Рискът от ядрена авария в Украйна се увеличава с наближаването на зимата. За това предупреждават ядрените регулатори на 38 държави, които изразяват дълбока тревога от засилващите се руски атаки срещу енергийната инфраструктура на страната. Най-опасният сценарий е пълно прекъсване на електрозахранването, което може да засегне едновременно девет работещи реактора и да постави под заплаха охлаждането на ядреното гориво.
Предупреждението е отправено в съвместно изявление на три международни организации - WENRA, HERCA и NORA. Те обединяват регулаторните органи по ядрена безопасност и радиационна защита на 38 държави, сред които всички страни от ЕС, САЩ, Великобритания, Канада и Япония.
България също е представена в тази общност чрез Агенцията за ядрено регулиране, която членува в WENRA. Председателят на агенцията Цанко Бачийски съобщи, че текстът на декларацията е бил одобрен миналата седмица на среща на европейските ядрени регулатори в Мадрид. След това се е очаквало съгласуването му от останалите две организации. В понеделник Бачийски е получил потвърждение, че това вече е станало.
"Вярваме, че Русия трябва незабавно да прекрати атаките срещу ядрените съоръжения на Украйна и енергийната инфраструктура, необходима за безопасната им експлоатация", се казва в изявлението.
Девет реактора могат да останат без ток
Основното безпокойство на експертите е, че без стабилно електрозахранване от националната мрежа атомните централи трудно ще поддържат системите за охлаждане на ядреното гориво. Дори спрени, реакторите продължават да отделят остатъчна топлина и се нуждаят от непрекъснато охлаждане. При продължителна загуба на електричество и отказ на аварийните системи температурата може да се повиши до критични стойности, да се стигне до разтопяване на активната зона и изпускане на радиоактивни вещества.
Пер Странд, ръководител на HERCA и NORA, заяви пред Ройтерс, че през последните седмици руските атаки са станали по-опасни. По думите му Русия използва дронове с по-мощни бойни глави и подобрена точност на насочване. Затова рискът от ядрена авария може да достигне най-високото си равнище именно през тази зима.
Най-тежкият сценарий е пълно спиране на украинската електропреносна мрежа. Тогава едновременно могат да бъдат засегнати деветте работещи реактора. "Девет реактора едновременно, с потенциална заплаха от радиоактивни изхвърляния, биха били изключително сериозна ситуация", предупреждава Странд.
Запорожие е най-опасната точка
В Украйна има четири атомни електроцентрали, като три от тях продължават да произвеждат електроенергия. Те осигуряват приблизително 80% от тока в страната през зимата. Четвъртата - Запорожката АЕЦ, най-голямата в Европа, е под руски контрол и се намира близо до фронтовата линия. В момента тя не произвежда електричество, но се нуждае от външно захранване, за да работят системите за охлаждане и безопасност.
От началото на войната централата е губила външното си електрозахранване 27 пъти, съобщи Международната агенция за атомна енергия. При подобни прекъсвания тя трябва да разчита на аварийни дизелови генератори - резервна защита, която обаче изисква гориво и надеждна техническа поддръжка.
В събота МААЕ предупреди, че военните действия през предходната седмица са довели до нестабилност в украинската електрическа мрежа. Някои от действащите енергоблокове са били принудени да намалят мощността си.
Европа помни Чернобил
Опасността от разтопяване на ядреното гориво и изпускане на радиоактивни вещества неизбежно връща спомена за катастрофата в Чернобил през 1986 г. Тогава радиоактивният облак се разпространява над Украйна, Беларус, Русия и големи части от Европа, превръщайки аварията в международна трагедия.
Сегашната заплаха има различен характер - тя произтича от войната и системното увреждане на електропреносната мрежа, от която зависи безопасността на атомните централи. Още през декември 2024 г. американски и европейски дипломати предупредиха на извънредно заседание на Управителния съвет на МААЕ за нарастващия риск от катастрофална ядрена авария заради руските удари.
Според Пер Странд най-опасният сценарий все още може да бъде предотвратен, ако бъде оказан международен натиск върху Русия да прекрати атаките срещу енергийната инфраструктура. В противен случай европейските държави трябва да засилят сътрудничеството си и да подготвят системите си за реакция при евентуална авария.
Защото една ядрена катастрофа няма да остане в границите на Украйна. Радиоактивното замърсяване не признава фронтови линии, а последиците могат да засегнат цяла Европа.



















