На 9 ноември 1888 г. Лондон се събужда пред една от най-страшните гледки в криминалната си история. В малка стая в Милърс Корт, в бедния квартал Уайтчапъл, е открито осакатеното тяло на 25-годишната Мери Джейн Кели. Тя е петата жена, чието убийство се приписва на загадъчния престъпник, наречен Джак Изкормвача. След нея серията от прочутите убийства спира, а самоличността на убиеца никога не е установена.
Повече от 138 години по-късно името му продължава да предизвиква страх, любопитство и безброй спекулации. Появяват се десетки предполагаеми убийци, конспирации, тайни общества, кралски интриги и дори твърдения за ритуални жертвоприношения. Холивуд превръща престъпника в легенда, писатели изграждат цели светове около него, а туристи от всички континенти обикалят улиците, по които някога е вилнял неизвестният убиец.
Но зад мита стои една действителна и много по-трагична история – тази на пет жени, живели в крайна бедност, чиито имена рискуват да останат в сянката на човека, отнел живота им.
Пет жертви, една тъмна есен и убиец без лице
През втората половина на XIX век Уайтчапъл е един от най-бедните и пренаселени райони на Лондон. Там се стичат хора, търсещи работа, имигранти, бездомници и семейства, потънали в мизерия. В тесните улици има евтини нощни квартири, кръчми, работилници и импровизирани пазари. Жените без постоянен доход често са принудени да търсят пари за легло и храна от ден за ден.
Между 31 август и 9 ноември 1888 г. са убити пет жени. Това са Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели.
Първите четири тела са открити на улицата или в дворове, а последното – в стаята, която Кели обитавала. Именно нейното убийство се отличава с особено жестоко осакатяване. Тъй като извършителят е имал повече време и уединение, престъплението се превръща в най-шокиращото от цялата серия.
За полицията всички жени са били проститутки. Години по-късно се оказва, че това не е така.
Убийствата предизвикват огромен обществен отзвук. Вестниците публикуват подробности, слухове и писма, които уж идват от самия престъпник. Полицията получава стотици сигнали, а страхът обхваща целия град.
Как се ражда името Джак Изкормвача
На 27 септември 1888 г. Централната информационна агенция в Лондон получава писмо, подписано с името „Джак Изкормвача“. В него авторът се подиграва на полицията и заплашва, че ще продължи убийствата. Писмото е изпратено до редакции и скоро се появява в пресата.
Така се ражда едно от най-разпознаваемите прозвища в криминалната история. Не е доказано обаче, че авторът на писмото действително е убиецът. Възможно е то да е било дело на журналист или човек, търсещ сензация.
Медиите имат огромна роля за превръщането на престъпленията в национална мания. Всеки нов слух се превръща в заглавие, всяко подозрително поведение – в следа, а всяко писмо – в потенциално признание. Убийствата вече не са само полицейски случай. Те се превръщат в спектакъл, следен от милиони читатели.
Масонската следа – кралска тайна, която трябвало да бъде погребана с кръв
Една от най-популярните и най-зловещи легенди около Джак Изкормвача е свързана с британското кралско семейство и масонството. Според тази версия убийствата не били дело на самотен маниак, а част от мащабен заговор за прикриване на тайна, която можела да разтърси монархията.
Историята придобива широка популярност благодарение на книгата на британския автор Стивън Найт „Jack the Ripper: The Final Solution“, публикувана през 1976 г.
Според изложената в нея теория принц Албърт Виктор, внук на кралица Виктория и един от наследниците на британския престол, тайно се оженил за католичка от работническата класа на име Ани Крук. Двамата имали дете, а тази връзка можела да създаде сериозна политическа и династична криза за короната.
Жените от Уайтчапъл научили за тайната и започнали да изнудват хора от кралското обкръжение. За да бъде предотвратено разкриването ѝ, бил организиран заговор, в който участвали влиятелни представители на обществото, масони и хора от властта.
В центъра на предполагаемата операция Найт поставя сър Уилям Гъл – личния лекар на кралица Виктория. Според легендата именно той бил човекът, който извършил убийствата, подпомаган от кочияша Джон Нетли. Целта била всички жени, които знаели за тайния брак и детето, да бъдат елиминирани.
Особено зловещ елемент в тази легенда е твърдението, че убийствата били извършвани по масонски ритуал. Някои автори се опитват да свържат осакатяванията на телата с тайни символи и церемонии на братството.
Тук обаче историята преминава от криминално разследване към конспиративна литература. Няма надеждни доказателства за тайния брак, за съществуването на дете или за масонски ритуали, свързани с убийствата. Няма и доказателства, че Гъл е бил убиецът. Той е бил на 71 години по време на престъпленията и е имал сериозни здравословни проблеми след прекаран инсулт.
Самият разказ, на който стъпва теорията, произлиза от Джоузеф Горман, известен и като Джоузеф Сикърт. По-късно той оттегля историята си и признава, че тя е измислица. Въпреки това книгата на Найт оставя траен отпечатък върху популярната култура и дава живот на една от най-устойчивите конспирации в криминалната история.
