България може да направи сериозна промяна в начина, по който определя минималното възнаграждение, като премине от месечна към почасова методика. Идеята е на икономиста и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор Румен Гълъбинов, който изчислява, че при сегашните 620 евро минимална заплата българският минимум е около 3,7 евро на час. За сравнение той посочва Германия, където минималното почасово възнаграждение е 13,9 евро. Според него дистанцията може да бъде съкратена само ако минималната заплата у нас продължи да расте.
3,7 евро срещу 13,9 евро на час
„В ЕС също е широко разпространена практиката да бъде почасово определяно минималното възнаграждение“, заяви Гълъбинов пред БНР. По думите му разликата между България и Германия е почти четирикратна и показва колко голямо остава изоставането в доходите.
„За да скъсим дистанцията, ще трябва да продължим да увеличаваме МРЗ. Добре би било да се мине на методика за почасово определяне“, каза икономистът.
Замразяването може да удари икономиката
Гълъбинов е категоричен, че независимо от формулите последната дума за минималната заплата винаги ще бъде политическа. „Каквото и да се приеме като икономически и финансов модел за изчисление на МРЗ, това остава политическо решение“, посочи той.
Според него замразяване или намаляване на минималното възнаграждение би било опасна стъпка. „Намаление или замразяване на МРЗ не го препоръчвам“, предупреди експертът и добави, че подобно решение може да забави икономическия растеж, тъй като българската икономика остава силно зависима от потреблението.
Сивата икономика крие истинските доходи
Другият голям проблем според Гълъбинов е сивата икономика, която той оценява на около 30%. Това прави много трудно да се установи колко хора действително работят срещу минимална заплата и колко получават част от възнаграждението си нерегламентирано.
В редица сектори служители се осигуряват върху минималната заплата, а останалите пари получават в брой. Други формално са назначени на четири часа, но реално работят осем или повече. Според икономиста ограничаването на тези практики ще покаже много по-точно броя на работещите бедни и реалните доходи в страната.
Бюджет 2027 може да донесе по-големия сблъсък
Гълъбинов очаква още в Бюджет 2027 да започнат по-сериозни промени заради процедурата по свръхдефицит. Според него решението не трябва да се търси чрез орязване на доходи и социални плащания.
„Орязването на лични доходи, лични социални придобивки и подпомагания от страна на държавата едва ли ще реши проблема на бюджетния дефицит“, заяви той. Според Гълъбинов натискът трябва да бъде насочен основно към намаляване и по-добър контрол на държавните разходи.
