвинението му беше, че министърът се превръща в „пръта в спиците на НАТО на Източния фланг“. Така разговорът, започнал с конкретен проект за военноморските сили, окончателно се превърна в политически спор за отношението към войната, Русия и съюзническите ангажименти на България.
Стоянов обаче вече не пожела да продължава размяната на геополитически уроци. „От сглобкаджии съвети не искам“, отсече той и сложи край на словесния двубой.
Минните ловци останаха на втори план
Цялата престрелка почти измести същинското решение на комисията - одобрението на първо четене на проекта за придобиване на три минни ловци. Именно този въпрос би трябвало да бъде основната тема на заседанието, но репликите между Мирчев и Стоянов се оказаха далеч по-шумни.
Проектът беше подкрепен с 16 гласа „за“ и един „против“ и предстои да бъде разгледан в пленарната зала на Народното събрание. А след заседанието остана и далеч по-запомнящият се политически кадър - депутат, който настоява министърът да е по-войнствен, и министър, който му напомня, че между говоренето за война и участието във война има известна разлика.
