С гласовете на "Прогресивна България" парламентът прие нов механизъм за определяна на минималната работна заплата с промени в Кодекса на труда на първо четене.
Предложението на правителството е свързано с изискванията на европейската Директива 2022/2041 за адекватните минимални работни заплати и цели да регламентира по-ясно начина, по който се определя минималното възнаграждение в страната. В момента минималната работна заплата е 1213 лева (620,20 евро).
Новият механизъм трябва да осигури адекватно заплащане на работещите и да отчита развитието на доходите в България.
„Ние сме взели икономически и социални фактори, които да дават сигурност и предвидимост. Сигурност, на първо място, на работещите – че когато получават своята заплата, тя ще бъде достатъчна да покрие техните разходи за храна, лекарства, битови сметки и услуги. Предвидимост за бизнеса, за държавата също, при изготвяне на план-сметката за следващата година“, каза министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Новият модел предвижда при определянето на минималната работна заплата да се отчитат четири показателя, сред които покупателната способност и издръжката на живот, равнището и динамиката на работните заплати и производителността на труда.
Според правителството механизмът трябва да направи определянето на МРЗ по-предвидимо, като същевременно се запази възможността размерът ѝ да се съобразява с икономическите и социалните условия в страната.
Гласуването в пленарна зала бе проведено след остър политически дебат по темата.
От ГЕРБ-СДС поставиха под въпрос дали предложенията действително съдържат конкретна формула. Илияна Жекова посочи, че в законопроекта са изброени критериите, които трябва да бъдат вземани предвид, но според нея липсва ясно правило, което да показва как точно от тях ще се стига до конкретен размер на МРЗ.
„В текста виждаме показателите, които ще се отчитат, но не и конкретното правило, по което те ще определят размера на минималната заплата. Именно това е въпросът – къде е механизмът и как ще се стига до крайния резултат“, заяви Жекова.
Критики отправиха и от „Демократична България“. Мартин Димитров предупреди, че с предложените промени се увеличава ролята на изпълнителната власт при определянето на минималното възнаграждение.
От ДПС също настояха за по-голяма яснота при определянето на минималната заплата. Айтен Сабри подчерта, че размерът на МРЗ не трябва да зависи от произволни решения или от неясно административно усмотрение.
„Необходимо е да има устойчиво и прозрачно правило, по което всички да знаят как се формира минималното възнаграждение. Размерът му трябва да бъде резултат от ясен и предвидим механизъм“, посочи Сабри.
От „Възраждане“ предупредиха, че предложеният модел може да доведе до по-нисък размер на минималната заплата спрямо очакваното. Цончо Ганев заяви, че според техните изчисления разликата би била около 36 лева, или приблизително 18 евро.
„При заложения от вас модел минималната заплата ще бъде по-ниска с около 36 лева. Ако го изчислим в евро, говорим за приблизително 18 евро. Според параметрите, които се залагат в бюджета и предстои да бъдат съгласувани с Брюксел, размерът би достигнал около 672 евро“, каза Ганев.
В защита на законопроекта председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов заяви, че целта не е намаляване на минималната заплата, а нейното значително увеличение.
„Не става дума за намаляване на минималното възнаграждение. Напротив – очакваме то да нарасне значително спрямо сегашното ниво и увеличението да бъде съществено и в сравнение с това в много други европейски държави. Въпросът обаче не е само в конкретното число. Трябва да намерим баланс между достойния доход за хората с ниски възнаграждения и възможностите на държавния бюджет и публичните финанси“, посочи Витанов.
