Свят

Стуб не очаква мир в Украйна тази година, отрече спекулациите за излизане от НАТО

Според него сега е важно европейските лидери да постигнат съгласие за конкретна рамка на преговорите

Стуб не очаква мир в Украйна тази година, отрече спекулациите за излизане от НАТО

Мирът в Украйна няма да бъде постигнат до края на 2026 г., въпреки че дипломатическият процес отново е задвижен. Това е оценката на финландския президент Александър Стуб, който беше на работно посещение в Берлин и даде интервю за финландския вестник "Илта-Саномат".

Стуб изрази удовлетворение, че преговорите за прекратяване на войната са възобновени, включително след разговорите в Абу Даби, и че Европа може най-сетне да получи реално място в дипломатическия процес. Срещите в Берлин и международните контакти през седмицата могат да дадат нов тласък на усилията.

"Надявам се това да се случи, но не мисля, че ще стане", заяви финландският президент по повод възможността за мир до края на годината.

Според него сега е важно европейските лидери да постигнат съгласие за конкретна рамка на преговорите, която да включва срокове и ясен дневен ред. Сред ключовите въпроси са гаранциите за сигурността на Украйна, териториалните спорове, възстановяването на страната, прекратяването на огъня и бъдещата архитектура на европейската сигурност.

Стуб очаква срещите в Берлин да доведат и до решения за финансирането на Украйна и до силен сигнал, че европейската подкрепа за Киев ще продължи.

Стуб и Мерц настояват Европа да остане в преговорите

В центъра на разговорите между финландския президент и германския канцлер Фридрих Мерц беше необходимостта Европа да участва пряко в договарянето на бъдещия мир. Двамата обсъдиха подкрепата за Украйна, дипломатическите усилия и общите интереси на европейските държави.

След срещата Стуб подчерта, че европейците трябва да се обединят около обща позиция, конкретни срокове и ясен дневен ред.

"Преговорите досега са доста смесени. Нуждаем се от дати. Второ, нуждаем се от дневен ред", заяви той.

Финландският президент настоя, че Европа не може да остане встрани от решенията, които ще определят бъдещето на континента. По думите му е необходимо възможно най-много европейски лидери да разговарят лично с руския президент Владимир Путин.

"В Русия има само един човек, който решава за тази война и за мира, и това е Владимир Путин", подчерта Стуб.

Той благодари на Германия за последователната подкрепа за Киев и определи страната като един от най-силните съюзници на Украйна. В публикация в социалната мрежа X финландският президент даде за пример и усилията на Берлин за модернизиране на отбраната.

"Германия дава пример, като модернизира отбраната си. Финландия е готова да подкрепи това", написа той.

Стуб проведе разговори и с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер. Двамата бяха единни, че Европа трябва да има реален глас при определянето на гаранциите за сигурност на Украйна.

Щайнмайер подчерта, че европейското участие не е въпрос на престиж или формалност. Ако Европа трябва да приеме бъдещите гаранции за сигурността на Украйна, тя трябва да е участвала и в тяхното договаряне.

Германският президент настоя също подкрепата за Киев да продължи, така че страната да влезе в преговорите от възможно най-силна позиция.

Срещата на Коалицията на желаещите в Берлин на 19 ноември трябва да даде нова възможност за съгласуване на европейската позиция. Стуб определи момента за нея като особено подходящ.

"Финландия ще остане в НАТО"

По време на посещението си в Германия Александър Стуб отхвърли категорично и твърденията, че Русия е поискала Финландия да напусне НАТО като условие за мирно споразумение за Украйна.

Повод за реакцията му стана публикация на германския таблоид "Билд", според която Москва е поставила подобно искане в рамките на преговорите.

В интервю за "Илта-Саномат" финландският президент определи твърдението като несериозно и подчерта, че членството на страната му в Алианса не подлежи на преразглеждане.

"Финландия се присъедини към НАТО през 2023 г. и ще остане член на НАТО, докато Алиансът съществува", заяви Стуб.

Той беше категоричен, че нито Хелзинки, нито НАТО имат намерение да променят този курс.

"Ние сме гарант за сигурността на НАТО, точно както НАТО е гарант за нашата сигурност", подчерта финландският президент.

Показателно е, че и Москва отрече да е отправяла подобно искане. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не му е известно Русия да е предлагала Финландия да напусне Алианса и че подобен въпрос изобщо не е бил обсъждан.

Финландия стана член на НАТО през април 2023 г., след като руската пълномащабна инвазия в Украйна промени из основи политиката ѝ за сигурност. Страната има над 1300 километра обща граница с Русия и с присъединяването си към Алианса сложи край на десетилетната си политика на военно необвързване.

В Берлин Стуб получи и наградата "Валтер Ратенау" за значимия си принос към външната политика.

Страхът от нова Ялта

Междувременно в интервю за британския "Файненшъл таймс", дадено по време на берлинското посещение, финландският президент отправи и едно от най-сериозните си предупреждения към Европа. Той определи като безотговорно това, че европейските държави твърде дълго са прехвърляли на САЩ водещата роля в отношенията с Русия и в преговорите за Украйна.

Стуб предупреди, че континентът е изправен пред избор между повторение на Ялта от 1945 г., когато великите сили разделят Европа на сфери на влияние, и принципите на Хелзинкския заключителен акт от 1975 г., утвърждаващи суверенитета и териториалната цялост на държавите. По думите му Вашингтон в момента вероятно клони повече към Ялтенския модел, но това не бива да спира Европа да защитава собствените си интереси и да разговаря пряко с Владимир Путин.

Коментирай