Откритието на италиански учени обяснява защо планинската верига продължава да се променя и да ражда силни земетресения
Дълбоко под Италия, на около 30 километра под земната повърхност, протича процес, който наподобява разкопчаването на гигантски цип. Земната кора постепенно се разделя на пластове, а долната, по-плътна част се отделя от горната и потъва към земната мантия. Разделянето напредва от запад на изток и променя силите, които оформят Апенините.
Откритието хвърля нова светлина върху една от големите геоложки загадки на Италия. Въпреки че движенията, свързани с образуването на планинската верига, са се забавили значително преди около два милиона години, Апенините продължават да се деформират, а районът остава един от най-сеизмично активните в Европа.
Новото изследване е ръководено от геолога Стефано Тавани от Университета във Флоренция. В него участват учени от Националния институт по геофизика и вулканология на Италия и няколко италиански университета. Резултатите са публикувани на 7 септември 2026 г. в научното списание Communications Earth & Environment под заглавие „Lower-crustal unzipping drives active orogenic deformation“.
Учените предлагат ново обяснение за механизмите, които продължават да движат планинската система. Според тях дълбоко под Апенините действа самостоятелен геоложки двигател, който поддържа деформацията на земната кора дори когато по-мащабните движения между тектоничните плочи са отслабнали.
Гигантски цип се разтваря под планините
Процесът се нарича деламинация на земната кора. При него долната и по-плътна част на континенталната кора постепенно се отделя от горните пластове и потъва под въздействието на гравитацията към по-дълбоките части на Земята.
За да разберем мащаба на откритието, трябва да си представим земната кора като многослоен материал. Нейните долни части са по-плътни и при определени геоложки условия могат да се отделят от горните. Когато това се случи, тежкият скален пласт започва да потъва към мантията, а над него остава по-леката част на кората.
Под Апенините обаче процесът не се развива едновременно по цялата планинска верига. Той напредва постепенно от запад на изток, като учените го сравняват с отварянето на цип.
Вече отделената част продължава да потъва и упражнява теглеща сила върху скалните маси в съседство. Напрежението се концентрира в границата между отделения и все още свързания пласт. Така разслояването се придвижва напред и постепенно обхваща нови участъци.
Според ръководителя на изследването Стефано Тавани именно това придвижване е ключът към разбирането на съвременната геодинамика на Апенините. То създава механизъм, който продължава да работи независимо от забавянето на някои от големите движения, оформили планинската система.
Защо Апенините продължават да се променят
Апенините са резултат от сложна геоложка история, свързана със сближаването на Африканската и Евразийската тектонична плоча и движението на Адриатическата микроплоча. В продължение на милиони години тези процеси водят до нагъване на скалните пластове, изграждане на планински структури и промени в земната кора.
От западната страна на Апенините се намира Тиренско море, а на изток – Адриатическо море. Разширяването на Тиренския басейн и натискът от адриатическата страна дълго време са сред основните обяснения за развитието на планинската верига.
Преди около два милиона години обаче тези големи движения значително се забавят. Това създава научен парадокс: ако външните сили отслабват, защо земната кора продължава да се движи, планините да се деформират и земетресенията да разтърсват централна Италия?
Новият модел предлага отговор. Дори когато движението на тектоничните плочи се забавя, вече отделените дълбоки скални маси продължават да потъват под собствената си тежест. Така те поддържат напрежението в земната кора и създават нови условия за деформация.
С други думи, подземният процес не се нуждае от постоянно засилващ се външен натиск, за да продължи. Самото потъване на отделения пласт се превръща в двигател на следващите движения.
Земята се държи като акордеон
Едно от най-любопитните следствия от откритието е, че земната кора се държи различно в отделните части на Апенините. В централните райони тя се разтяга, докато към Адриатическото крайбрежие и Паданската равнина преобладава свиването.
Във вътрешната част на планинската верига долните пластове вече са се отделили и потънали. Горната кора се освобождава от част от тежестта им и реагира подобно на пружина, която се разтоварва. Тя се повдига и разтяга хоризонтално.
Това разтягане активира разломи, по които могат да възникват земетресения. Именно в централните Апенини се намират райони, преживели някои от най-разрушителните трусове в съвременната история на Италия.