Кой е бил убиецът? Заподозрените, които историята не успя да осъди
Мистерията се оказва толкова силна, че десетилетия наред всяко ново поколение изследователи предлага собствен отговор. В полицейските архиви се появяват имена, подозрения и свидетелства, но нито едно не води до окончателно разкриване на престъпленията.
През 1894 г. помощник-началникът на лондонската полиция Мелвил Макнагтън съставя меморандум, в който посочва трима мъже, смятани от полицията за възможни извършители.
Първият е Монтегю Джон Друит – адвокат и учител, чието тяло е открито в река Темза в края на декември 1888 г. Смъртта му настъпва скоро след убийството на Мери Джейн Кели. Това поражда подозрението, че той може да е бил Изкормвача и че серията престъпления е приключила със самоубийството му. Няма обаче доказателства, които да го свържат с убийствата.
Вторият е Арън Космински – полски евреин, живеещ в Уайтчапъл, който по-късно е настанен в психиатрично заведение. Някои високопоставени полицаи го смятали за особено вероятен заподозрян. Твърди се, че свидетел го е разпознал, но отказал да даде показания.
Третият е Майкъл Острог – руски лекар и рецидивист с криминално минало. За него полицията не успява да установи надеждно местонахождението му по време на убийствата.
Сред останалите популярни заподозрени е американският лекар Франсис Тъмбълти, който напуска Англия след убийствата. Някои автори подозират и художника Уолтър Сикърт, чиито картини и странни истории около личността му се превръщат в повод за множество спекулации.
Нито един от тези мъже не е осъден за убийствата.
Художникът, който можел да бъде най-известният сериен убиец
Една от най-любопитните версии е свързана с британския художник Уолтър Сикърт. Тя става особено популярна след книгата на писателката Патриша Корнуел „Portrait of a Killer: Jack the Ripper – Case Closed“, издадена през 2002 г.
Корнуел изследва писма, документи и произведения на художника и се опитва да докаже, че именно той стои зад убийствата. Авторката дори инвестира над 2 млн. долара в закупуване на негови картини, писма и лични вещи, за да търси следи.
Теорията предизвиква огромен интерес, но е посрещната със сериозен скептицизъм. Няма убедителни доказателства, които да поставят Сикърт на местопрестъпленията. Някои от предполагаемите му пътувания също противоречат на хронологията на убийствата.
Дневникът на убиеца и часовникът с пет имена
През 90-те години на XX век се появява документ, който сякаш обещава да сложи край на мистерията. Това е т.нар. „Дневник на Джак Изкормвача“, за който се твърди, че е написан от ливърпулския търговец Джеймс Мейбрик.
В него авторът описва убийствата и признава, че е самият Изкормвач. Историята е толкова сензационна, че дневникът става основа за книги, телевизионни предавания и нови разследвания.
Проблемът е, че произходът на документа е силно съмнителен. Майкъл Барет, човекът, чрез когото дневникът достига до публичността, на различни етапи твърди, че е фалшификат, а после оттегля признанията си. Изследователи откриват множество проблеми с автентичността му. Академичният анализ на криминалния изследовател Джо Никъл също заключава, че документът има белези на аматьорска фалшификация.
Още по-необикновена е историята с един златен джобен часовник, открит в Ливърпул. По корпуса му били издраскани инициалите на петте жертви, както и думите „I am Jack“ и „J Maybrick“. Някои веднага го обявяват за доказателство, че Мейбрик е убиецът. Други поставят под съмнение датировката на надписите и възможността те да са нанесени много по-късно. Изследването на часовника от специалисти на Университета в Бристол не успява да превърне находката в доказателство за самоличността на престъпника.
Тайните знаци, кървавият надпис и легендата за ритуалните убийства
Около Джак Изкормвача се ражда и друга легенда – че той оставял послания и символи, които трябвало да бъдат разчетени от посветени хора.
Най-известният случай е свързан с Катрин Едоус. След убийството ѝ полицията открива парче от нейна престилка на улица „Гоулстън“. В близост има надпис върху стена, съдържащ думата „Juwes“. Текстът е изтълкуван по различни начини, а някои автори го превръщат в ключ към предполагаем масонски или антисемитски заговор.
Началникът на полицията Чарлз Уорън нарежда надписът да бъде заличен, преди да бъде сниман. Причината е страхът, че публикуването му може да предизвика антисемитски безредици в и без това напрегнатия квартал.
Така една полицейска мярка се превръща в гориво за десетилетия конспиративни теории. Няма доказателства, че надписът е бил оставен от убиеца, нито че съдържа масонски код.
Съществува и теорията, че престъпникът е притежавал хирургически умения и е използвал анатомични знания, за да извършва осакатяванията. Лекарите от онова време обаче не са единодушни за професионалните способности на извършителя. Самият характер на престъпленията не доказва, че той е бил хирург.
