Свят

Москва изключи Европа от преговорите за Украйна. Какво следва?

"Където се появи НАТО, нищо добро не се случва", заяви руският външен министър. Москва настоява за нови тристранни разговори със САЩ и Киев, докато Брюксел иска място на масата

Москва изключи Европа от преговорите за Украйна. Какво следва?

Европа няма да участва в следващия етап от преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Поне засега. Това стана ясно от изявление на руския външен министър Сергей Лавров в Манила, където той даде пресконференция, за да коментира дипломатическите усилия за намиране на изход от войната.

Москва настоява разговорите да продължат в досегашния тристранен формат между Русия, САЩ и Украйна, без европейски представители. Включването на Стария континент в бъдещите преговори не е договорено, а руската дипломация не показва готовност да отстъпи от тази позиция.

Така спорът вече не е само за условията, при които може да бъде прекратена войната. Разгаря се и битка кой ще има право да определя бъдещата архитектура на сигурността в Европа.

Лавров атакува Европа и НАТО

Руският първи дипломат използва пресконференцията си в Манила, за да отправи остри критики към европейските лидери и Северноатлантическия алианс.

"Където се появи НАТО, никога не се е случвало нищо добро", заяви Лавров, посочвайки като примери военните интервенции в Югославия, Либия и Ирак.

Той обвини европейските държави, че с настояването си за незабавно прекратяване на огъня, преди да бъде постигнато цялостно мирно споразумение, на практика се опитват да осигурят на Украйна военна пауза. Според Москва подобен подход не решава основните противоречия, а само отлага уреждането им.

Лавров отправи критики и към опитите на европейските лидери да се включат в преговорния процес, след като според него именно те са отхвърлили възможностите за договореност между Русия и САЩ.

Москва обвинява Европа, че е провалила Анкоридж

Една от основните тези на Лавров е, че Русия и САЩ са били много близо до постигането на споразумение по време на срещата в Анкоридж, но европейските държави са попречили на договореностите.

Руският външен министър обвини европейските столици, че са отхвърлили постигнатото разбирателство и са подкопали дипломатическите усилия на американския президент Доналд Тръмп.

Това е позицията на Москва за провала на предишния дипломатически опит. Европейските правителства от своя страна настояват, че всяко споразумение трябва да гарантира суверенитета и сигурността на Украйна, а решенията за бъдещето на европейския континент не могат да бъдат вземани без участието на Европа.

Лавров все пак призна, че в дългосрочен план европейските държави ще трябва да участват в разговорите за сигурността на континента. Той обаче постави под въпрос сегашната им роля, обвинявайки ги, че продължават да разглеждат НАТО и ЕС като инструменти за противопоставяне на Русия.

Особено ироничен беше отговорът му на готовността на френския президент Еманюел Макрон да разговаря с Москва от името на Европейския съюз. "Ако искаш да се обадиш, обади се", коментира руският министър, като припомни и неуспешните опити за дипломатическо уреждане на конфликта чрез Минските споразумения.

Абу Даби показа колко дълбок е разломът

Дипломатическият сблъсък между Москва и европейските столици се изостри след преговорите в Абу Даби на 10 и 11 ноември. В тях Русия, Украйна и САЩ разговаряха за възможностите за прекратяване на войната. Европейски представители също бяха в емирството, но участваха в отделни консултации, а не в същинските тристранни преговори.

Разговорите донесоха конкретен резултат в хуманитарната сфера. Двете воюващи страни постигнаха принципно съгласие за мащабна размяна на военнопленници.

По ключовите въпроси обаче пробив нямаше. Териториалните претенции на Москва и гаранциите за сигурност на Киев продължават да бъдат основните препятствия пред споразумението. Русия настоява Украйна да се оттегли от части на Донбас, които все още контролира, докато Киев отказва да приеме подобно условие.

Още по време на срещите в Абу Даби руската делегация демонстрира нежелание да разговаря с европейските представители. Така се очерта разделение между американския подход, който предвижда постепенно разширяване на дипломатическия формат, и руското настояване първо да бъдат продължени преките разговори между трите основни страни.

Вашингтон даде сигнали, че Европа трябва да бъде включена в следващите етапи. Москва обаче не потвърди подобна договореност.

Шънджън събира Тръмп, Путин и Си

На този фон вниманието се насочва към Китай. На 19 ноември в Шънджън ще се проведе среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин. Новината беше официално потвърдена от китайското външно министерство, а Кремъл също обяви предстоящия разговор.

Това ще бъде първата тристранна среща на лидерите на трите държави в този формат. Тя ще се състои в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).

Самият Лавров определи подобен формат като полезен, тъй като събира на една маса три ядрени сили с глобално влияние. Руският министър не разкри конкретен дневен ред и подчерта, че лидерите ще могат да обсъждат широк кръг международни въпроси.

Засега обаче не е потвърдено, че войната в Украйна ще бъде сред темите на тристранната среща. Сред очакваните американски приоритети са ядреното разоръжаване и отношенията с Иран.

За Путин срещата е възможност да разговаря директно с двамата лидери на най-големите световни сили и да представи руската позиция по международните конфликти. За Си Цзинпин тя е демонстрация на дипломатическото влияние на Пекин, а за Тръмп - възможност да търси договорености по въпроси с глобално значение.

Червената линия: Никакви европейски войски в Украйна

Най-категорично Москва се противопоставя на възможността европейски военни контингенти да бъдат разположени на украинска територия след евентуално прекратяване на бойните действия.

Лавров предупреди, че Русия ще разглежда подобно присъствие като пряко въвличане на европейските държави във войната. Той заяви, че Москва разполага с информация за присъствие на чуждестранни военнослужещи в Украйна, включително французи, още от месеци.

Руският министър посочи и военнотехническата подкрепа за Киев, включително предоставянето на спътникови данни и съдействието при насочването на бойни цели, като дейности, които според Кремъл представляват пряко участие в конфликта.

Тази позиция поставя сериозна преграда пред европейските предложения за бъдещи гаранции за сигурността на Украйна. Част от тях предвиждат международно присъствие или европейски сили, които да гарантират спазването на евентуално мирно споразумение.

Москва обаче предварително заявява, че няма да приеме подобен сценарий.

Европа настоява да не бъде заобикаляна

В Брюксел също няма намерение да се отстъпва от претенциите за участие. Европейските лидери смятат, че сигурността на континента не може да бъде договаряна единствено между Вашингтон и Москва.

Украйна също настоява европейските ѝ партньори да присъстват на преговорите. За Киев това е особено важно, тъй като бъдещите гаранции за сигурност, възстановяването на страната и евентуалното разполагане на международни сили ще зависят пряко от решенията на европейските държави.

Така предстоящата среща в Шънджън придобива значение далеч отвъд отношенията между трите големи сили. Тя ще покаже доколко Вашингтон, Москва и Пекин могат да координират позициите си по глобалните кризи, докато Европа се опитва да не остане извън решенията за собственото си бъдеще.

А най-големият въпрос остава дали дипломатическите усилия ще доведат до мир за Украйна или ще създадат ново разделение, в което съдбата на европейския континент се решава без европейците.

Коментирай