България се готви да направи сериозна крачка към технологиите на бъдещето. С инвестиция от 49 млн. евро у нас ще бъде изградена фабрика за изкуствен интелект – високотехнологичен център, който трябва да даде на български учени, компании и стартиращи предприемачи достъп до изчислителна мощност, съвременни технологии и инструменти за разработване на ново поколение AI решения.
Новината бе съобщена от Министерството на иновациите и растежа. Зад определението „фабрика“ обаче не стои традиционно промишлено предприятие с поточни линии и производство на физически стоки. Става дума за специализирана цифрова инфраструктура, която ще осигурява ресурсите за обучение на модели с изкуствен интелект, обработка на огромни масиви от данни и създаване на приложения за бизнеса, науката и публичния сектор.
Проектът носи името BRAIN++ и поставя България в европейската инициатива за изграждане на мрежа от AI фабрики. Амбицията е страната ни да не бъде само потребител на чужди технологии, а да участва в разработването им.
Какво ще има в българската фабрика
BRAIN++ ще бъде разположена в „София Тех Парк“ и ще обедини две основни звена. Първото е суперкомпютърът Discoverer++, създаден специално за задачи, свързани с изкуствения интелект. Второто е самата фабрика – център, който ще предоставя достъп до изчислителни ресурси, експертна помощ, обучения и среда за разработване и тестване на нови технологии.
Суперкомпютърът ще бъде технологичното сърце на проекта. Той ще може да обработва огромни количества информация и да изпълнява сложни изчисления, необходими за обучението на големи езикови модели, системи за разпознаване на изображения, роботизирани приложения и други технологии.
Според информацията на европейското съвместно предприятие EuroHPC Discoverer++ е планиран за инсталиране в суперкомпютърния център на „София Тех Парк“ до края на 2026 г. Машината ще бъде собственост на европейското предприятие EuroHPC JU, а не просто на отделна българска институция.
Български изкуствен интелект, който разбира българския език
Една от най-интересните амбиции на проекта е разработването на собствени модели с изкуствен интелект, съобразени с българските езикови и обществени особености.
Сред основните направления е BgGPT – голям езиков модел, оптимизиран за работа на български език. В проекта е заложена разработката на модел с 175 милиарда параметъра. Това е мащабна технологична задача, която изисква сериозен изчислителен ресурс, качествени масиви от данни и специализирани научни екипи.
Подобна технология би могла да намери приложение в електронното управление, образованието, обработката на документи, информационните услуги и съхраняването на културното наследство. Идеята е българският език да не остане в периферията на глобалната AI революция, а да разполага със собствени технологични инструменти.
Проектът предвижда и разработване на специализирани модели за индустриална роботика и логистика, както и системи, които използват сателитни изображения за наблюдение на Земята, земеделието и околната среда
От болниците до земеделието – къде ще се използват новите технологии
Една от големите възможности на фабриката е, че нейните ресурси няма да бъдат предназначени единствено за научни институти и големи технологични компании.
Здравеопазването е сред секторите, в които изкуственият интелект може да има сериозно приложение. Специализираните модели могат да подпомагат обработката на медицинска информация, анализа на изображения и научните изследвания. Това не означава, че машините ще заменят лекарите, а че ще предоставят допълнителни инструменти за работа с огромни масиви от данни.
В земеделието изкуственият интелект може да анализира сателитни изображения, да следи състоянието на посевите, да открива промени в почвата и растителността и да подпомага по-прецизното използване на водата и торовете.
В промишлеността перспективите са свързани с роботизацията, автоматизацията на производствените процеси, контрола на качеството и оптимизирането на логистиката. Именно малките и средните предприятия могат да получат достъп до технологии, които иначе биха изисквали значителни инвестиции.
Космическите изследвания също са сред приоритетите. Анализът на сателитни данни може да подпомага наблюдението на природни бедствия, промените в околната среда и управлението на различни ресурси.
Шанс за българските стартъпи и малкия бизнес
Особено важна част от концепцията е достъпът на предприемачите до изчислителна мощност, която иначе би била финансово недостъпна за много от тях.
Обучението на съвременни модели с изкуствен интелект изисква специализирани графични процесори, големи обеми памет и инфраструктура за съхранение и обработка на данни. Закупуването и поддържането на подобно оборудване може да струва милиони.
Чрез BRAIN++ българските компании ще могат да кандидатстват за достъп до суперкомпютъра, да получават технически консултации и да разработват собствени продукти. Предвиждат се и обучения, работни пространства и подкрепа за превръщането на научните идеи в реални бизнес решения.
Това отваря възможности за създаване на нови компании, развитие на съществуващи технологични предприятия и привличане на специалисти, които иначе биха търсили реализация в чужбина.
Фабриката ще бъде част от европейската мрежа за изкуствен интелект. Това означава, че българските екипи ще могат да се включват в международни научни и технологични проекти, да обменят опит и да използват инфраструктурата на европейската общност.
Колко струва проектът и защо се говори за 49 млн. евро
Тук има едно важно уточнение. Сумата от 49 млн. евро, за която съобщи Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, не е общата стойност на фабриката.
През март 2025 г. България беше избрана за домакин на една от шестте нови европейски фабрики за изкуствен интелект. Одобреният проект BRAIN++ е с общ бюджет от 90 млн. евро. Той е разработен с участието на „София Тех Парк“ и Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT.
В проектобюджета за 2027 г. са заложени 49 млн. евро за продължаване на работата по BRAIN++ и Discoverer++. Това е предвидено финансиране за следващия етап, а не нова самостоятелна инвестиция извън първоначалния проект.
Самата процедура за придобиване, доставка, инсталиране и поддръжка на Discoverer++ е с прогнозна стойност около 54,23 млн. евро. Тази сума е част от по-широката технологична инфраструктура на проекта и не трябва да се прибавя механично към бюджета от 90 млн. евро.
България влиза в европейската надпревара за изкуствен интелект
BRAIN++ е част от по-голямата европейска стратегия за изграждане на собствен технологичен капацитет. В нея изкуственият интелект се разглежда не само като инструмент за бизнеса, но и като въпрос на икономическа конкурентоспособност, научна независимост и технологичен суверенитет.
Европа се стреми да намали зависимостта си от инфраструктурата и услугите на големите технологични компании извън континента. Затова изгражда мрежа от специализирани центрове, които да предоставят на изследователите и предприятията достъп до мощни изчислителни системи.
България е сред държавите, избрани да участват в тази инициатива заедно с Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения. Нашата фабрика ще бъде част от европейска технологична мрежа, която трябва да ускори разработването на нови модели и приложения.
Големият въпрос вече не е само дали България ще има суперкомпютър и фабрика за изкуствен интелект. Важното е как ще използва този ресурс, колко български компании ще успеят да създадат собствени продукти и дали страната ще успее да задържи и привлече учени, инженери и предприемачи.
Защото в новата световна икономика богатството все по-често няма да се измерва само с броя на заводите и произведените стоки. Ще се измерва и със способността да създаваш технологии, които променят начина, по който работи светът.
