Нормално е тленните останки на един владетел да бъдат положени в саркофаг в храм, какъвто е "Света София", това го има по цял свят, но аз бих се върнал към първоначалната идея на проектиралите храма "Св. Александър Невски" - в неговата крипта е трябвало да бъдат погребвани българските владетели и главите на българската църква.
Това каза пред БНР богословът проф. Иван Желев, който коментира историческото значение на връзката на цар Самуил с духовната власт при неговото управление:
"През Средновековието има един известен принцип на симфонията, на съгласието между държавната и църковната власт. И е нещо съвсем нормално там, където е патриархът, да бъде и царят. И след като имаме цар, трябва да имаме и патриарх - това пък често пъти е основанието да се иска Българската църква да има патриарх. Падането на България под византийско господство в 971 г. се оказва щастлив момент за Югозападните български земи, защото българският патриарх тогава се преселва в тези земи. Като нормален владетел от Средновековието цар Самуил поддържа отлични връзки с духовната власт. Той изгражда и този комплекс, начело с храма на свети Ахилий".
Интервюто на Добринка Добрева с проф. Иван Желев в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