Други предположения го представят като месар, касапин, лекар, човек с психично заболяване или дори член на престъпна група. Нито една от тези версии не е доказана.
Полицията била ли е близо до залавянето му?
Викториански Лондон разполага с полиция, но няма съвременните криминалистични възможности. Няма ДНК анализ, видеонаблюдение, електронни бази данни или надеждна система за съхраняване и сравняване на биологични следи.
Разследващите работят със свидетелски показания, разпити, медицински заключения и претърсвания. Стотици писма заливат полицейските управления. Много от тях са фалшиви признания, заплахи или опити за привличане на внимание.
Британският Национален архив съхранява част от тази кореспонденция. Сред документите има писма, подписани от Джак Изкормвача, които очевидно са дело на измамници. Самите архиви подчертават, че няма силни доказателства нито едно от известните писма да е написано от действителния убиец.
Именно липсата на категорични доказателства позволява на мистерията да живее толкова дълго. Всяка нова находка се превръща в сензация, а всяка предполагаема следа – в нова книга.
Колко милиона печели светът от Джак Изкормвача
Парадоксът е, че човекът, чиято самоличност остава неизвестна, се превръща в една от най-разпознаваемите търговски марки на криминалната история. Името Джак Изкормвача се продава вече повече от век – в книги, филми, телевизионни продукции, туристически обиколки, музеи, сувенири и колекционерски предмети.
Колко точно пари печели светът от тази индустрия? Трудно е да се сметнат всички приходи от книги, филми, турове, музеи и продукти. Но отделните примери показват мащаба на интереса.
Един от най-известните филми по темата е „От ада“ (From Hell) от 2001 г. с Джони Деп, Хедър Греъм и Иън Холм. Продукцията е с бюджет около 35 млн. долара, а световните ѝ приходи от кинопрокат достигат приблизително 74,6 млн. долара. Това е само един филм от многобройните продукции, вдъхновени от престъпленията в Уайтчапъл.
Към това се прибавя огромният книжен пазар. От криминални изследвания и исторически документални книги до романи, комикси и конспиративни разкази – заглавията за Изкормвача са стотици. Някои от тях се превръщат в международни бестселъри, а други поддържат интереса към мистерията с нови предполагаеми разкрития.
В Лондон историята е превърната и в туристическа атракция. Музеят на Джак Изкормвача в Уайтчапъл предлага билети за възрастни на цена от 12 паунда онлайн и 14 паунда на място. Организират се и пешеходни турове по местата, свързани с убийствата. Една от утвърдените обиколки, започнала още през 1982 г., предлага билети за 15 паунда на човек. Други организатори провеждат ежедневни маршрути с продължителност около час и половина.
Има и цяла индустрия от сувенири – книги с предполагаемите писма на убиеца, репродукции на викториански вестници, картички, плакати, тематични предмети и колекционерски издания. Самото име се използва в търговски марки и местни бизнеси в района на Уайтчапъл.
Жените, които историята почти забрави
Има нещо дълбоко несправедливо в начина, по който се разказва историята на Джак Изкормвача. Убиецът получава световна слава, докато жените, които губят живота си, често остават само имена в списъка на жертвите.
Историчката Хали Рубенхолд се опитва да промени тази перспектива с книгата си „The Five“, посветена на петте жени. Тя възстановява биографиите им и показва, че те не са били просто безименни фигури от криминална хроника. Имали са семейства, деца, професии, приятелства и мечти. Някои са били омъжени, други са работили като прислужници, чистачки или сезонни работнички.
Те са попаднали в Уайтчапъл не защото са били част от някакъв зловещ свят, а защото бедността и липсата на социална защита са ги направили уязвими.
Може би най-голямата трагедия в тази история е, че убиецът е получил безсмъртие, а жертвите му е трябвало да бъдат върнати към живот от историци повече от столетие по-късно.
Мистерията, която никой не успя да затвори
Джак Изкормвача никога не е заловен. Няма съдебен процес, няма признание, няма доказано име. Няма и сигурност дали петте убийства действително са дело на един и същ човек.
През годините са предложени десетки версии – от психически нестабилен имигрант до кралски лекар, от художник до богат търговец. Масонският заговор, тайният брак на престолонаследник, фалшивият дневник и мистериозният часовник допълват една от най-необикновените криминални легенди на света.
Но зад всички тези истории остава една проста истина: в ранните часове на 9 ноември 1888 г. в малка стая на Милърс Корт е открито тялото на Мери Джейн Кели. Това е последното от петте убийства, които полицията и историята свързват с името Джак Изкормвача.
Човекът, който го е извършил, може би отдавна е забравен в някой гроб без име. Но прякорът му продължава да живее – в книгите, киното, легендите и тъмните улици на Лондон.
И може би точно това е най-страшното в историята на Джак Изкормвача: че светът никога не разбра кой е той, но никога не престана да го търси.