Във външните части на планинската система картината е различна. Там долните пластове все още не са се отделили напълно. Тежестта на потъващата скална маса продължава да тегли земната кора надолу и да предизвиква свиване.
Така се получава своеобразно движение като при акордеон – едни участъци се разтягат, а други се притискат. Според анализа на геодезичните данни вътрешната част на Апенините се удължава с около 4 милиметра годишно, докато във външните райони се отчита скъсяване с приблизително 2 милиметра годишно.
На пръв поглед това са нищожни разстояния. Но когато става дума за огромни скални маси и процеси, които продължават хиляди и милиони години, дори няколко милиметра годишно имат значение.
Сателитите разкриват движенията под земята
Как учените успяват да установят какво се случва на десетки километри под повърхността, след като никой не може да наблюдава пряко този процес?
Изследователите съчетават различни видове данни. Използвани са близо три десетилетия геодезични измервания от GPS и GNSS станции, радарни наблюдения от европейските спътници Sentinel по програмата Copernicus, както и сведения за земетресенията в района.
GPS измерванията позволяват да се проследят изключително малките хоризонтални и вертикални движения на земната повърхност. Радарните спътници допълват картината, като регистрират промени в релефа с висока точност.
Сеизмичните данни показват къде се натрупва и освобождава напрежението. Учените анализират и дълбоките структури в земната кора, включително границата между кората и мантията, известна като граница на Мохоровичич, или накратко Мохо.
Особено важна е установената двойна структура на тази граница под Апенините. Тя показва, че дълбоките части на Адриатическата кора и по-плитките структури откъм Тиренската страна се разполагат по сложен начин една спрямо друга. Това дава възможност да се проследи къде се отделят долните пластове и как се придвижва зоната на разслояване.
Комбинацията от геоложки, геофизични и сателитни наблюдения позволява на екипа да изгради модел на процес, който остава невидим за хората, но оставя измерими следи на повърхността.
Земетресенията в Апенините – ново обяснение
Италия е сред страните в Европа с висока сеизмична опасност. Апенинската верига преминава през територии, в които се срещат активни разломи и се натрупва напрежение в земната кора.
Сред най-тежките съвременни земетресения са трусът край Акуила през 2009 г., разрушителното земетресение в района на Аматриче през 2016 г. и трусовете в Ирпиния през 1980 г. Те показват колко сериозни могат да бъдат последствията от движенията по активните разломи.
Новото изследване предлага обяснение защо централните части на Апенините продължават да се разтягат и да генерират сеизмична активност. Когато долната част на земната кора се отделя, горните пластове се освобождават от тежестта ѝ и се пренареждат. Това променя напрежението в разломите и може да създава условия за нови земетресения.
Важно е обаче да се направи разграничение: изследването не предсказва конкретен трус, нито посочва дата или място, на което ще се случи следващото голямо земетресение. То обяснява част от дълбоките механизми, които поддържат сеизмичната активност, и може да помогне за по-доброто разбиране на дългосрочната опасност.
Процесът може да продължи милиони години
Деламинацията не е внезапно разцепване, което може да бъде усетено от хората. Това е изключително бавен процес, който се развива в геоложки времеви мащаби. За човешкия живот движенията са почти незабележими, но за науката те са достатъчно отчетливи, за да бъдат измерени и моделирани.
Изследванията на геоложката история на Апенините показват, че отделянето на дълбоките пластове не е ново явление. Процесът вероятно е започнал преди милиони години, а днес учените успяват да проследят как продължава да влияе върху съвременната структура на планинската верига.
Новото откритие има значение и извън Италия. То показва, че развитието на една планинска система не се определя само от сблъсъка и движението на огромните тектонични плочи. Понякога решаващият двигател се намира вътре в самата земна кора – в отделянето и потъването на нейни дълбоки пластове.
Под Апенините Земята продължава да се пренарежда. На повърхността хората виждат планини, долини и градове, но на 30 километра под тях се разтваря невидим геоложки цип. И именно неговото движение може да се окаже една от най-важните части от загадката за земетресенията и бъдещето на италианската планинска верига.



















