Историческият Договор за вечно приятелство, подписан от президентите на Азербайджан Илхам Алиев и на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, издига отношенията между Баку и Ташкент на най-високо стратегическо равнище. Зад дипломатическите формулировки обаче стои много по-голям процес – оформянето на нова геополитическа и икономическа ос, която свързва Централна Азия, Каспийско море, Кавказ, Турция и Европа.
Днес тази ос има ясни точки на картата – Ташкент, Баку и Анкара.
Визитата на Илхам Алиев в Узбекистан на 23 и 24 август идва в момент, когато Евразия търси нови транспортни маршрути, нови икономически връзки и нов баланс на стратегическите интереси. В този процес Азербайджан и Узбекистан се очертават като две от ключовите държави.
Провеждането на третото заседание на Висшия междудържавен съвет и подписването на Договора за вечно приятелство показват колко далеч са стигнали отношенията между двете страни. Връзката между Баку и Ташкент вече има силна институционална основа и все по-ясно икономическо съдържание.
Историческата и културната близост между Азербайджан и Узбекистан е добре позната. Двата народа са свързани от общи корени, близки езици, традиции и историческа памет. През последните години обаче тази близост придоби ново измерение – братството се превърна в стратегически интерес, а стратегическият интерес започна да се реализира чрез конкретни икономически и инфраструктурни проекти.
В основата на това развитие стои и силното политическо доверие между Илхам Алиев и Шавкат Мирзийоев. Многобройните взаимни посещения през последните години показват последователността на политиката на двете страни.
Карабах промени геополитическата карта
За да се разбере значението на сближаването между Баку и Ташкент, трябва да се погледне към по-голямата картина в Евразия.
Победата на Азербайджан в Карабах и възстановяването на териториалната цялост на страната през 2020 г. промениха геополитическия баланс в Южен Кавказ. Азербайджан увеличи стратегическата си тежест и затвърди ролята си като ключова връзка между Централна Азия и Европа.
Днес Баку е един от важните центрове на свързаността между Каспийския регион, Кавказ, Турция и европейските пазари.
Точно тук интересите на Азербайджан и Узбекистан се срещат.
За Узбекистан транспортните маршрути са стратегически въпрос. Страната няма пряк излаз на море и достъпът до големите международни пазари зависи от изграждането на надеждни сухопътни и морски връзки.
Азербайджан предлага ключовия маршрут през Каспийско море. Товарите от Централна Азия могат да достигнат до Азербайджан, след това през Грузия и Турция да продължат към Европа.
Това превръща географията в стратегическо предимство.
Средният коридор влиза в центъра на играта
Тук идва голямата тема – Средният коридор.
Транскаспийският маршрут свързва Централна Азия и Китай с Европа през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция. Значението му нараства в момент, когато глобалните търговски вериги се пренареждат и държавите търсят сигурни и бързи алтернативи за транспорт.
За Узбекистан коридорът отваря по-широк достъп към западните пазари.
За Азербайджан укрепва ролята му на транспортен и логистичен център.
За Турция създава по-пряка връзка с Централна Азия.
Средният коридор има потенциала да се превърне в икономическия гръбнак на по-тясната интеграция между тюркските държави. Железопътните линии, пристанищата, логистичните центрове, митническите системи и дигиталните мрежи са инфраструктурата, която може да превърне историческата близост в реална икономическа сила.
От братство към милиарди
Търговията между Азербайджан и Узбекистан показва колко бързо се променят отношенията.
През 2023 г. стокообменът между двете страни е около 178 млн. долара. През 2024 г. достига 252 млн. долара, а през 2025 г. – 795 млн. долара. Новата цел е още по-амбициозна – 1 млрд. долара до 2030 г.
Но най-важният процес е свързан с промяната на самия икономически модел.
Баку и Ташкент се ориентират към съвместни инвестиции, общо производство и излизане на трети пазари. Проекти в енергетиката, минното дело, текстилната индустрия, селското стопанство и инфраструктурата вече дават конкретно съдържание на стратегическото партньорство.
Азербайджанско-узбекската инвестиционна компания с капитал от 500 млн. долара също е част от този процес.
Тюркският свят променя посоката
Тези процеси се развиват в рамките на по-голяма трансформация.
От 2021 г., когато Тюркският съвет беше преобразуван в Организация на тюркските държави, интеграцията между тюркските държави получи по-силна институционална рамка.
Днес общата история и култура остават важна основа, но дневният ред е различен.
Транспорт. Търговия. Енергетика. Инвестиции. Дигитализация. Сигурност.
Именно тук отношенията между Азербайджан и Узбекистан могат да се превърнат в модел за целия Тюркски свят.
Баку е ключовата връзка през Каспийско море.
Ташкент е една от водещите икономически сили в Централна Азия.
Анкара осигурява връзката с европейските пазари.
Така постепенно се оформя оста Ташкент–Баку–Анкара.
Тя има потенциала да се превърне в една от най-важните икономически артерии в Евразия.
От „единство“ към свързаност
Истинската промяна е в самата идея за бъдещето на Тюркския свят.
Днес то все повече се определя от свързаността.
Колко бързо се движат стоките. Колко ефективно са свързани транспортните системи. Колко общи инвестиции се правят. Колко добре са интегрирани енергийните и дигиталните мрежи.
Ташкентската среща показа, че Азербайджан и Узбекистан са решени да бъдат сред двигателите на този процес.
Победата в Карабах увеличи геополитическата тежест на Азербайджан.
Възходът на Организацията на тюркските държави укрепи институционалната рамка на Тюркския свят.
Средният коридор свърза тази политическа и историческа близост с конкретна икономическа инфраструктура.
А лидерството на Илхам Алиев и Шавкат Мирзийоев превръща тези възможности в държавна политика.
Ташкентската среща изпраща ясен сигнал: Тюркският свят влиза в етап, в който картата ще се чертае от железопътни линии, търговски маршрути, пристанища, инвестиции и енергийни коридори.
Историята свързва Баку и Ташкент.
Геополитиката превърна тази връзка в стратегическо партньорство.
А икономиката вече изгражда оста, която може да промени баланса между Централна Азия и Европа.
