На 16 ноември 1957 г. едно малко американско градче се събужда за кошмар, който ще промени завинаги представата за ужаса. В Плейнфийлд, щата Уисконсин, изчезва 58-годишната Бернис Уордън – собственичка на местния магазин за железария. Синът ѝ, заместник-шерифът Франк Уордън, открива кръв по пода и разбира, че майка му не просто е напуснала магазина.
Последната касова бележка е за антифриз. Следата изглежда незначителна, но се оказва ключът към една от най-мрачните криминални истории в американската история. Тя отвежда полицията до фермата на самотника Ед Гийн. Там разследващите откриват нещо, което дори опитните полицаи трудно могат да осмислят.
Човешки останки, предмети, направени от човешка кожа, маски от човешки лица и части от тела, превърнати в домашни вещи. Къщата на Гийн се оказва не просто местопрестъпление, а ужасяваща колекция, събирана в продължение на години.
Следата от антифриза
Едуард Теодор Гийн, известен като Ед, е на 51 години. Живее сам в стара ферма край Плейнфийлд, далеч от любопитните погледи на съседите. Познат е като затворен, необщителен човек, който върши дребни услуги и понякога помага в стопанствата наоколо. Не изглежда като човек, способен на престъпление, което ще потресе цяла Америка.
На 16 ноември Бернис Уордън изчезва от магазина си. Когато синът ѝ Франк пристига, намира кръв и следи, че нещо се е случило. Той си спомня, че предишния ден Гийн е бил в магазина и е казал, че ще се върне за антифриз. Последната продажба в касовата бележка е именно за такъв продукт.
Подозрението се засилва. Полицаите откриват Гийн по време на вечеря със съседи и го задържат. При претърсването на фермата намират тялото на Бернис в пристройка. Жената е убита, а тялото ѝ е обезобразено.
Но това е само началото. Вътре в къщата полицаите попадат на гледка, която е повече от ужасяваща.
Къщата на ужасите
Във фермата са открити човешки черепи, кости и части от тела. Разследващите намират предмети, изработени от човешка кожа – абажури, седалки, маски и други зловещи вещи. Сред находките има и човешки останки, съхранявани в различни помещения.
Част от предметите са направени от телата на жени, чиито гробове Гийн е разравял. Самият той по-късно признава, че е посещавал гробища през нощта и е изваждал трупове. Според собствените му показания е осквернил няколко гроба, като е избирал останки на жени, които му напомняли за майка му.
Разследващите откриват и доказателства, свързващи го с убийството на друга жена – Мери Хоган, собственичка на таверна, изчезнала през 1954 г. Гийн признава и нейното убийство.
Въпреки че в къщата са открити множество човешки останки, Гийн признава само две убийства – на Бернис Уордън и Мери Хоган. Останалите части от тела според разследването са взети от гробове. Няма доказателства, че е убил всички хора, чиито останки са намерени във фермата. Няма и потвърждение на популярните твърдения, че е бил канибал.
Майката, която остава в къщата
Какво превръща един затворен фермер в човека, чието име ще стане синоним на най-големия кошмар? Разследването насочва вниманието към детството и отношенията му с майка му Августа.
Ед израства в религиозно и строго семейство. Майка му е властна жена, която не одобрява външния свят и възпитава синовете си в страх и подчинение. След смъртта на баща му семейството се премества във ферма край Плейнфийлд. Ед и брат му Хенри остават под силното влияние на Августа.
След смъртта на майка му през 1945 г. Гийн не успява да се откъсне от нейното присъствие. Той затваря стаите, които тя е обитавала, и запазва част от дома почти непокътнат. Останалите помещения постепенно се превръщат в територия на неговата мрачна обсесия.
Психиатрите по-късно изследват болезнената му фиксация върху майката, женското тяло и смъртта. Но специалистите предупреждават, че детството и семейната среда не могат сами по себе си да обяснят подобни престъпления. Те са част от историята на Гийн, но не представляват оправдание или еднозначна диагноза.
Човекът зад трите най-страшни филма
Когато новината за откритията във фермата се разпространява, тя бързо излиза извън пределите на Уисконсин. Американските вестници публикуват подробности за престъпленията, а случаят се превръща в мрачна легенда.
Най-голямото му културно влияние обаче тепърва предстои. Историята на Гийн става един от източниците на вдъхновение за писателя Робърт Блох, автор на романа „Психо“. Книгата излиза през 1959 г., а година по-късно Алфред Хичкок я превръща в един от най-прочутите трилъри в историята на киното. Образът на Норман Бейтс не е директен портрет на Гийн, но атмосферата на обсебеността от майката и зловещата тайна зад привидно обикновения човек носят отпечатък от случая в Уисконсин.
Следващите десетилетия пренасят отделни елементи от престъпленията му и в други филми. „Тексаско клане“ използва мотиви, свързани с човешките останки и чудовищната домашна среда, макар че самият Гийн никога не е използвал резачка. В „Мълчанието на агнетата“ образът на Бъфало Бил също носи елементи, свързвани с неговата история – особено обсесията с човешката кожа.
Краят на чудовището от Плейнфийлд
През 1958 г. Гийн е обявен за психически негоден да бъде съден и е настанен в психиатрична болница. Десет години по-късно лекарите преценяват, че може да участва в съдебен процес. Съдията установява, че е извършил убийството на Бернис Уордън, но го признава за невинен поради невменяемост. Той не прекарва остатъка от живота си в затвор, а в психиатрични лечебни заведения.
Ед Гийн умира през 1984 г. на 77-годишна възраст. Фермата му вече не съществува – през март 1958 г. тя изгаря при пожар с неизяснена причина. Имотът е продаден, но къщата, която се превръща в символ на американския кошмар, остава само в снимки, полицейски протоколи и спомените на хората от Плейнфийлд.
