Силна подкрепа за позицията на премиера Румен Радев по войната в Украйна изрази проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет и бивш вицепремиер. В предаването „Тази неделя“ по бТВ той отхвърли внушенията, че България изпада в международна изолация заради резервите си към европейската политика спрямо Русия.
Според него правителството следва прагматичен подход, при който страната ни не възпрепятства останалите държави да подкрепят Украйна, но настоява да се търси реален път към прекратяване на войната. Вълчев предупреди, че продължаването на конфликтите носи тежки икономически последици за Европа и България.
Не сме меки към Русия, искаме войната да приключи
„Ние няма да сме активни в подкрепата за Украйна, но няма да пречим“, обобщи професорът позицията на България, която според него премиерът Румен Радев е потвърдил и при приемането на европейската декларация в Дъблин.
България подкрепи документа за европейската сигурност, но изрази резерви единствено към неговия преамбюл. Радев обясни, че формулировките трябва да отчитат започналите преговори за мир в Украйна и да не ограничават възможностите за дипломатическо решение. Позицията беше потвърдена и в официалното съобщение на Министерския съвет след срещата.
Даниел Вълчев постави въпроса каква е реалистичната алтернатива на преговорите. Според него европейските лидери трябва първо да определят как си представят края на войната, вместо да продължават да обсъждат единствено обстоятелствата около нейното начало.
„Две възможни решения има - или по някакъв начин се водят преговори, или едната държава влиза в столицата на другата държава. Аз не си представям трето решение“, заяви той.
Професорът попита дали някой действително очаква украинската армия да влезе в Москва, която е столица на една от най-големите ядрени сили в света.
„Реалистично ли е украинците да влязат в Москва? В столицата на вероятно най-голямата ядрена държава в света. За мен е напълно нереалистично. Е, оттук нататък трябва ли да водим преговори? Да, трябва“, подчерта Вълчев.
Той не оспори принципите за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, но постави въпроса как те могат да бъдат съчетани с реални дипломатически разговори за прекратяване на военните действия.
България не е изолирана, защитава националния си интерес
Даниел Вълчев оспори и критиките, че правителството се противопоставя на европейските партньори. Според него част от политическите реакции са продиктувани повече от идеологически различия, отколкото от оценка на конкретните действия на кабинета.
„Ако случайно пък всички бяха поискали да има преговори и да се смекчи тонът към Русия, а ние бяхме на обратната страна, същите тези, които твърдят, че сме в изолация, щяха да твърдят, че сме флагман на световния прогрес. Това е идеология, нека не смесваме идеологията със здравия разум. 20-и век ясно показа, че идеологията и здравият разум не спят в едно легло“, коментира професорът.
По думите му позицията на България не означава стремеж към по-меко отношение спрямо Москва, а настояване да бъде намерен изход от продължаващата война.
„България не иска да бъде мека с Русия, ние искаме най-после войната да приключи. И ако г-жа фон дер Лайен има някаква концепция как това нещо да приключи извън преговори, хубаво е да го каже най-накрая“, заяви Вълчев.
Той отправи критика към очакванията, че икономическият и военният натиск непременно ще доведат до бърз срив на Русия, като предупреди за натрупващите се проблеми пред европейските икономики.
Според него България не може да пренебрегва собствените си финансови и икономически затруднения, когато взема решения за международните конфликти. Професорът смята, че продължаващите войни в Украйна и Иран могат да изправят Европейския съюз пред още по-тежки изпитания.
„Всеки, който говори разумно по темата, бива обвиняван, че е мек към Путин. Тези глупости трябва да приключат вече. България има своя национален интерес, българската икономика е под натиск и ние по някакъв начин трябва да се справим“, посочи Вълчев.
Той беше категоричен, че страната ни не е пряк участник във военния конфликт и решенията на българското правителство трябва да отчитат именно това обстоятелство.
При посещението си в Дъблин премиерът Румен Радев също заяви, че България не блокира решенията на останалите европейски държави за финансова подкрепа на Украйна. Той обаче подчерта необходимостта от бюджетна дисциплина и отчитане на финансовите възможности на страната.
Президентските избори са затворена страница за Вълчев
В интервюто по бТВ професорът коментира и появилите се преди месеци предположения, че може да се кандидатира за президент.
Той потвърди, че е обмислял различни възможности за участие в обществения и политическия живот, но вече е взел решение да не влиза в президентската надпревара.
„Всякакви неща стоят пред мен, аз съм активен публично човек и в този смисъл съм обмислял всякакви неща“, обясни Вълчев, като уточни, че темата за собствената му кандидатура е приключена.
По думите му политически партии не са водили разговори с него за евентуално издигане. Той подчерта, че би имало смисъл да участва в подобна надпревара единствено при достатъчна независимост.
„Има смисъл човек като мен да се яви на каквото и да е, ако той има относителна независимост. Ако ще е партиен кандидат, няма никакъв смисъл“, заяви професорът.
Остра прогноза за съдебната реформа и новия ВСС
Даниел Вълчев отправи сериозно предупреждение и за предстоящото обновяване на Висшия съдебен съвет. Според него смяната на членовете сама по себе си няма да реши проблемите в съдебната система, ако правомощията на органа останат непроменени.
Професорът не приема тезата, че основният въпрос е кой политически фактор ще има влияние върху новия състав на ВСС. По думите му далеч по-големият проблем е концентрацията на власт в самия орган.
„Помнете ми думата - ВСС няма да произведе ефекта, който обществото очаква. По простата причина, че в него са съсредоточени както възможността да прави предложения, така и възможността да приема окончателните решения. Правилното е те да се разкачат“, заяви Вълчев.
Той предложи председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и главният прокурор, да имат правомощията да правят кадровите предложения, а ВСС да взема окончателното решение дали да ги одобри.
Според него, ако сегашният модел се запази, дори безупречни професионалисти да бъдат избрани за членове на съвета, след една-две години може да се стигне до същото обособяване на групи и зависимости. Именно затова той настоя реформата да бъде насочена към разпределението на правомощията, а не само към персоналния състав на ВСС.
