В турската област Кападокия, известна със своите скални образувания, наричани „приказни комини“, се крие един от най-удивителните градове в света. Той няма небостъргачи, широки булеварди и площади, огрени от слънцето. Вместо това се простира дълбоко под земята, в лабиринт от тунели, помещения, църкви и кладенци, издълбани във вулканичните скали.
Древният подземен град Деринкую някога е можел да приюти до 20 000 души. Днес той привлича вниманието на учени, които търсят нови начини за защита на населението от екстремните горещини и студове, разказва BBC Future.
Кокошки помогнали за случайното откритие
Историята за преоткриването на Деринкую звучи като приключенски роман.
През 1963 г. местен жител решава да ремонтира дома си. След като разбива една от стените в мазето, открива непознато помещение. Зад него се появяват други пространства и тунели, които водят все по-дълбоко под земята.
Според разказа, цитиран от BBC, откритието обяснило и загадъчното изчезване на някои от кокошките му – птиците намирали път през скритите проходи.
Така започва съвременното проучване на огромния подземен комплекс.
Смята се, че различни цивилизации са използвали и разширявали съоръжението в продължение на векове. Особено важна роля то играе през Средновековието, когато християнските общности в Кападокия търсят спасение от вражески нападения.
Под земята има църкви, училища и кладенци
Размерите на Деринкую са впечатляващи.
Според различни оценки подземният комплекс достига до 18 нива и приблизително 85 метра дълбочина. Общата дължина на проходите се оценява на около 2,5 километра.
Там са открити помещения за живеене, складове, обори, места за приготвяне на храна, църкви и дори помещения за обучение.
Подземният град разполага със сложна система от вентилационни шахти и кладенци. Някои от източниците на вода били защитени така, че при нападение враговете да не могат да ги отровят от повърхността.
Тежки кръгли каменни врати позволявали отделни коридори да бъдат преграждани и затваряни.
Всичко това давало възможност на хиляди хора да се укриват сравнително продължително време, без да излизат на повърхността.
16 градуса през цялата година
Но най-интересното качество на Деринкую за съвременните изследователи е неговият естествен температурен режим.
Докато навън температурите могат да паднат под нулата или да достигнат опасно високи стойности, във вътрешността на подземния комплекс те остават приблизително между 15 и 17 градуса.
Причината се крие в свойствата на скалите, които забавят проникването на температурните промени от повърхността.
Али Ямач, един от основателите на изследователската група Obruk Cave Research Group, изучава подземните структури на Кападокия от около 15 години.
Той обяснява пред BBC, че температурата в естествените и изкуствените пещери обикновено е близка до средната годишна температура на района. Затова през лятото вътре е прохладно, а през зимата – сравнително топло.
Този естествен климатичен баланс може да предложи ценен урок за градовете, изправени пред зачестяващи горещи вълни.
Според оценки, цитирани в публикацията, Турция вече се е затоплила с около 2,1 градуса спрямо прединдустриалната епоха. Отделно моделиране прогнозира, че до края на века смъртните случаи, свързани с екстремна жега в Истанбул, могат да се увеличат десетократно.
Рим и Хелзинки вече гледат под земята
Идеята подземните пространства да бъдат използвани като убежища от климатичните крайности постепенно привлича вниманието на градоустройствени специалисти.
Франческо Ла Виня от Италианския институт за опазване и изследване на околната среда (ISPRA) участва в проект за картографиране на подземните пространства под Рим.
Досега са описани над 7000 обекта – от древни катакомби и каменоломни до водни тунели и други съоръжения, разположени под около 350 квадратни километра от италианската столица.
Целта е да се установи кои от тях биха могли да се използват безопасно при бъдещи климатични извънредни ситуации.
Финландската столица Хелзинки отдавна развива свой подземен свят. На близо 200 километра подземни пространства се разполагат спортни и културни съоръжения, басейни, музей, църква и защитни убежища.
Част от тази инфраструктура първоначално е изградена за защита при военни конфликти, но днес има и множество граждански приложения.
Подобен подход се използва и в австралийския град Кубър Педи, известен с добива на опали. Там много жители обитават жилища, издълбани в скалите, за да се предпазят от жестоките пустинни горещини и да намалят разходите си за охлаждане.
Подземният живот има и опасности
Разбира се, животът под земята не е универсално решение.
Изследователите предупреждават, че рискът от срутвания, земетресения и недостатъчна вентилация изисква сериозно внимание.
Кападокия се намира в земетръсна държава, а самите скали постепенно се променят под въздействието на природните процеси.
За да бъдат превърнати съществуващи подземни пространства в климатични убежища, е необходимо да се провери конструктивната им устойчивост и да се осигури надеждно подаване на свеж въздух.
Съвременните вентилационни системи, вентилатори и устройства за наблюдение на качеството на въздуха могат да помогнат за преодоляване на част от тези проблеми.
Древното решение има съвременно приложение
Днес много от пещерните помещения в Кападокия имат далеч по-прозаично предназначение. Използват се като естествени хладилни складове за картофи, лимони и други земеделски продукти.
В град Ортахисар например се отдават под наем около хиляда скални помещения, които могат да съхраняват милиони касетки с цитрусови плодове.
Според учените подобни пространства заслужават по-голямо внимание и като възможно убежище за хората по време на продължителни горещи вълни.






















