Здравеопазването влиза в сериозно административно пренареждане, което трябва да събере разпокъсани структури, да ускори решенията и да изясни кой носи отговорност при проблем. Регионалните здравни инспекции ще станат териториални дирекции на Министерството на здравеопазването, наземната и въздушната Спешна помощ ще бъдат управлявани от един национален център, а лекарствената политика също ще бъде преструктурирана. Министерството си връща по-силен контрол и върху изграждането на Националната детска болница, докато възнагражденията на болничните директори вече ще се обвързват с постигнатите резултати. „Това е дълго чакана административна реформа“, заяви здравният министър Катя Ивкова пред БНТ.
РЗИ губят административната си самостоятелност
Една от най-съществените промени засяга регионалните здравни инспекции. Те няма да бъдат закривани, но ще преминат директно в структурата на Министерството на здравеопазването като териториални дирекции.
„Те ще продължат да функционират, но няма да са самостоятелни възложители по реда на Закона за обществените поръчки“, обясни Ивкова. Така специалистите в РЗИ трябва да бъдат освободени от част от административната тежест и да се концентрират върху държавния здравен контрол.
Правните услуги, счетоводството и човешките ресурси ще бъдат организирани като споделени услуги. Предвижда се и по-широко използване на дигитални технологии и инструменти с изкуствен интелект, които да ускорят административната работа.
Линейките и медицинските хеликоптери влизат под едно управление
Сериозно преструктуриране се готви и в Спешната помощ. Наземната и въздушната медицинска помощ ще бъдат обединени функционално в един национален център, който да управлява и координира реакцията при спешни случаи.
„Обединяваме управлението и координацията на наземната и въздушната спешна медицинска помощ, така че наистина да сме по-бързи и по-ефективни там, където има нужда от нас“, заяви министърът.
Промените ще засегнат основно управленските и административните структури, а не медицинските екипи на терен. Целта е при критичен случай да има единна координация кой ресурс трябва да бъде изпратен - линейка, медицински хеликоптер или комбинация от двете.
Държавата затяга контрола върху лекарствата
Промени се подготвят и при лекарствената политика. Функциите на Националния съвет по цени и реимбурсиране трябва да бъдат включени в дирекция „Лекарствена политика“ към министерството, като заявената цел е повече прозрачност, отчетност и прогнозируемост.
Особено внимание се насочва към недостига на лекарства и паралелния износ. Според Ивкова досегашните ограничения очевидно не са достатъчни, след като на пазара продължават да възникват дефицити.
Министерството вече е предложило законодателна промяна за по-пълен контрол върху наличностите. Целта е необходимите медикаменти да остават достъпни за пациентите дори при сезонни скокове в търсенето.
Министерството си връща контрола над детската болница
Една от най-острите оценки на Ивкова беше за Националната детска болница. „Изключително недостойно е на този етап за 6 години единствено да има един гол терен“, заяви тя и обяви, че Министерството на здравеопазването поема по-пряк контрол върху проекта.
Проблемът според нея не е само строителството. Досега недостатъчно е работено и по медицинската концепция, бъдещите услуги и осигуряването на лекари и други специалисти, които ще са необходими, когато болницата отвори.
До месец трябва да бъде изготвен план за необходимите кадри и начините за привличането им. Амбицията на министерството остава Националната детска болница да бъде завършена в рамките на настоящия мандат и да се превърне не просто в нова сграда, а в център за върхови постижения в детското здравеопазване.
Болничните директори вече ще получават според резултатите
Промяна започва и при възнагражденията на ръководствата на държавните болници. Заплатите на изпълнителните директори и членовете на съветите на директорите ще бъдат обвързани в по-голяма степен с финансовите резултати на лечебните заведения.
Ще се отчита и дали болницата обучава лекари специализанти - показател, който според министерството има пряко значение за бъдещото кадрово обезпечаване на системата. Новият модел вече се прилага в държавните лечебни заведения, където министърът е едноличен собственик, а за дружествата с над 51% държавно участие предстоят решения на общите събрания.
Същинското обществено обсъждане на реформата ще започне след публикуването на законопроектите, с които трябва да бъдат променени редица закони в здравния сектор.
